"Трудно" и "няма" са думите, които хората от пазарджишкото село Лесичово употребяват най-много, когато разказват за живота си. "Въпреки всичко оставаме тук, защото всички лесичовци сме патриоти. Обичаме си селото", казва директорката на училището Янка Денчева. Не всички обаче са останали. Младите отдавна се преместиха в Пазарджик и в София, защото тук няма работа, поправя се Денчева. Шегува се, че лесичовци са подготвени за финансовата криза, защото са в криза от години. Основният поминък на малцината жители, предимно възрастни хора, е земеделието и животновъдството.

Лесичово е центърът на едноименната община, в която влизат още шест села с население към 6 хил. души. Селото е на около 30 км от Пазарджик в посока София. "Основният проблем и на общината, както и на хората е безпаричието. В една селска община, в която няма инвестиции, това е проблемът. Без тях сме обречени на забвение", казва кметът на Лесичово Иван Стоев. Той е от СДС и смята, че хората от Лесичово и околните села, които по принцип били комунисти, са го избрали заради качествата му. Тук по време на местните избори партиите не важат, разяснява положението Стоев, който ръководи общината вече трети мандат.

Бюджетът на Лесичово е около 3.5 млн. лв. Само 10% от тях са от собствени приходи, а всичко останало идва от държавния бюджет. Въпросът дали администрацията ще се справи с тези пари предизвиква иронични усмивки, а отговорът на кмета е "Божа работа". Дори и увеличението на данъчните оценки на имотите, върху които се изчисляват данък сгради и такса смет, няма да докара повече приходи, защото по документи къщите струват не повече от 2500 лв.

И без това ограничените средства на общината са орязани още повече и заради решението на правителството да спре 10% от трансферите си към бюджетните институции заради кризата. Това поставя под въпрос инвестиционната програма на Лесичово за тази година от около 260 хил. лв., с която трябва да се кърпят пътищата в общината и да се ремонтират обществените сгради. Кметът и неговите подчинени са ядосани на правителството и за това, че не им отпуснало и лев от антикризисната си програма. "Ние сме малка и бедна община. Такива като нас трябва да се подпомагат, а не да дават пари само на големите. А и разпределението е по политически принцип", смята кметът.

Общината се опитва да попълва бюджета и с пари от еврофондовете. Вече има два изпълнени, но не разплатени проекта за около 3 млн. лв. Подготвят се и още два, но одобрението им отново е в графата "Божа работа".

Много трудно се живее тук, защото няма работа, а и младите избягаха, казва Димитрия Тошкина от Лесичово, пенсионер и председател на общинския съвет. Според нея държавата трябва да помогне по някакъв начин на малките общини като Лесичово, където безработицата е висока, а хората карат на ръба на мизерията.

Едно от най-бедните села в пазарджишката община е живописното и ромско Боримечково. Къщите са стари и неугледни, а асфалтираните улици са малко. Тук младите и децата са много повече, отколкото в Лесичово. Въпреки че в Боримечково времето сякаш е спряло и тук вече усещат и говорят за кризата. "Толкова зле не е било никога. Няма пари, няма работа, няма живот", казва Спаска, която не спира да работи в градината си, докато описва как се живее на село. Трудностите за нея започнали преди месец, когато я съкратили от печатница в София, където била метачка. Върнала се в Боримечково и сега едва свързва двата края като повечето си съселяни. "Тука, на село, си е добре, но няма работа. Всички са безработни, а пък са млади", продължава жената. Единствено двайсетина души работели във фабриката за опаковки в Лесичово. Останалите живеели на социални помощи и на това, което успеят да наберат от гората.

Въпреки че парламентарните избори наближават, хората в общината не са много словоохотливи по политически теми. "Изобщо не знам за кого ще гласувам. Не съм компетентен", казва Жоро от Боримечково. Съпругата му Силвия обаче вече има отговор: "Как за кой? За Бойко Борисов." "Ама той ще ни изтрепе всички. Сидеров го изгонихме, сега Бойко ни почва наред", възразява й свекърът Райко и добавя: "За никой няма да гласувам."

Положението е неспасяемо за когото и да гласуваме, смята Стоян от Лесичово. Той още не е решил каква бюлетина ще избере, защото "те партиите са толкова много, че не мога да ги преброя". Спомня си обаче, че сегашният премиер Сергей Станишев е "червен, та да си остане пак той". Приятелят на Стоян Борис пък е на мнение, че "при Първанов си е най-добре".

Въпреки че е малко село с не повече от 100 души, Лесичово има 11 магазина. Един от тях се намира на входа на селото и е две в едно - бакалия с кафене. На металната барака е поставен надпис "Кафе-аператив", а местните го наричат Дунав мост, Лесичово. В делничната утрин в заведението трима души пият кафе, насядали покрай печка с дърва. В тази криза бизнесът въобще не върви, казва собственичката Даниела Убенова, докато пресмята фактури. Хората купували основно хляб, брашно и мляко. Собственичката се притеснява, че бизнесът й ще западне още повече след откриването на нов магазин в селото. Много е хубав, викаме му "малка "Била", казва Убенова.

Най-крупният работодател в Лесичово след общината е цехът за опаковки на фирма "Стови". Той съществува от 35 години, като до 1998 г. е бил под шапката на "Фармахим", след което е приватизиран от сегашния собственик Иван Петков. Предприятието прави опаковки за лекарства, козметика и храни, като продава продукцията си предимно в страната. Във фирмата работят около 90 души, повечето са местни, а администрацията и по-квалифицираният персонал идват от Пловдив и Пазарджик, казва оперативният директор на фабриката Фани Яланджиева. Тя вижда положителната страна на това да правиш бизнес на такова място, че текучество на кадрите почти няма, което е важно, защото обучението на един добър печатар отнема няколко години. В същото време обаче намирането на квалифицирани работници в малката община е трудно. Кризата се отразява на бизнеса, като за година производството е спаднало с около 20%. Въпреки това ръководството засега няма намерение да освобождава работници, но намалява работното време, когато няма поръчки.