"Миналата година 2.5 млн. американци загубиха работата си... Въпреки милионите безработни нашето правителство все пак ще доведе 1.5 млн. чужденци, които ще вземат американските работни места... Може би твоята работа е следващата?"

Звучи като евтина пропаганда от Голямата депресия от 30-те? Всъщност колкото и да изглежда невероятно през XXI век, това е съвременна реклама, която се върти по някои американски телевизии. Кампанията е финансирана от Коалицията за бъдещето на американския работник (CFAW) заедно с крайно десни и антиимигрантски организации.

Ако до съвсем скоро подобна кампания можеше да се приеме като изключение, последните седмици доказаха ясната тенденция за

в западните общества. Не е трудно в действителност да бъде намерено обяснение на подобен феномен от психологическа гледна точка - търсенето на вината в чужденеца, символизиращ другия, непознатия, опасния, застрашаващия моята позната среда, работа, култура и традиции със самото си присъствие, е анализиран от много социални психолози и философи. Някак логично на пръв поглед, или поне най-лесно, е да обвиниш за струпалите се на главата ти нещастия някой друг и колкото по-различен от теб е той, толкова по-голяма е вероятността да бъде превърнат в мишена.

А за това колко лесно е да бъдат отключени подобни процеси може да се види от последните събития във Великобритания. Те за момента са и най-яркият пример за ясно изразени и формулирани протести срещу чужденци, работещи в страната. Преди известно време след сблъсък между профсъюзите и "Тотал" хиляди работници на френската компания на Острова протестираха заради това, че тя наема предимно италианци и португалци за изграждането на новата си рафинерия. Духовете бяха поуспокоени едва след като беше постигнато предварително споразумение и "Тотал" беше принудена да обещае, че занапред ще наема повече британци.

Случилото се, или по-скоро издигнатото искане от стачкуващите, беше толкова фрапиращо, че принуди министъра на бизнеса и предприятията и доскорошен еврокомисар на търговията Питър Манделсън да призове политици и профсъюзни лидери да се фокусират върху икономическите проблеми, а не върху

Залети от всевъзможни съобщения за финансовата и икономическата криза; свидетели на колапса на банки и масови съкращения в компании, доскоро приемани за неоспорими гиганти; изпитващи все по-сериозни затруднения да изплащат кредитите си и все по-голямо недоверие и недоволство от управляващите, гражданите на европейските държави избухнаха.

От Исландия до Гърция, от Испания и Франция до Латвия и Литва, като се мине през Унгария и плахите опити за протест, потиснати от полицията в Русия, гражданското недоволство заля Стария континент. Конкретните лозунги, които се издигат, може и да са различни. Причината, която се крие зад отприщеното недоволство, обаче е една и съща - животът, икономиката, финансовата и банковата система, политиката вече не са това, в което само допреди половин година са вярвали. При това положение защо да продължават да вярват на правителствата си?

които прегръщат изразеното недоволство, обличат го в популистки дрехи и се опитват да го продадат (или по-скоро да продадат себе си), като размахат любимата си карта - тази за лошия и опасен чужденец, който идва нахално в нашата страна, за да вземе това, което ни се полага по право.

Макар стачките във Великобритания да бяха най-яркият пример, правителството на Силвио Берлускони в Италия работи дори на държавническо ниво в тази посока с различните ограничаващи чужденците планове, закони и всевъзможни идеи, които се опитва да прокарва. В Испания, където безработицата достигна до 20%, с наближаването на пролетния сезон все по-често се надигат недоволни гласове срещу мароканските сезонни работници, които всяка година идват със стотици по линията на междуправителствена спогодба да берат ягоди. Правителството в Прага пък обяви, че ще предложи безплатен самолетен билет и 500 евро на всеки чуждестранен работник, който доброволно се завърне в родината си, след като е изгубил работата си. Макар стачкуващите срещу спасителния икономически план на президента Никола Саркози в края на януари все още да не са издигнали подобен ясно изразен лозунг, според известния френски социолог Патрик Вейл, цитиран от АФП, ако кризата продължи достатъчно дълго, подобно нещо може да се очаква и там.

В Малайзия беше приета забрана за назначаването на нови работници чужденци във фабрики, ресторанти и магазини поради опасението, че икономическата криза ще доведе до сериозна безработица сред местното население. Дори богатите петролни държави от Персийския залив, където работят 13 млн. чужденци, обмислят различни правителствени стратегии за насърчаването на местната заетост.

Някои анализатори, поддали се на паниката, побързаха да сравнят тенденцията с 30-те години, икономическата криза и общественото недоволство, стоящи в основата на развихрянето на крайни политически течения и тенденции, "яхнати" успешно от диктатори като Хитлер, Франко и Мусолини. Макар че могат да бъдат отхвърлени, подобни сравнения донякъде спомагат за задействането на принципа на "самореализиращото се пророчество" и в един момент може да се окаже, че всъщност помагат на крайно десни политически лидери.

Същевременно обаче сваленото правителство в Исландия, стачките във Великобритания, повече от двата милиона протестиращи по улиците на Франция, настроенията в САЩ и Азия доказват правотата на мексиканския бизнесмен Алваро Родригес, който, цитиран от "Икономист", отправи следното предупреждение по време на форума в Давос -

Никой не се наема да прогнозира докъде може да достигне избухналото социално недоволство и в какви по-крайни прояви може да прерасне то. Все по-неоспорим става обаче фактът, че втурналите се да спасяват банковата система и големите корпорации правителства си правят лоша услуга и само трупат негативи в очите на своите граждани, очакващи по-ясно изразена грижа и мерки за тях самите. И докато големите западни сили все пак имат ресурси и възможност дори да налеят милиони, за да повишат покупателната способност на хората, по-бедните и малки държави могат действително да се окажат в плашещо със своята безнадеждност положение и да станат жертва на едно ново понятие, родено от кризата - икономически национализъм.

Кулинарна ксенофобия Недоволството от чужденците в Италия придоби трагикомично изражение. Започнало от Лука, преминало през Милано, забавното на пръв поглед кулинарно етническо прочистване започва все по-масово да завладява бедния юг на страната, разказва "Сънди телеграф". Става дума за кампания, подкрепяна и от правителството на Берлускони, да бъде забранена етническата храна като кебапа например с цел стимулиране на консумацията на ястия от родната италианска кухня. Така скромният бизнес с доставки на храни по домовете може да се окаже поредната жертва на задълбочаващата се икономическа криза и да захрани породения от нея расизъм и национализъм, коментира изданието.