Лидерите на Г-20 приключиха срещата си в Лондон, но истинските резултати тепърва предстоят. От политическа гледна точка форумът беше несъмнен триумф на координираните действия и на здравия разум. Британският министър-председател Гордън Браун започна заключителното си слово с думите: "Глобалните проблеми изискват глобални мерки", и произнесе нечувана досега сума от 1.1 трилиона долара, която ще бъде вложена за осигуряването на бъдещето на света. Браун обяви и въвеждането на система от нови правила върху заплатите и бонусите в глобален мащаб, прочистването на банките от т.нар. токсични активи и завръщането на финансовата сцена на кредитите за семействата и фирмите. "Действията, които предприемаме, представляват най-големият монетен и фискален стимул, програмата за поддръжка на финансовата система е най-обширната и изчерпателна сила, до която някога сме стигали. Тя ще повиши производителността по света с 4% годишно и ще осигури преминаването ни към зелена икономика", се казва в комюникето с подписите на лидерите на 20-те най-развити държави, а целият текст излъчва усещането, че политиката започва да се завръща към реалността и светът придобива възможност да се спаси от кризата и от рецесията. Американският президент Барак Обама - магнетичен център на дискусиите в Лондон, за първи път в историята на страната си се обърна към журналистите с думите: "Съединените щати се справят по-добре с ролята на лидер, когато умеят да изслушват и демонстрират хуманност, давайки си сметка, че невинаги разполагат с най-добрия възможен отговор. Но мисля, че ние се справихме добре." Борсите моментално отговориха на окуражаващите сигнали с покачване на индексите. А американският Конгрес притисна банкерите от Уолстрийт да променят правилата при поставянето на цени на токсичните активи и да се обърнат към Федералния счетоводен борд да изчисли по независима и реална скала техните загуби. Председателят на ЕК Барозу обяви, че позициите на САЩ и ЕС са по-близо от когато и да било.

които след време могат да се окажат от решаващо значение.

Едни от най-сериозните критици на форума - американецът Нийл Уоткинс, изпълнителен директор на лобисткото движение за намаляване на бедността в света - Jubilee, отбеляза: "В целия заключителен документ няма и ред за намаляването на безработицата или за пътищата за създаване на нови работни места. Няма и ред за евентуалното създаване на социални буфери. Кризата беше предизвикана от богатите страни, но ще я платят бедните. Огромните суми, за които се говори, са заеми, а не помощи. А това може да предизвика криза на дълговете в развиващите се страни." Самият Уоткинс би искал да види реформирани първо Световната банка и Международния валутен фонд, преди да пристъпят към раздаването на договорените финансови средства. Според него тяхната рестриктивна и с високи лихви кредитна политика е обратна на това, което Г-20 искат да постигнат като ефект. "Много други моменти остават неясни в цялата схема - кой ще бъде отговорен за конкретните траншове, по какъв начин и за каква цел трябва да бъдат използвани парите. Рискът е, че могат да се създадат възможности за спекулации, а корупцията и бюрокрацията ще довършат останалото", смята Уоткинс.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан оприличи огромната финансова инжекция от 1 трилион долара за институцията на "огнена сила". На въпроса каква ще бъде политиката на МВФ спрямо страните от Източна Европа той отговори: "Част от тези фондове ще бъдат отправени към тези страни, които са много засегнати от кризата или са близо до финансов колапс, под съвършено нова форма на заеми. Новите кредитни линии ще изключват скъпо струващите досега начини на кредитиране. Време е да се откажем от тежката консервативна практика." Но някои анализатори смятат, че независимо от неговия оптимизъм е много вероятно

след Япония и САЩ, за които вече се знае официално, че ще поискат в най-скоро време по 100 милиарда. Други страни, между които Мексико и Русия, също вече обявиха желанието си да бъдат сред новите клиенти. Германският канцлер Ангела Меркел откри заключителната пресконференция с думите: "Това е исторически компромис в отговор на една невероятна криза. Нужна е ясна архитектура на финансовите пазари." Предложеният от нея текст за отхвърляне на протекционизма в международната търговия като начин за преодоляване на кризата бе приет изцяло. Остава обаче въпросът защо само преди няколко седмици и двете камари на Бундестага гласуваха закон, забраняващ на чужди инвеститори да притежават повече от 25% дял в компаниите в Германия.

Доволен от срещата в Лондон е и френският президент Никола Саркози: "Постигнатите резултати са много над очакваното. Държавите от Г-20 решиха да реформират в дълбочина световната финансова система - нещо, което не беше се случвало от времето на Бретън Уудс през 1945." На заседанието той най-много настояваше за приемането на тежки наказателни мерки срещу страните с т.нар. данъчен рай, но беше подкрепен решително само от Меркел. Темата за офшорните зони от години стои в дневния ред на глобалните икономически разисквания. Г- 20 е съставена от страни, които имат сериозни проблеми с ликвидността. Тъй като на тази среща трябваше да победи "капитализмът на развитието", представен от САЩ, Великобритания, Китай, Япония, Индия срещу "капитализма на стабилността" на Франция и Германия, на последните две беше доставено удоволствието да съставят "черния списък" на държавите с "данъчен рай". Саркози посочи, че Швейцария засега е в "сивия списък" (попаднала там по негово настояване) заедно с Австрия, Люксембург, Белгия и Лихтенщайн. В черния списък са включени Коста Рика, Малайзия, Филипините и Уругвай. "Ерата на банковата тайна приключи", обяви френският президент.

Дали това ще е реалният резултат е рано да се каже. Засега изглежда малко вероятно Китай да санкционира своя Хонконг или Вашингтон да забрани или да промени банковата политика на щатите Небраска, Делауер и Уайоминг. Трикът, който може да бъде използван, вече беше очертан - прилагането на няколко цвята, преди да се достигне до черния, а санкциите ще важат само за черния списък.

Джордж Магнус, икономическият шеф на базираната в Швейцария най-голяма банка в Европа - UBS, смята, че Г-20 е направила много малко за "картографирането" на 1.3 трилиона долара лоши кредити на банките в целия свят. А като най-ярката празнина в комюникето се сочи липсващото обяснение

Най-разпространеното обяснение към момента е, че просто ще бъдат отпечатани - тема, по която могат да се очакват продължителни и тежки дискусии.

Интересен е и друг момент. Форумът за финансова стабилност, председателстван досега от Марио Драги - гуверньор на централната банка на Италия, се превръща в Борд за финансова стабилност с много по-ясни и конкретни правомощия. Една от първите му задачи е да създаде критерии и методи за контрол на мениджърите според правилата за "общ финансов стандарт", силно желани от Меркел и Саркози. Тъй като формулата, цитирана в комюникето, е много обща, попитах Марио Драги каква точно ще е ролята на новата институция. "Трябва да дефинираме нови норми за икономическата и финансовата оценка за състоянието на банките: ще въведем нови правила за разрешаването на конфликта на интереси при рейтинговите агенции и ще разширим банковото наблюдение върху хедж фондовете", каза той.

Финансисти и икономисти са наясно, че колкото и големи да са греховете им, тази рецесия не е предизвикана от хедж фондовете - те наистина са са част от проблема, но само по себе си контролирането им няма да го разреши. Но поне най-после ще доведе до международни стандарти.

Засега добрата новина от Лондон е, че срещата обедини големите лидери, намали търканията им заради националните политики и показа, че са в състояние да гледат на света като на едно цяло. Ако на срещата не беше намерен нужният консенсус, със сигурност всички щяхме да се намерим пред прага на една нова катастрофа. Ето защо Г-20 успя в най-деликатния политически аспект - изграждането на доверие.