Тя невинаги е въздържана и търпелива, но умее да изслушва и да разбира хората. Не се натрапва, само че присъствието й винаги е повече от осезателно. Когато започне да говори, може да хипнотизира човек. Тя е психотерапевт и явно е намерила призванието си. Всъщност Жени Георгиева и съпругът и Румен са от основателите на модерната психотерапия в България. Те са от хората, които още преди промените се опитват да наложат груповата терапия у нас. И успяват. Благодарение на вярата, че дори малката пътека постепенно се превръща в широк и отъпкан път.

Срещаме се с Жени в кабинета й в центъра на София. По мое настояване тя носи една от картините, които е нарисувала. Това е новата й страст, след професията, разбира се. И двете съжаляваме, че не успяхме да уговорим час, в който да е свободен и Румен. Защото двамата определено се допълват.

Започваме разговора за онези далечни години, в които всичко, което идваше от Запад, беше "деградивно" и по тази причина - забранено. Затова я питам как се е насочила към психотерапията във време, в което всички по презумпция бяха щастливи и депресията и тревожността нямаха никакъв шанс в обществото ни. Според нея първият стимул в тази посока е била книгата "Въведение в психоанализата" на Зигмунд Фройд, която брат й донесъл от чужбина. Освен това е имала и привилегията сама да си избира какво да харесва и какво да я интригува. "Много често родителите определят избора на децата си директно или с очакванията, които имат към тях. А това е грешка. Ако човек не намери собствения си път, остава неудовлетворен, което пък води след себе си различни проблеми", обяснява Жени. Въпреки че първоначалният й интерес е свързан с Фройд, на практика тя не става психоаналитик. Заедно с Румен се занимават предимно с фамилна терапия. Имахме шанса да се обучаваме при един от пионерите на този метод в света - д-р Джордж Василиу, споделя Жени. Той е първият, който пренася този тип терапия от Америка в Европа.

Професионалният късмет ги съпровожда още от началото на кариерата им. След като завършва психология в Софийския университет, Жени започва да участва в организирането на групите по психотерапия, които се сформират не без знанието на проф. Иван Темков, по това време ръководител на катедрата по психиатрия в Медицинския университет. Той беше демократичен човек и много добре знаеше, че се събираме всеки петък и че се опитваме да работим по нов, модерен метод, но не ни пречеше, спомня си тя. Това е мъчителен, но и незабравим период, през който се запознават с изключително интересни хора, сред които са Филип Димитров (бившият премиер) и психиатърът Жоро Каменов - човекът, направил най-много за развитието на психоанализата и психотерапията у нас. Жоро е първият им учител. "Той беше човекът, от когото съм попила един модел, който според мен е много важен за днешното модерно общество - казва Жени. Жоро вярваше, че дори малкото усилие към нещо по-добро има смисъл. Затова сега смятам, че хората, които гледат с неодобрение околния свят, но не правят нищо, за да го променят, всъщност са част от това, което не харесват."

Така постепенно Жени и Румен основават своя школа и започват да обучават младите си колеги. Създават Психотерапевтичен институт по социална екология на личността, към който откриват и тренинг структура Психо-социален институт за семейството. Той е единственият в България, чиито програми за обучение на семейни терапевти са признати от Европейската асоциация по фамилна терапия. Обучават хора от цялата страна. Правят тренинги в Стара Загора, в Търново. Правят и практически семинари за учители, които да могат да прилагат методи на превенция в ежедневната си работа с деца. В София работят със семейства или индивидуално с хора, които имат проблеми. Практикуват и арт терапия. Изучават я от една от създателките на метода - Даяна Уолър, която е идвала в България заедно със съпруга си, художника Даниел Ламли. Те въведоха един стандарт, който работи и днес и от него излизат много продуктивни неща, казва Жени. След това специализират в неоюнгианската психотерапевтична школа на Арнолд Миндел, която свързва западните и източните светогледи - нещо, което само по себе си е голямо богатство. Печелят и награди, като тази за 1991 г. на Световната асоциация по психиатрия и на Международната фондация за световно разбирателство. Дадена ми е за разработките на нашия екип върху сходствата между дисфункционалните семейства и дисфункционалните общества, пояснява Жени.

Според нея един от проблемите в нашата психотерапия обаче е профанизирането й. Има колеги с недостатъчен практически тренинг, които се стремят да са като по филмите, да дават съвети и да морализаторстват и това отблъсква хората, смята тя. Румен пък често казва, че не може да се очаква много от страна, в която се произвежда дори оцет менте - една от най-евтините стоки.

Питам Жени какви са причините, поради които обикновено ги търсят. Оказва се, че понякога хората имат нужда от помощ заради засилена тревожност. Тя им пречи, защото непрекъснато си представят лошите неща, които могат да им се случат. "Когато идват семейно, много често ги води проблем на детето, който в почти всички случаи е занемарен с години. Идват, когато се изплашат", казва Жени. Психолог се търси за агресивни или пък обратното - за потиснати деца. "Лошото е, че не се вглеждаме в проблемите в по-ранното им развитие. Все се надяваме да минат от само себе си, което понякога се случва. Но да се търпят страхове, продължили 6 и повече години и чак тогава да се обръща семейството за помощ, не е нормално", твърди Жени. Според нея хората смятат духовната сфера за много лична и се страхуват да допуснат някого в нея. Когато присъстват поне на един терапевтичен сеанс обаче, изведнъж се отпускат, освобождават се, уверяват се, че могат да постигнат нещо със собствения си ресурс. Разбират, че психологът в нито един момент не си позволява да им дава съвет или да взима решения вместо тях. "Всеки от нас има някакви лимити, негативни знаци, които ни стопират и не ни дават да се развием в дадена посока. Достатъчна ни е малко помощ, за да се справим", пояснява Жени.

Според нея днес вниманието на хората е насочено предимно към физическото тяло и физическото здраве, а душата, от която в голяма степен зависи дали се чувстваме комфортно или не, се пренебрегва. С биологичното се обясняват дори състояния като страх, затвореност, срамежливост и това е пълна дивотия. "Всеки ден правим нещо за тялото си, а за душевността изобщо не мислим. Потискаме се съзнателно и постепенно се превръщаме в безинтересни хора. А ние не сме такива, защото носим вътре в себе си цяла вселена", казва Жени. И дава пример с Арнолд Миндел, който има интересно определение за дълбоката демокрация, според което човек трябва да гледа на света като на нещо, което съществува, за да може да развие неговата собствена цялостност. Ти си в света, за да го допълниш, казва Миндел. "Отношението ти към света се отразява на начина, по който живееш, по който работиш, дори и на здравословните проблеми, които имаш. Не е ново нещо, че имат връзка физическите и соматичните проблеми", допълва Жени. Според нея психотерапията е нещо като фитнес, като аеробика за душата.

Освен в психотерапевтичния институт Жени продължава да работи и във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет. Там участва в обучението в превантивна медицина на сестри, лекари, бъдещи управители на болници. Въпреки огромната си ангажираност обаче винаги намира време за семейството. А то е голямо. Жени и Румен имат три дъщери - Марта, Цанка и Христина, като двете са близначки. Вече имат и внук. Едната им дъщеря е завършила социална педагогика, сега учи културна антропология. Другата е следвала история, сега учи европеистика. Голямата е завършила философия и след това мениджмънт във Френския институт в София.

"Децата ни винаги са били ангажирани със света и събитията, които се случват около нас. Това много го ценя и го харесвам у тях. Винаги са гласували. Не смятат, че всички са маскари, а избират да подкрепят по-доброто", хвали ги майка им. И обяснява, че основният преход, който правим в последните 20 години, всъщност е преходът от традиционното към модерното общество. Старите нагласи имат вредно въздействие върху нас. В традиционното общество се е гледало родът, семейството да е добре, а всички останали са се възприемали като нещо външно и враждебно. Затова е важно вкъщи да си честен, но навън е позволено да се лъже, да се хитрува и да се подхожда винаги с подозрение към другия. Като прилагаме този модел днес и го подаваме и на децата си, ги обричаме. "Крайно време е да прекрачим в света, да ни интересува общността, по-широкият контекст около нас, да сме действена част от него, а не да се ограничаваме. Иначе ще сме тревожни, зависими, чужди. Тревожността в България е на много високо ниво, подозрителността е на много високо ниво. Тя опира почти до параноидност. А оттам идват и агресията, гневът, насилието", убедена е Жени. Според нея трябва да се научим да поемаме отговорност за това, което правим, и за това, което сме пропуснали да направим, за това, което е правено в наше име, от което сме били облагодетелствани за сметка на други хора. За да дадем един нов модел на поведение, съответен на днешния ден.

Мислех да попитам как релаксират след съпреживяването на тревогите на хората, но всъщност знам. Румен всяка неделя забягва в планината. Там търси единение с природата, разговаря с приятели, отпочива. За Жени най-добрият релакс са четките и платното. "Моето рисуване също беше нещо като чудо. Ако някой ми беше казал, че ще започна на четиридесет и кусур години, сигурно щях да се смея с глас", обяснява тя. Още повече че никога преди това не е имала подобно желание, нито пък е можела да го прави. По време на едно обучение в САЩ обаче терапевтът, който е водел курсовете, й дал задача да рисува всеки ден. "Може би защото бях сама и имах достатъчно време, изведнъж осъзнах, че нещо се променя с картините ми, а и с мен самата", спомня си тя. Оттогава, винаги когато почувства вътрешна необходимост, се хваща за четките. "Това наистина е много голяма релаксация. То е просто като друго състояние на психиката, при което те поглъща креативният процес. Така е винаги, когато човек се занимава с творческа дейност. Затова я препоръчвам на всички", казва Жени.