Прочутият обир от 20 декември 2004 г. на Нордърн банк в Белфаст - най-големият в историята на Великобритания, щеше да остане просто новина по международните страници на пресата, ако около него не изникваше непрекъснато българска следа. Кражбата на 26.5 милиона паунда е достатъчно впечатляващо престъпление, за да привлече цялото внимание на спецслужбите от няколко държави. По традиция част от усилията са хвърлени в проследяване на банкнотите, тъй като появата им на бял свят обикновено разкрива и сложните канали на разплащане в престъпните среди.

Така през февруари 2005 г. избухва скандал с твърдения, че част от парите са били дадени за изпиране на ирландския бизнесмен Тед Кънингам и в компания с още няколко души той се е опитал да ги вложи в България. Появяват се и твърдения за опит да бъде създадена или купена банка в България за инвестиране предимно в имоти. Историята бързо отшумява, докато тази година започна съдебният процес, на който изникнаха нови изненадващи подробности. Обвиненият Кънингам непрекъснато настоява, че парите са от някакви българи, които искали да завъртят бизнес в Ирландия, но така и не разкрива кои са те.

В сряда, т.е. на 34-ия ден от началото на делото, той най-после посочи поименно мистериозните българи. По думите му това са Славчо Андасаров, синът му Георги Андасаров и Емил Петров. Платиха ми в брой на няколко транша, като ми обясниха, че не искат банкови преводи, понеже

заявява Кънингам. Но 3 милиона паунда кеш, и то в различни валути, връчвани през посредници на улицата, определено не е нормално разплащане. Кънингам отхвърля всичките 20 обвинения за пране на пари, включително това за притежаване между 20 декември 2004 г. и 16 февруари 2005 г. на £3 010 380 паунда. Парите са открити в дома му във Фаран и се смята, че са от обира на Нордърн банк в Белфаст.

Пред съда обвиняемият описа, че тримата българи посетили през 2004 г. Ирландия в търсене на подходяща инвестиция. Интересът им се спрял на кариерата за пясък и чакъл в Шинроун, която частично е собственост на Кънингам. Останалите три четвърти са по равно разпределени между строителния инженер Дейвид О'Съливан, счетоводителя Джерард Мърфи и Айрийн Джонстън, партньорка на Кънингам в компанията "Честъртън файненс".

С българите било договорено да платят 4 милиона евро за кариерата. "Сключих сделката с Георги (Андасаров - бел. ред.). В договора записахме, че ще получим 2 милиона в брой и още толкова под формата на част от приходите от дейността. Парите трябваше да се декларират пред данъчните." Но понеже по това време България все още е извън ЕС, българите не могат да купят кариерата на свое име и се минава към друг вариант. Кънингам и Фил Флин, който държи 10% от "Честъртън файненс", решили да основат компания на свое име, за да стане сделката.

Но именно предаването на парите е най-любопитната и предизвикваща много съмнения и въпросителни част от разказа на подсъдимия.

"В един момент ме попитаха мога ли да приема пари в брой - американски и канадски долари, лири стерлинги... На което им отговорих, че няма проблем", твърди Кънингам. Плащанията в паундове станали на няколко пъти - по 800 хиляди, 200 хиляди и няколко по 500 хиляди. До края на януари 2005 г. бях събрал 3 милиона британски паунда, но сред тях имаше и стерлинги със знака на Нордърн банк и Банк ъф Скотланд, разказва обвиняемият.

Първият път парите ми предаде англичанин, но

който по това време живееше във Великобритания, разказва Кънингам. "Миналия септември или октомври ми позвъниха по телефона и ми казаха да се срещна през улицата с човек, който чака в двора на църквата. Никога не съм го виждал преди. Той извади торбите от черния джип със северноирландска регистрация, взех ги и ги свалих в мазето." По думите му само попитал дали парите са от наркотици, "защото иначе няма да ги докосна", но му отговорили, че няма страшно. Парите са "горещи", казали куриерите, което той изтълкувал като средства, които още не са декларирани пред властите.

Но когато видял, че банкнотите са северноирландски, веднага позвънил на Катрин Нелсън с искане незабавно да се срещнат. На което - по думите му - тя отговорила: "Момчетата ще се оправят, не изпадай в паника." Малко по-късно той пак поискал обяснение и Нелсън отново го успокоила:" Ти просто продаваш една кариера. Не се притеснявай. Всичко това е за кариерата."

Въпреки това Кънингам панически започнал да се отърва от част парите - около милион и половина светкавично са разхвърляни по познати, автотърговци и бижутери. Обвинението твърди днес, че през ръцете му са минали почти 5 милиона от крадените пари, от които в дома му са открити малко над 2.3 милиона. Миналата седмица ирландската преса обширно описва стъписването на полицията, когато открива в мазето в къщата на Кънингам шест торби и пакети с банкноти на обща стойност почти 2.4 милиони паунда. "Изведнъж се възцари пълна тишина и само се споглеждахме", разказва един от детективите.

"През годините ми се е случвало да държа вкъщи големи суми пари, включително около 1.2 милиона ирландски лири, когато беше обмяната с евро, както и по 200-300 хиляди тук-там", допълва той. "В този случай в къщата ми се оказаха 2.3 милиона паунда - това бяха всичките пари, които получих от българите." Впрочем, докато е бил на посещение с Фил Флин и компания в България в края на януари 2005 г., Кънингам оставя в продължение на пет дни паркиран мерцедеса си пред хотел до летището в Дъблин. В торба в багажника лежат 1.3 милиона паунда.

От 22 до 29 януари 2005г. Фил Флин и партньорът му Тед Кънингам с група ирландски бизнесмени провеждат в България над 30 срещи, посветени на проучване на инвестиционния климат.

По същото време Асошиейтед прес съобщава и за версията, че не ИРА или ирландската, а българската организирана престъпност се опитва да изпере пари в Ирландия. Тази хипотеза е спомената от в. "Капитал", който разговаря с източник от Ирландия, твърдящ, че вероятно българите са се занимавали с контрабанда на цигари в континентална Европа. Интересът им към Ирландия вероятно идвал от това, че страната е известна като един от най- големите безмитни складове, откъдето се преразпределят стоките за европейските пазари.

Налага се българската страна да отговори на твърденията в пресата, че ирландците внесли 2400 евро и 58 000 паунда в три различни сметки в софийски банки и са открили три фирми - "Адисън" АД, "Александър файненс" и "България пропъртис и дивелопмънт". Вътрешният министър Георги Петканов обяснява, че се проверява дали в Ирландия е имало среща с български търговци на оръжие. Той първи разкрива, че две от ирландските сметки (с по 1000 евро във всяка от тях) са открити в Корпоративна банка, а Фил Флин и компания са се срещали с ръководството на финансовата институция. По-късно от банката потвърдиха тези факти.

Въпросните 58 000 паунда оказват преведени по сметка на пловдивската адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" с цел да се регистрират тук търговски дружества, които да се занимават с недвижими имоти.

Следователите ме притиснаха да натопя Фил Флин, продължава Кънингам. "Бях толкова объркан, уплашен и изтощен от разпитит епрез февруари 2005г., че ако ми бяха казали, че Майка Тереза ми е сестра, щях да се съглася", казва той. "Направо се нас**х от шубе, ще ме извините за израза", заявява Кънингам пред стъписания от езика му съдия. Заплашваха ме, че ще кажат на медиите ,че съм изпял имена от ИРА, а аз никога не съм имал нищо общо с тази организация, описва той. Според него влатистите искали потвърждение, че прането на пари е дело на Фил Флин, а Катрин Нелсън, която той го свързал 8 месеца по-рано, е посредникът с България.

"Казаха ми, че ще съсипят репутацията на дъщеря ми, че жена ми никога повече няма да може да работи (по това време тя също е задържана и разпитвана по подозрение за връзки с ИРА). Държаха ме 60 часа без сън. Бях под ужасен натиск. Чувствах се страшно притиснат. Беше ситуация, която ми изкара акъла. Буквално рухнах психически и бях готов да подпиша всичко, което ми дадат".

"Тогава ми казаха, че човекът, който ги интересува, е Фил Флин и трябва лично да го свържа с обира. Знаеха всичко за него, просто искаха да подпиша. Сигурно щях да съм по-добре в "Гуантанамо" при американците, това беше по-лошо. Казах им всичко за парите от българите, а те се смееха. Ако бяха ми казали ,че съм се срещам преди две години с Бин Ладен у дома, щях да потвърдя и подробно да им го опиша."

Българите не бяха плод на въображението ми - аз наистина имах бизнес с тях и сторих максималното да си спомня всичко до най-малките подробности, описва Кънингам.