Цифровизация, държавизация, приватизация...
| Чл. 4 Чрез публично наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио държавата осигурява на всички граждани на Република България без оглед на етническата им принадлежност достъп до: ... ал. 2. официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот... |
Това предвижда проектозаконът за публичното радиоразпръскване, който правителството одобри на 2 април, след като беше внесен на заседание лично от премиера Сергей Станишев. Изработването му се пазеше в пълна тайна, а и в момента няма публичен достъп до документа. Той се разпространява апокрифно. И всички засегнати отказват коментар, защото твърдят, че не са го виждали. До редакционното приключване на броя не беше ясно кога проектът ще бъде предложен за обсъждане в парламента и дали ще бъде представен в същия вид, в който е гласуван от министрите. Председателят на комисията по транспорт и съобщения в НС Йордан Мирчев заяви, че няма представа кога ще получат закона.
По неофициална информация текстът е подготвен от бившия член на Комисията за регулиране на съобщенията Зина Трифонова. Самата тя нито отрече, нито потвърди информацията и заяви, че ще има готовност да обсъжда след 10 април.
Проектозаконът, с копие от който "Дневник" разполага, е написан тежко и неясно. Медийни експерти отказаха коментар, докато няма официален документ. Според тях обаче в настоящия вариант в текста за едни и същи неща се говори с различни термини. Това създава възможности законът да се тълкува по произволен начин и според ситуацията. Според медийни юристи законът, който уж трябва да гарантира цифровото разпространение на обществените медии, всъщност ще обслужва интересите на частни субекти.
| Чл. 8 ал. 1 Основният предмет на дейност на Национална компания "Обществено цифрово радиоразпръскване" е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. |
Зад тази формулировка се крие обществения мултиплекс, за който се създава държавно дружество. В управлението на Националната компания "Обществено цифрово радиоразпръскване" ще участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента и ще са с петгодишен мандат. БНТ и БНР обаче ще трябва да плащат за разпространението си на новата държавна фирма, така както в момента дължат суми и на БТК. На държавния мултиплекс ще се качват само програмите на БНР и БНТ и създаваните от тях нови канали.
| Чл. 23, ал. 1 Държавата гарантира изграждането на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения - пренос на радио- и телевизионни програми. ... ал. 3 Недвижими имоти - собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждане и развитие на мрежата по ал. 1, се отчуждава при условията и реда на Закона за държавната собственост. ... Чл.24 ал. 4 Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска, включително с апорт на недвижими имоти по чл. 23 ал. 3 и ал. 4 |
За момента няма официална позиция какво налага изграждането на нова преносна мрежа, тъй като програмите биха могли да се разпространяват и през съществуващата вече предавателна инфраструктура на БТК - НУРТС. Притеснението беше, че след като тя е приватизирана, може да налага условията и това да застраши разпространението на държавните медии.
В бъдещата преносна мрежа държавното участие ще е не по-малко от 50%. Не е ясно обаче как държавата ще избере кой да й бъде партньор във въпросното дружество. Въпреки че той може би вече е определен. Според депутати и експерти, запознати с изготвянето на проекта, ЗПР цели единствено да се осигурят интересите на медийната групировка, създадена от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.
Проектът класифицира новата цифрова мрежа като национален инфраструктурен обект и за изграждането й ще се отчуждават недвижими имоти, ще се извършва смяна на предназначението на земите, а участието на държавата в него може да бъде и с непарична вноска, включително и с апорт на имоти.
| Параграф 5 В Закона за радиото и телевизията (обн. ДВ, бр. 138 от 1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 14 от 2009 г.) се правят следните изменения: т.2 - Създава се нов чл. 47а: Чл. 47а (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство, обществени по смисъла на Закона за радиото и телевизията. |
След като с промените в ЗЕС се "поръча" този закон, чрез него се правят още поправки в ЗРТ. Така регулацията на радио- и тв операторите и разпространението им става заложник на сложна комбинация от три закона.
Най-любопитна е горната формулировка. На практика това означава, че БНТ може да създаде обща програма с bTV или ТВ7 или "Нова тв". Как точно обаче това ще се случва, кой с какво финансиране, техника или други ресурси ще участва е неясно. Спорно е и дали БНТ ще "одържави" програмата на партньора си, или по-скоро той ще приватизира ресурси на държавната медиа. Според юристи по-вероятно е второто - възможност за поетапна приватизация на двата държавни оператора.
Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова заяви, че не познава проектозакона, въпреки че е внесла официално искане в Министерския съвет той да й бъде предоставен. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров също заяви, че не разполага с документа, а само с предварителни негови варианти. "Има доста сурови неща в онова, което се готви", заяви Тодоров. Според него проектозаконът е пълен с неясни формулировки, а даването на преносната мрежа на частен субект не гарантира разпространението на обществените програми, защото не са формулирани конкретните задължения на въпросните субекти. Текстовете освен това според Тодоров не са съобразени с техническите различия между радиото и телевизията.
С поправките се въвежда възможност частните мултиплекси освен задължителните за качване програми на Би Ти Ви, "Нова тв", ТВ2 и евентуално управляваната от Кръстева ТВ7, ако получи аналогов лиценз, да разпространяват и още 2 програми на "Нюз корп." (например "Фокс лайф" и Джи Ти Ви) и една на "Нова тв груп" (например "Диема"). Частният бизнес обаче не пожела да коментира тези разпоредби, защото законът се отнасял само до БНТ и БНР.
Текстът е пълен с малки на пръв поглед подробности, които обаче сериозно могат да повлияят на законовите регламенти, по които до момента се управляват електронните медии в България. В чл.5, ал.2 например се казва, че дейността на БНТ и БНР се регламентира и регулира според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), "освен ако в този закон (ЗПР - бел. авт.) е предвидено друго". Това на практика означава, че новият ЗПР се явява специален и неговите разпоредби се прилагат с предимство пред записаното в ЗРТ.
Проектът се смята за приоритетен и сигурно ще бъде приет бързо, след което само в рамките на месец е възможно да бъдат създадени двете държавни фирми, назначени шефовете им, избран частният партньор и дори БНТ и БНР да разберат с кого да готвят нови програми. Тоест всичко да бъде преподредено до изборите.
| Кой кой е в надпреварата 2 Желаещите да изграждат пет от шестте цифрови мултиплекса (шестият е общественият) са много. Петнайсетте компании, които официално заявиха интереса си са "Алкател - Лусент", "Интерактивни технологии", "Тесла - България", "Булсатком", "Ханну-про", "България бродкастинг", ORS - Австрия, Plisch - Германия, Spinner Austria, "Остерайхише рундункзендер", "Техно България", ДТТ "Технолоджи инвестмънтс", БТК, "Прайм хаус" и "Алпине-енерджи Остарай". Във вчерашния брой на "Дневник" ви представихме повечето компании. Днес допълваме информацията: "Прайм хаус" е собственост на Дора Праматарова и Генчо Христов. Дружеството не се е пререгистрирало в Агенцията по вписванията, но според информационната система ДАКСИ е създадено през 2004 г. Праматарова е собственик на редица инвеститорски фирми в строителния бранш и на сгради в София и Пловдив. През 2007 г. фирмата й "Прайм-ДС" спечели на търг старата пловдивска гара, а преди година друго нейно дружество получи лиценз за доброволно здравно осигуряване. Праматарова е собственик на 90% от здравноосигурителна каса "Прайм хелт", ръководена от бившия шеф на "Пирогов" Спас Спасков, свързван с ДПС. Съакционери с по 5% са Спасков и прокуристът на общинската болница в Своге Пламен Китанов. "Интерактивни технологии"* е учредена от несъществуващата вече "Рей холдинг", с интереси в приватизацията на железопътната инфраструктура, и "Бикам". Последната компания все още държи 13% от капитала на "Интерактивни технологии", показва последният публикуван отчет на дружеството. Мажоритарният пакет акции (61%) в "Интерактивни технологии" е собственост на "Сентръл инвестмънт груп холдинг", регистрирано в Люксембург. Останалите 26% са на фирмата "Максстоун сървисийз лимитид", създадена в Кипър. Собствеността в тези две дружества остава скрита зад офшорните им регистрации. Заради несъгласие на "Максстоун сървисийз лимитид" за увеличение на капитала на "Интерактивни технологии" от 1.1 млн. лв. на 33 млн. лв. решенията от последното общо събрание през 2008 г. на българската фирма не са вписани в Търговския регистър. Компанията е собственик на сателитния оператор ITV Partner. За дружеството "България бродкастинг" не излизат данни нито в Търговския регистър, нито в другите информационни системи. Възможно е да има и неточност в името му. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков обясни пред "Дневник", че компаниите още не са проверявани, тъй като това са предварителни заявления за намеренията им и когато започне реалната конкурсна процедура, ще бъдат прегледани документите на всички, включително и регистрацията им. Засега компаниите с интерес към цифровизацията не коментират намеренията си. *Във вторнишкия брой неправилно е посочено, че фирмата има връзка със собствениците на ЦКБ чрез акциите на "група физически лица". |