Един ден в началото на март господин Икономов се измъкна от леглото, направи си двойно еспресо и чу, че Викрам Пандит обявява как неговата банка "Ситигруп" е постигнала най-доброто си тримесечие от 2007 г. насам.

"Супер!", каза си Икономов. "Значи е време да се купуват акции."

И той си купи. Не само от "Ситигруп" и не само акции на съсипани от кризата банки. Не, господин Икономов получи такъв прилив на адреналин и доверие в пазара, че даваше пари за всичко - от телеком гиганта Ей Ти енд Ти, до "Офис депо" - магазините "направи си сам". Индексът "Стандарт енд Пуърс" 500 се отблъсна от 12-месечното дъно и отчете ръст от 6.4% - най-доброто постижение от ноември. Глобалният индекс MSCI World се повиши най-много от декември насам.

Този изблик на завръщащо се доверие, което остана стабилно през цялата седмица, е идеален пример за това, което Джон Мейнард Кейнс нарича "животински инстинкти". Същото са избрали за заглавие на новата си книга* за финансите Джордж Акерлоф и Робърт Шилър.

Кейнс употребява термина, за да опише как решенията на хората отразяват "спонтанното им желание да действат", а не "премереният анализ на количествените ползи, умножени по количествените вероятности". Хората, макар и рационални същества, не са като безпрекословно хладнокръвния Спрок, героят от планетата Вулкан в сериала "Стар Трек".

Акерлоф и Шилър прилагат концепцията към днешната криза и изследват психиката ни докара от бума до краха - как сляпата вяра в непрекъснато растящите цени на имотите отстъпи на паниката, когато те рухнаха. Като използват достъпен и четивен език, те описват как решенията (и икономиките) се влияят от такива сили като доверие и честност и как сме свикнали да възприемаме света през призмата на конкретни истории.

Авторите се нуждаят от известно представяне. Акелроф е от Университета на Калифорния в Бъркли. Той раздели през 2001 г. Нобеловата награда по икономика с Майкъл Спенс и Джоузеф Стиглиц за работата по пазарите с несиметрична информация, т.е. как пазарът действа, когато един от играчите има повече информация от останалите. Шилър от Йейлския университет в Ню Хейвън в щата Кънектикът е по-известен като Пророкат на балоните в дотком бума и имотния пазар далеч преди те да се пръснат.

Техният общ кумир е Кейнс, чиято репутация се извисява толкова бързо, колкото бързо падат пазарите. Когато федералната администрация на САЩ обещава спасителни пакети и стимули за над 11.6 трилиона долара, е трудно да се спори с казаното през 1965 г. от Милтън Фридман. "Днес всички сме кейнсианци", заяви тогава той пред списание "Тайм" (макар че по-късно внася известно уточнение какво точно е имал предвид).

Кейнс разказва за животинските инстинкти в "Обща теория на заетостта, лихвите и парите" - класическото му произведение за Голямата депресия. Тази епоха, както отбелязват авторите, е била разкъсвана между социалисти, искащи правителствата да поемат функцията на бизнеса, и икономисти традиционалисти, смятащи, че частните пазари сами могат да гарантират пълна заетост "сякаш с невидима ръка", каквото е определението на Адам Смит. Кейнс имал друга визия.

"Кейнс е смятал, че по-голямата част от икономическата активност е резултат от рационална икономическа мотивация, но и също така, че икономическата активност се управлява от животински инстинкти", пишат Акерлоф и Шилър. "Хората се движат от неикономически мотиви."

Да вземем например разсъжденията за това как честността влияе на заплатите и цените. Собственик на железария рискува да си навлече гнева на клиентите, ако по време на зимна буря удвои цената на греблата за сняг. Работодателите се въздържат от намаляване на заплатите, за да не демотивират работниците си.

Много решения - дали да имаме бебе или дали да си купим акции от "Гугъл", - идват "направо от сърцето", ако използваме заглавието на прочутата автобиография на Джак Уелч, дългогодишният ръководител на "Дженерал електрик". А цялата икономика се върти от доверието.

"Когато хората са уверени, те излизат и пазаруват. Когато не вярват, те бързат да си изтеглят парите и разпродават", обясняват авторите.

Що се отнася до силата на историите, които си разказваме, вижте тази за американската мечта бързо да станем богати - било чрез златната треска, интернет сайт или препродажба на жилища. Тази всеобемаща щастлива нагласа кара една цяла нация да забрави за недоверието и да харчи като за последно.

Разбира се, всичко, казано дотук, ви звучи познато, защото се учи още от студентите по човешко поведение. Ако е така, направо минете на втората глава, занимаваща се с въпроси като защо възникват депресиите и какво можем да направим в днешната криза. Авторите не се притесняват да дават отговори. Според тях американското правителство (и това няма да ви изненада) трябва да отиде отвъд обичайните рецепти за понижаване на лихвите, увеличаване на разходите и намаляване на данъците.

Днешната ситуация, казват Акерлоф и Шилър, напомня на мърморенето на Хъмпти Дъмпти (яйцеглавият герой от "Алиса в страната на чудесата" - бел. ред.), като главната роля е запазена за "сегмента от финансовата система, който създаде кредитите и след това ги прехвърли на други". Системата беше прекалено крехка и се разпадна, помитайки със себе си доверието и най-високите инвестиционни рейтинги.

"Смятаме, че съществува огромна макроикономическа пропаст, която правителството трябва да запълни", заявяват авторите, сякаш като ехо от възгледа на Кейнс за ролята на макроикономическата политика.

Това е, което цялото кралско войнство се опитва сега да направи.

Разбира се, за сметка на Наше величество данъкоплатците.

Книгата е като бета версия на компютърна програма Критики към книгата на двете икономически суперзвезди отправя Майкъл Мандел на страниците на сп."Бизнесуик". Според него започнатото преди 5 години произведение е иновативно в опита да опише днешната бъркотия и да предложи някакъв път за излизането от нея. Но в текста има елементи, които просто не се връзват и гръмки твърдения без солидни доказателства зад тях. "В известен смисъл произведението прилича на бета версия на компютърна програма - обещаваща и с потенциал за голям успех, но още недоизгладена", пише Мандел. Акерлоф и Шилър разширяват доста обхвата на кейнсианския термин "животински инстинкти" и добавят към него "доверие, честност, корупция и антисоциално поведение" плюс "историите", т.е. естествената склонност на хората да си сглобяват от различни чути и научени неща представа как функционира светът. Един от примерите, които авторите дават, е ефектът от измамите като прочутата финансова пирамида на Бърнард Мадоф. Такива схеми захранват бума, а разкриването им разрушава доверието и ускорява спукването на балона. "Бизнес цикълът е свързан с движението на личната привързаност към принципите на доброто поведение и приливите и отливите на хищническа активност", пишат те. Друг пример за "животински инстинкти" е податливостта на хората към твърденията, че "настъпва нова епоха", т.е. всички онези истории "които ни убеждават, че са в ход исторически промени, които ще изстрелят икономиката в съвършено нова ера". Тези истории надуват неустойчивите балони, защото карат инвеститори, потребители и бизнесмени да забравят за предпазливостта и да повтарят, че "този път е различно". Проблемът на Акерлоф и Шилър е, че като настояват на вредния ефект от самозаблудите, те заобикалят резултата от явления като технологиите и глобализацията. Това е сериозен пропуск - трудно е да повярваме, че световната икономика, която днес е оплетена от непрекъснато работещи комуникации и се е превърнала в смес от западни и азиатски култури, се движи от същите психологични фактори като онези, действали в бума и краха на САЩ през 20-те и 30-те години на миналия век - епоха, към която авторите се обръщат прекалено често, пише Мандел. Една възможна алтернатива на тяхната теория е, че преди днешната криза инвеститори, потребители и бизнесмени просто са допуснали груба грешка, изправени пред непозната в историята сложност на глобализацията и технологичните промени. В рецептите си за мощна държавна финансова интервенция срещу "животинските инстинкти" те не обясняват защо смятат, че именно правителствата са способни да върнат доверието. Всъщност според тях властите трябва да се държат като родител, който налага правила на дете, като се опитва да не бъде прекалено авторитарен и прекалено мекушав. Тази идея днес може да има огромен брой последователи, обобщава Мандел.