Страхът от болести е сериозна болест. На нея са подвластни хора от всички възрасти. Има и симптоми - обикновено оплакванията са много и най-разнообразни. Хипохондриците наблюдават непрекъснато тялото си и всяко най-малко неразположение ги кара да изпадат в паника, че страдат от тежка и неизличима болест, която със сигурност ще ги вкара в гроба. Натрапчивите мисли ги подтикват често да се съветват със семейството и с приятелите си, което е доста досадно. Посещенията им при лекар въобще не ги успокояват дори когато той ги увери, че са напълно здрави.

Най-известният хипохондрик си остава героят на Джером К. Джером от "Трима души в лодката (без да се брои кучето)". Сигурно си спомняте неговото любопитство, което го кара да се зачете в медицински справочник в Британския музей, за да разбере какво точно представлява сенната хрема, от която изглежда страда. Колкото повече се задълбочава обаче, открива, че всъщност има симптомите на всички тежки заболявания - коремен тиф, дифтерит, подагра, скарлатина и какво ли не. Замислих се колко ли време още ми остава да живея, споделя мнимият болен. И добавя: "В читалнята влязох като щастлив и здрав човек, измъкнах се навън като същинска развалина."

С навлизането на нови, модерни технологии "заразяването" става все по-лесно. Така склонността на някои хора да си поставят сами диагнози се усъвършенства с помощта на интернет. Киберхондрията вече е обект на систематично изследване, съобщи в. "Индипендънт". Ерик Хоровиц и Райън Уайт от специалния научноизследователски отдел на "Майкрософт" са анализирали поведението на над 1 млн. души по света, ползващи активно информация от мрежата.

"Става дума за явление, което се разпространява все по-често през последните 10 години - опитите за диагностициране на определено неразположение или по-сериозен здравословен проблем чрез търсене на симптомите по форуми и сайтове в интернет. При това от широкия спектър на различните варианти киберхондрикът обикновено избира най-зловещия", пише британският вестник.

Според учените в интернет има "диспропорционално много описания на смъртоносни болести". Например, ако се напише думата главоболие, на 25% от страниците ще бъде споменато, че то е причина (или симптом) на злокачествено образувание в главния мозък. За щастие истината е, че това заболяване се среща само при 0.002% от жителите на планетата, а главоболието често е нещо съвсем невинно, уточняват двамата учени. Киберхондрикът обаче е склонен да повярва, че болестта е много по-разпространена, след като толкова се пише за нея, а оттам идва и заключението, че той непременно я има.

Хипохондрията засяга неуверените хора, твърдят психолозите. Според тях най-податливи на страданието са тези, които като деца не са получавали достатъчно внимание и сега го търсят не от близките си, а от лекарите. Това често са мнителни хора, нерешителни, с елементи на демонстративност в поведението и леко истерични. Проблемът е, че след като продължително време са се вторачвали в отделни болести, накрая мислите и чувствата на пациентите се материализират в реалността в тяхното тяло и те обикновено заявяват: "Това, от което се страхувах, то ме застигна." Според медиците това е последният етап на болестта, при който оплакванията се соматизират.

Хубавото е, че хипохондрията или нейната киберформа е лечима, въпреки че се изисква продължително време за това. Най-доброто лекарство са разходките на чист въздух, спортът и общуването с повече хора. И най-вече позитивното мислене и ведрото отношение към живота - оптимистите никога не са хипохондрици.