Роко Бароко пред "Дневник": Елегантността е навик

Роко Бароко пред "Дневник": Елегантността е навик

Повече от 30 години Роко Бароко присъства на световните модните сцени и успява винаги да бъде актуален и търсен. Роден в Неапол, италианският дизайнер е в пълно съзвучие с неаполитанския характер - без да се взима на сериозно, с вроден комичен талант. И въобще с много талант. В бутика "Рино" в Иския, където започва да работи като млад, Ана Маняни и Мария Калас виждат неговите първи скици. Именно двете велики актриси - филмова и оперна, го окуражават да се насочи към моделиерството. После идват чираческите години при известния крояч и шивач Gilles. Оттам нататък пътят води към Рим и висшата мода.
Идеите на Роко Бароко се раждат от случайна среща или по време на пътувания. Именно при едно такова пътуване в Далечния изток се е родила любовта му към броката и коприната, които се превръщат в основните му материали. Разговаряме в Милано по време на седмицата на модата, а дизайнерът отново току-що се е завърнал от път - от Америка, където е ознаменувал с изложба на 20 дрехи 20-годишната си кариера върху червения килим на наградите "Оскар" в китайския театър в Холивуд.
Казвате, че преди е имало създатели на мода, а сега - дизайнери. Каква е разликата?
- Дизайнерът знае да облича, да комбинира различни част от дрехи. Създателят на мода твори, започвайки от идеята. Харесва ми да виждам
жените красиви, да им направя по-лесен животът, да ги направя щастливи. Винаги мисля за тяхната гледна точка, но и за тялото - за раменете, за бюста. Тялото трябва да се уважава.
Винаги съм обичал да подчертавам моя тип жена - тази жена е иронична, антиконформистка, извън клишетата, сигурна в себе си, понякога не съвсем в крак с времето, понеже в главата й тече нейното си време.
Кои от тези реално съществуващи жени сте обличали?
- Актрисите Клаудия Кардинале, Стефания Сандрели, Урсула Андрес, Далила ди Ладзаро. Личната посланичка на стила "Роко Бароко" в САЩ беше Лайза Минели - моя голяма и сърдечна приятелка. Обожавам тези жени, защото имат дух и характер. Тяхната личност присъства силно и в това, което правят, и в това, което обличат.
Как вие самият характеризирате стила "Роко Бароко"?
- Това е стил, в който елегантността е навик. Той се интересува много от естетика, но в никакъв случай не би се отказал от удобството.
Как е структурирана фирмата с марките на Роко Бароко?
- Като всички малки фирми. Един президент, който съм аз, двама асистенти, един търговски директор, две PR служителки, студио за графика и един фотограф, когото избираме всеки сезон. Аз предпочитам добрите фотографи пред много известните, но не толкова концентрирани в работата.
В подготовката на колекцията си съобразявахте ли се с факта, че икономическа ситуацията сега е много променена?
- Мисля, че винаги трябва да се правят красиви неща, които да останат. Ако човек не е артист, не може да се занимава с този занаят. Мултинационалните компании се занимават с много комерсиализирани неща. Аз не съм част от мултинационална компания. Работя за моя сметка, в зависимост от моите възможности. Нямам нужда от заеми или банки и така спя спокойно нощем.
Сред публиката на вашето ревю забелязах и Карлос Дунга - техническият комисар на националния отбор по футбол на Бразилия. Има ли и някаква по-специална причина за присъствието му?
- Да, аз съм избраният дизайнер, който трябва да се грижи за новия имидж на бразилците. Началото е много обещаващо и се очертава дълго и плодотворно сътрудничество. Гледните ни точки са сходни по всички въпроси.
От няколко седмици сте и почетен президент на асоциацията "Приятели на балетното училище Ла Скала". Вашето дефиле носеше поетичното име Carpe diem (хвани мига) и беше открито с едно чудесно изпълнение на младите балерини. Отсега нататък ще сте официалният дизайнер на балетните постановки - роля, която преди изпълняваше Ана Молинари. Какви други ангажименти ще имате с оперния театър?
- Асоциацията оказва преди всичко икономическа помощ на младите таланти. Благодарение на стипендиите, на безплатните квартири, на осигуряването на качествена и пълноценна храна, театърът е в състояние от два века насам до поддържа блестящото си професионално равнище. Артистичният път на балетистите е изключително труден, пълен със саможертва и лишения и за да бъде следван, се иска много решителност и воля. Ние, които вече имаме утвърдена професионална кариера, сме длъжни да мислим за младите таланти.
Страхувате ли се от времето, което преминава?
- След като такива блестящи жени като Клудия Кардинале и София Лорен успяват да му дадат отпор... За един мъж е много по-лесно.