Джим Роджърс - един от най-известните в света инвеститори и президент на "Роджърс холдингс", заяви, че няма да инвестира в Източна Европа заради притеснения, че икономиките там ще се влошават още повече. След новината, разпространена от агенция "Блумбърг", курсът на полската злота и на чешката крона се понижи, а унгарският форинт ускори поевтиняването си.

"Източна Европа е бъркотия. Вероятно най-лошото там тепърва предстои, макар че бих казал, че същото важи и за всяко друго място по света", казва Роджърс в интервю за агенцията. "След рухването на комунизма очакванията се раздуха драматично.

Огромни кредити бяха взети в Централна Европа с ненормални очаквания", допълва той.

"Блумбърг" посочва, че валутите на източноевропейските членове на ЕС бързо потъват от началото на годината, тъй като най-сериозната финансова криза от Голямата депресия насам рязко сви търсенето на техния износ в Западна Европа и пресуши кредитите и инвестициите. Унгарският форинт, полската злота, румънската лея и чешката крона са по-зле само от руската рубла в отстъплението си спрямо еврото. Това сочат сравнителните данни на "Блумбърг" за 25 национални валути на развиващи се икономики.

През декември чешкото индустриално производство се сви с 14.6% - повече от очакванията на анализаторите. Безработицата през януари достигна 6.8%, което е двегодишен връх.

В Унгария миналата седмица декември бе отчетен като месеца с най-големия срив на индустриалното производство поне от 1991 г. насам. Това е поредното доказателство, че страната се плъзга към най-тежката рецесия от 15 години. Полша, изглежда, няма да отстъпи в минусови територии на икономическия си ръст, но прогнозите са тази година той да не надхвърли 1.7%. Това е най-лошият правителствен сценарий и със сигурност темпото е едва една трета от представянето на Полша през 2008 г.

Централна Европа може би е на ръба на валутна криза, обхващаща целия район. Това твърдят Едит Балаш и Кристофър Емсден от агенция "Дау Джоунс".

Резкият срив, стигащ до 30%, на обменната стойност на валутите на Унгария, Полша, Чехия, Румъния и Русия през последните месеци са ясен знак, че има риск пожарът да помете всичко наред, без да се съобразява с националните различия на отделните икономики.

Пазарите за техния износ рязко се свиват, кредитите у дома бързо намаляват, а капиталите бягат от почти всички категории активи.

там", коментира Тимъти Аш, ръководител на анализите за възникващи пазари към Роял банк ъф Скотланд.

Расте вероятността от скоростна верижна реакция, в случай че някоя от местните валути рухне под натиска на отърваването на инвеститорите от нея и хората, вземащи важните решения в Европа, не могат да си крият главата в пясъка пред този факт, допълва Аш.

"Има поредица от тиктакащи бомби като Румъния, България или Русия, казва и Даниел Бебеши, анализатор в будапещенската Alapkezelo, поделение на "Дженерал електрик мъни". Няма никакво съмнение, че ще има домино ефект в случай на криза."

Анализаторите от базираната в Париж Natixis също сочат, че е вероятно основните валути в Източна Европа да изгубят до лятото още 10-15%. Фундаментът на икономиките там е в много тежко състояние, огромните дефицити по текущите сметки са подложени на натиск от катастрофално свиващо се търсене в чужбина и поевтиняващи цени на суровините, което докарва тези държави до ръба на пропастта, пише още "Дау Джоунс".

"При перспектива за много слаб или никакъв растеж, свиващи се преки чуждестранни инвестиции и бягащи портфейлни инвестиции дефицитите по текущата сметка се превръщат в опасност", коментира Агата Урбанска, икономист в ING. Дори поевтиняване на валутите от 20% не е в състояние да компенсира темпото на намаляване на износа, допълва тя.

"Мисля, че нещата вече са излезли извън фундаменталните елементи на икономиката. Там пазарите се движат от настроенията, а те ни казват кристално ясно: поевтиняването на валутите ще продължи още дълго преди да започне нормализация и овладяване на положението", казва Габор Абрус, икономист в лондонската 4castweb.

Вярно е, че някои валути просто са в състояние на корекция след засилването им от последните години, в които Източна Европа бе любимо място за инвестиции и привлече милиарди и милиарди. Но ако сривът продължи, става опасно, защото конвенционалните монетарни или фискални инструменти ще са неефективни и това допълнително ще оскъпи преките интервенции на местните валутни пазари.

Русия и Казахстан вече изоставиха защитата на националните си валути пред перспективата това да източи валутните им резерви. Това създава

за кредиторите, казва висш служител в една от западноевропейските банки, активни в района. Това се разпростира из всички икономики, които при нормални условия би трябвало да имат различни рискови профили, допълва банкерът, предричащ сериозни сътресения в следващите 6 месеца.

И наистина, сред най-зле представящите се са валути като полската злота или турската лира, които би трябвало да са доста силни, посочва банкерът пред "Дау Джоунс". Едната валута изгуби от септември до днес 24% спрямо еврото, а другата - 37% спрямо долара. Полша и Турция имат по-солидни икономики и банкови системи в сравнение с други държави района, но в една среда на песимизъм и страх това на практика няма значение. Ситуацията вече намирисва на пожар.

Скептицизмът спрямо една валута в района може да се пренесе към останалите. Инвеститорите може да се прицелят в полската злота или унгарския форинт за разлика от българския лев, който е твърдо закотвен чрез валутен борд към еврото, прогнозира Урбанска.

"Нека си го признаем... става дума за домино ефект в средносрочен план", казва Мартин Блум, старши анализатор във виенското поделение на "Уникредит" "Дали ще се развие в супердомино сценарий, зависи от това колко далеч е готов да стигне Международният валутен фонд", допълва Блум.

Засега МВФ организира спасителни пакети за Унгария, Латвия, Украйна и Сърбия. Водят се преговори с Турция и скоро може да започнат разговори с Полша, Румъния и България. В понеделник британският премиер Гордън Браун призова МВФ да стори повече за предотвратяване на крах на регионалните валути, като отпусне средства за рекапитализиране на банките в района. Фондът вече обяви готовност да увеличи резервите си до 500 млрд. долара, но в неделя неговият шеф Доминик Строс-Кан предупреди, че ако богатите държави не помогнат, организацията му може да се окаже без пари в средата на годината.

За съжаление "инвеститорските притеснения остават без отговор" дори след първия залп от помощи, обяви в свой документ гръцката Eurobank EFG. Пренебрежим е и ефектът от помощта от ЕЦБ, предложена на Унгария и Полша под формата на валутни суапове.

Засега местните банки оцеляват с помощта на овърнайт депозити в ЕЦБ, но ако Франкфурт ограничи този инструмент или откаже разширяването му в момент на шок,

обяснява Дьорд Барша, анализатор в K&H Bank в Будапеща, която е собственост на белгийската KBC.

Една развихрила се валутна криза може да премаже местните банкови системи и дори да принуди банки от еврозоната да изоставят своите поделения в Източна Европа било чрез национализация, било - в най-лошия сценарий - чрез обявяване на банкрут.

Такъв резултат би бил брутален удар и за интегрираните пазари на Европейския съюз. Поради това политици и финансисти са под натиск да изобретят някакви мерки за избягване на подобен сценарий.

Такива мерки може да включват предоставяне на повече валутни суапове от ЕЦБ за членовете на ЕС извън еврозоната или приемането на държавни облигации от тези страни с цел облекчаване на натиска върху ликвидността и инжектиране на доверие в тези посърнали пазари.

ЕЦБ приема дългове в евро, но с нежелание обсъжда поемане на дългове извън еврозоната, защото това увеличава риска за единната валута. Споменатият ход обаче може да стори точно обратното - да намали риска за еврото. Той би бил голяма и силна стъпка за Франкфурт, но засега никой и дума не отваря за нея.

"Съдбоносно важно е да се осигури подкрепата на ЕЦБ и богатите държави от еврозоната. Отливът на капитали от държавите в Източна Европа може да доведе до изключително дълга рецесия", предупреждава Михал Дибула, икономист в BNP Paribas, цитиран от "Дау Джоунс".