Ако при споменаването на Мексико ви изпълват фантазии за безвремие, веселби и текила, помислете пак. През последните три години страната на кактусите и фиестите се е превърнала в една от най-опасните и несигурни държави в света, по чиито улици убийствата са ежедневие. Само за първите три месеца от началото на годината в т.нар. нарковойни загинаха 1100 човека. Броят им тепърва се очаква да нарасне, след като миналата седмица стана ясно, че в битката срещу мексиканските наркокартели ще се включат и американски военни части, а правителството в Мексико обяви награди за главите на кокаиновите барони.

Доскоро при управлението на Джордж Буш Вашингтон систематично обвиняваше Мексико, че отглежда трафиканти на наркотици, а то на свой ред връщаше топката с аргумента, че САЩ е едновременно най-големият консуматор на дрога в света и най-големият износител на оръжие. Разговорите на новия държавен секретар Хилари Клинтън с мексиканския президент Фелипе Калдерон обаче дадоха надежди, че двете страни може би ще работят заедно по проблема, който през последното десетилетие набъбна зловещо.

Докато част от кокаина за американските консуматори винаги е минавал през Мексико, то убийствата по улиците са относително нов проблем. Техният брой се увеличи през последните три години, след като новият президент Калдерон пое властта с обещание да смаже наркобароните. Акциите на полицията и армията от една страна доведоха до разцепления в самите картели и война между клановете, а от друга - до силно противоборство на властите. През 2008 г. в страната в резултат на нарковойните загинаха 6200 човека, а от началото на годината досега - 1100. Убийствата рядко биват скривани, напротив - все по-чести стават гледките на разчленени тела на прокурори и журналисти по улиците или на осем полицейски глави във фонтан на централния площад. Жертви стават и напълно невинни хора, покосени от куршумите, изстреляни от сдобилите се с автомати дрогирани тийнейджъри в пограничните райони.

Макар че това положение в Мексико не се е променило през последните три години, Вашингтон едва наскоро обърна внимание, след като насилието започна да се прехвърля през границата и да залива градове в Аризона и Ню Мексико. Според сметките на американското правителство, цитирани от "Ню Йорк таймс", в над 200 американски града картелите вече имат присъствие и лоялни хора. 223 пък са местата в Мексико, където полицията и армията нямат никакво влияние за сметка на картелите.

Докато преди десетилетие подкупността на полицията и властите беше част от забавния фолклор за Мексико, донякъде напомнящ легендите за българо-сръбските митничари, то днес корупцията в страната се е превърнала в смъртоносно оръжие. Макар да няма официални данни, се говори, че всеки пети полицай принадлежи към картелите. С тях са кметове, съдии, прокурори, директори на затвори, митничари. Многомилионните печалби на наркобароните отиват за осигуряването на подкрепа от всички нива на властта, дотолкова, че Мексико се обърна наскоро към американските власти с молба те да проверяват хора на ключови постове за връзки с картелите. Полицейските операции се провалят от внедрени къртици, а арестантите се подпомагат, за да избягат. Според "Ел Ей таймс" дори и сред най-приближените на президента Фелипе Калдерон има хора, които получават по 500 хил. долара за всяка информация, засягаща действия срещу картелите. Наскоро дори сред личната му охрана бяха открити хора, получили пари от наркобароните.

Армията е най-неподкупната организация, вероятно заради строгия военен съд и непосилните закони за предателите. В същото време обаче през последните години по изчисленията на "Ню Йорк таймс" 100 хил. човека са преминали от армията в редиците на картелите. Освен за осигуряване на влияние сред властта картелите използват приходите си и за закупуване на оръжие. Разследване на изданието е показало, че мафията е започнала да се пренасочва от обикновени пушки и пистолети към все по-тежки оръжия. Докато разпространението на леко оръжие в Мексико е огромно, и то предимно на продадени в САЩ и след това контрабандирани през границата, то пропускливите граници на страната с Гватемала и Белиз позволяват навлизането на армейски гранати, противотанкови ракети, картечници и снаряди, останали в централноамериканските страни от войните през 80-те години на миналия век. Според "Ел Ей таймс" в момента се забелязва надпревара във въоръжаването между отделните картели.

Освен че е основен център за разпределяне на кокаина от Латинска Америка към САЩ, Мексико е също така и износител на половината от внесената в САЩ марихуана. През юг минава и потокът на хероин и голяма част от метаамфетамините. Според цитирани от "Ню Йорк таймс" данни над 450 хил. човека участват под определена форма в наркоиндустрията - като производители, мулета или трафиканти (виж графиката).

През последните години обаче освен върху трафика на наркотици картелите са поставили ръка и върху друг изключително доходен бизнес, свързан с границата със САЩ - трафика на хора. Дори и в условията на рецесия САЩ остава най-примамливата дестинация за бедните латиноамериканци. Преди години прехвърлянето им през границата се осъществяваше от независими каналджии, а сега бизнесът се държи изцяло от картелите. И докато за Вашингтон проблемът е, че с разработените от тях маршрути (тунели, подсигурени митничари и т.н.) влизат повече нелегални имигранти, голяма част от които пренасят като мулета наркотици в собствените си тела, то тенденцията има ужасяващи последици за човешките права. Повечето от желаещите да преминат границата биват държани в нещо като робство с години, докато изплатят високите такси, които картелите искат. Жените се изнасилват, използват се за проститутки, а цели групи понякога се разстрелват от хора на конкурентната групировка, разказват журналисти на "Ел Ей таймс".

Друг доходен бизнес, породен от ширещото се насилие в Мексико, са отвличанията. Освен честите случаи на класическите отвличания с откуп, придружени от рязане на пръсти и уши при отказ на семейството да плати, напоследък се забелязват и още два вида на това престъпление. Тъй като проблемът е толкова често срещан, нерядко вече има и т.нар. мними отвличания, в които престъпниците си набелязват някого и без да го отвличат, искат от семейството му много малък откуп с надеждата да платят парите веднага. Друг популярен метод е отвличането за кратко време, през което жертвата е принудена да изтегли всичките си пари от банкомат.