Колко по-зле може да стане положението? Това е основният въпрос, който сигурно всички фирми си задават сега в кризата. Ясен отговор няма, но по всичко личи, че съкращаването на разходите, което започна в края на миналата година, скоро няма да спре. На този фон проблемът с високата осигурителна тежест вече става дори жизненоважен за някои отрасли.

Всъщност кризата в последните месеци само задълбочи дебата за осигуровките, който се води от години. Намаляването на осигуровките не е панацея за решаването на икономическите проблеми, твърдят представители на държавата. От другата страна са бизнесът и икономическите анализатори, според които най-ефективната мярка срещу кризата е намаляването на осигурителната тежест. Работодателските организации дори включиха към пакета си с антикризисни мерки и предложението към правителството за намаляване на ръста на минималните осигурителни прагове.

Идеята им намери подкрепа в скорошно изследване на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Те изчислиха, че само през тази година бизнесът ще загуби над 500 млн. лв. от завишените разходи за труд заради увеличаването на минималните прагове средно с 26.6%. То беше определено в средата на 2008 г., когато липсваше опасността от икономическа криза.

Ръстът на праговете се договаря всяка година между синдикатите и работодателите по браншове, а в отраслите, в които не е постигнато споразумение, министърът на труда налага средния размер на увеличението. С други думи, ръстът на праговете в сектори, които се развиват по-бавно (което означава, че работодателите няма да са съгласни на висок ръст на осигуровките), зависи от договореното в индустриите, които "са на гребена на вълната". Това допълнително увеличава натиска върху компаниите в по-слабо развитите се браншове.

Целта на увеличението на праговете е работещите и работодателите да внасят осигуровки върху по-високи суми и така да се намали ефектът от укриването на реалните заплати. Според бизнеса обаче резкият скок на праговете в момент, когато расте междуфирмената задлъжнялост, свива се достъпът до кредитиране и намаляват продажбите, ще доведе до обратния ефект и ще принуди много фирми да влязат в сивата икономика. Допълнителните ни разходи ще доведат до съкращения, ще ограничат инвестициите ни и ще намалят конкурентоспособността ни, твърдят предприемачи.

Сред най-засегнатите ще са предприятията от текстилната и хранително-вкусовата промишленост, както и туризма.

"Ръстът на минималните осигурителни прагове не дава отражение в строителството, защото заплатите в бранша са значително по-високи от тях", коментира Николин Гавраилов, собственик на строителната компания "НВГ груп".

"Навсякъде по света осигуровките се плащат върху заплатите. Няма логика осигурителният праг да е по-висок от минималната заплата", коментира председателят на Българския браншови съюз на трикотажната промишленост и управител на фирма "Руен" Стефко Колев. "50% от служителите в шивашката индустрия са нискоквалифицирани и не достигат необходимата производителност. Заради високия ръст на праговете се получава така, че фирмите трябва да осигуряват на 300 лв. работниците, които произвеждат продукция за 240 лв.", пресметна той.

Същия проблем има и в консервната и захарната промишленост. "Фирмите са принудени да дават заплати, които не отговарят на квалификацията на служителите", каза председателят на съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Константин Ламбрев. Според него ръстът на праговете не е съобразен с потребностите на бранша и изкривява пазара. "Част от работниците дори не могат да четат и пишат. Работодателите обаче трябва да ги осигуряват върху суми, по-високи от праговете в металургията, където се изисква значително по-висока квалификация", заяви Ламбрев. "Освен това в подготовката за новия сезон фирмите обучават служителите и не могат да си позволят да им плащат осигуровки с 20-30 на сто над минималната заплата", добави той.

Средното увеличение на минималните осигурителни доходи в захарната промишленост е 30 на сто, което приравнява заплатите с тези в нефтения бранш, каза Йовко Ралев, директор "Човешки ресурси" в "Захарни заводи - Горна Оряховица". Ако един работник взима 400 лв. брутна заплата, социалната му вноска ще се изчисли върху 470 лв., защото това е минималният праг за квалифицираните служители в бранша, обясни той. Другият вариант за туширане на тежестта от високите осигуровки е квалифицираните кадри да се впишат в графа нискоквалифицирани, където базата е 300 лв., коментира Ралев.

Освен минаване в сивата икономика бизнесът има и други варианти за справяне с проблема, но повечето от тях са за сметка на служителите. Председателят на асоциацията по текстил и облекло Цонко Недялков коментира, че големите фирми ще осигуряват персонала си върху новите прагове, но това ще стане за сметка на увеличаване на заплатите.

Според Стефко Колев голяма част от текстилните предприятия ще съкратят неквалифицираните си служителите. В противен случай нормативът им трябва да се покрива за сметка на произведеното от обучените кадри, което е демотивиращо. Така без работа остават много хора, при това от региони с традиционно висока безработица, добави той. Опасенията на предприемачите от текстилната промишленост се засилват и от все по-негативните сигнали за драстичен спад в поръчките. "Намаляването им ще е с около 50 на сто спрямо миналата година", прогнозира Колев.

"Oсигурителната тежест е огромно бреме за туризма в условията на криза", коментира и председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Според него при настоящите равнища на осигуровките ще се наложи сериозно съкращение на служители.

Поради това браншовиците настояват договорените нива на осигуровките да бъдат намалени. "За съжаление има кардинално разминаване между мисленето на бизнеса и правителството по този въпрос", каза Недялков.

В отговор на искането на браншовиците зам. социалният министър Лазар Лазаров заяви, че в нито една държава от Европейския съюз не се води дебат за понижаване на осигурителната тежест. "В Европа има не повече от 3-4 държави, в които бизнесът плаща по-ниски осигуровки спрямо България. Затова оправданията, че заради плащането на вноските фирмите ще бъдат принудени да преминат в сивия сектор, са несъстоятелни", коментира той. "Намаляването на осигурителните прагове ще доведе до спад на и без това ниските заплати и до по-ниска социална сигурност на работещите", добави зам.-министърът.

"Това не е адекватен аргумент, заради който реформата в осигурителната система да не трябва да се случва", коментира Методи Методиев, анализатор в ИПИ. Според него намаляването на осигурителната тежест ще създаде по-добри условия за бизнес, което ще увеличи чуждестранните инвестиции в страната. Така ще можем да достигнем до средното икономическо ниво в ЕС, добави Методиев. "Премахването на осигурителните прагове трябва да е обвързано с реформа в пенсионната система от разходо-покривна към капиталова, за да може всеки да знае и каква пенсия ще получава, когато спре да работи", обясни той.

Производство на захар

ръководители  900 лв.

техници  650 лв.

администрация 450 лв.

квалифицирани производствени работници  420 лв.

неквалифицирани  300 лв.

Производство на растителни и животински мазнини

ръководители  800 лв.

техници 520 лв.

администрация 420 лв.

квалифицирани работници 390 лв.

неквалифициран персонал 300 лв.

Производство на мелничарски продукти и нишестени изделия

ръководители 890 лв.

техници 680 лв.

администрация 350 лв.

квалифицирани работници 430 лв.

неквалифициран персонал 300 лв.

Строителство на пътища и самолетни писти

ръководители 800 лв.

техници 575 лв.

администрация 400 лв.

квалифицирани работници 330 лв.

неквалифициран персонал 310 лв.

Строителство на сгради и съоръжения

ръководители 700 лв.

техници 550 лв.

администрация 350 лв.

квалифицирани работници 530 лв.

неквалифициран персонал 310 лв.

- Това означава да се промени Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване. Понижаването им ще доведе до по-малко приходи в осигурителната система. Това ще застраши изплащането на обезщетения за безработица и майчинство и ще понижи социалната сигурност на хората. Понижаването на прагове ще намали и без това ниските заплати и ще доведе до отлив на персонал.

 - Това са несъстоятелни оправдания. В Европа има не повече от 3-4 държави, в които бизнесът плаща по-ниски осигуровки спрямо България. В повечето страни осигурителната тежест е над 28 на сто, докато у нас е 18.7%. От началото на годината беше намалена с 2.4 на сто.

- Кризата в текстилния бранш не е породена от осигурителната тежест, а е заради това, че предприятията работят на ишлеме. Те чакат поръчки отвън и нямат собствени утвърдени марки. В нито една държава от Европейския съюз не се води дебат за понижаване на осигурителната тежест. Това не е панацеята за решаването на икономическите проблеми.