Ръстът на потребителските цени в България през февруари клони към нула, а спадът в цените на едро в началото на годината е сред най-големите в Европа. Това показват публикуваните в четвъртък статистически данни, които са доказателство, че ефектите от кризата вече се усещат трайно от бизнеса в страната.

Продукцията на българските производители е поевтиняла с 1.3% през януари спрямо декември, сочат данните на Евростат. Тези резултати се появяват само дни, след като Националният статистически институт (НСИ) измери рекорден спад от близо 20% на месечна база в промишленото производство. През декември месечният спад в цените на едро е 3.7%, което означава, че месец по-късно спадът е близо 3 пъти по-малък. Въпреки това по този показател България държи второ място за целия ЕС. По-голям спад в цените на производител има само във Франция.

Трайното понижаване на цените както за потребители, така и за производители, е явление със силно отрицателно влияние върху икономиката. Поевтиняването на продукцията притиска компаниите и ги принуждава да намаляват разходите си, което води до затваряне на производства, намаляване на заплати и уволнения. Това е индикатор, който подсказва и за спад в потребителските цени.

В същото време месечната инфлация за февруари се е понижила до 0.1%, показаха данните на НСИ. През януари месечната инфлация беше 1%, а в края на миналата година се появи и дефлация. Годишното поскъпване (спрямо миналия февруари ) пък е 6.0%. Въпреки че има увеличение в цените, то е в пъти по-ниско в сравнение със стойностите, отчитани преди година. Тогава индексът на потребителските цени отбеляза годишен ръст от 13.2%, а на месечна база беше 1.1%.

Забавянето на ръста на цените е пряко следствие от икономическата криза и свитото потребление. Големият спад спрямо предходните 12 месеца обаче се дължи и на силното поскъпване на храните, което предизвика слабата реколта на 2007 г. Високата инфлация започна да намалява едва в края на миналото лято. Тогава аграрният сектор възстанови физическия обем на продукцията си и това позволи цените да укротят своя растеж. В края на миналата година пък дори беше отчетена и дефлация на месечна база (през ноември и декември).

Пред "Дневник" анализатори коментираха, че нулевата инфлация и спадът в цените на едро засега не са обезпокоителни, но ще се превърнат в проблем, ако тенденцията се запази. Те подчертаха, че дефлацията при производителите може да има негативно влияние върху промишлеността и през следващите месеци.

Такова начало на годината означава, че може и да се сбъднат прогнозите на БНБ за инфлация от 2.5% в края на 2009 г. "Това е ефект от продължаващата криза и в голяма степен е причинено от свитото потребление, а ние не можем да сме щастливи от това", коментира през SeeNews Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него инфлацията ще продължи да намалява, натискана надолу от забавящия се икономически растеж, замразените заплати, растящата безработица и свиващите се чуждестранни инвестиции.

Европейските анализатори коментираха с умерен тон данните за цените на производител в Европа. "Очакваме основните параметри да спрат влошаването си в началото на второто тримесечие и предвиждаме ръст на годишните показатели за промишлено производство през втората половина на годината, макар и той да е съвсем символичен", заяви пред Ройтерс Сунил Кападиа от UBS.

Георги Ганев, икономист, Център за либерални стратегии Резултатите за инфлацията не са страшни. Дефлация има основно при дрехите и храните, имало е и други случаи, в които годината е започвала с дефлация за тази категория стоки. Спадът на цените на производител не е драстичен. По време на инфлационния бум производствените цени растяха по-бързо от потребителските, нормално е сега и да падат по-бързо от тях. И все пак, ако продължи депресията в цените на производител, компаниите няма да са доволни, а това ще се отрази и върху потребителските цени. Дефлацията е по-негативно явление от инфлацията - 2% инфлация не е голям проблем, но 2% дефлация е много голям проблем. Един от негативните ефекти е, че изплащането на дълговете става по-трудно.   Явор Куюмджиев, зам. министър на икономиката и енергетиката На този етап не мисля, че нулевата инфлация предизвиква тревоги. Колкото до спада в промишленото производство, той се очакваше и за момента се движи в рамките на прогнозите. Радостното все пак е, че българската икономика е далеч от трусовете в Япония и Ирландия например. Ако сривът продължи и проблемите се задълбочат, не мисля, че правителството може да излезе с допълнителни контрамерки извън вече набелязаните. В условията на пазарна икономика държавата не може да се намесва в някои сектори, като примерно започне да изкупува промишлената продукция, за да продава впоследствие, след като бурята отмине. Това, което можем да направим, е да започнем реализацията на големите инфраструктурни и ВиК проекти, което не само че ще съживи строителството, но и ще помогне на пазара на работна ръка. Колкото до безработицата, миналата година тя беше паднала до критичния минимум от 6 на сто, което беше нездравословно. На свободния пазар нямаше избор от добри професионалисти, докато сега положението е съвсем различно. Георги Ангелов, икономист, "Отворено общество" Цените на дребно и едро започнаха да падат заедно от средата на миналата година. Възможно е цените на производител да продължат надолу и през следващите месеци, тъй като се очаква спад или поне ограничен растеж в цените на газа и електричеството. През януари имаше газова криза и това се отрази върху промишленото производство. Оттук нататък индустриалното производство ще е свързано не толкова с цените на производител, колкото с възстановяването на основния износен пазар за България - европейския. Очаквам, че поне до средата на годината промишленото производство ще продължи да се свива. Хауърд Арчър, икономист към консултантската агенция IHS Global Insight: "Огромното свиване на промишлената активност в еврозоната през последните месеци определено пречи повече на производителските способности за ценообразуване. Взимайки под внимание широко разпространените доказателства за инфлационен натиск и продължаваща рецесия в еврозоната, очакваме ЕЦБ да намали лихвените проценти с нови 50 базисни пункта до 1% през април. Допълнително очакваме ЕЦБ да намали лихвените проценти до 0.5% в средата на 2009 г., тъй като еврозоната тепърва ще усеща ефектите на рецесията." Сунил Кападиа, икономист в UBS: "Очаквам промишленото производство в еврозоната да падне още малко на годишна база. Но освен това очакваме основните параметри да спрат влошаването си в началото на второто тримесечие и предвиждаме ръст на годишните показатели за промишлено производство през втората половина на годината, макар и той да е съвсем символичен."