Изборът на вече бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО ще се отрази добре на Дания - така смятат поне 60% от жителите на малката скандинавска страна, гласи скорошно изследване на в. "Юленс постен". Новата длъжност на 56-годишния ветеран в датската политика несъмнено ще донесе престиж на родината му - той ще е първият датчанин, който ще оглави алианса в 60-годишната му история. Доколко изгодно е това "повишение" за самия Расмусен обаче остава спорно - той ще бъде

както шеговито се изразиха някои дипломати от НАТО, цитирани от датската преса.

В лицето на датчанина алиансът получава обигран играч с над 30-годишен опит в политиката и с типично скандинавски усет към дипломацията. Едно от най-големите му постижения до момента се смята оркестрирането на трудните преговори за разширяването на ЕС по време на датското председателство на Съюза през 2002 г. В хода на ключовата европейска среща на върха в Копенхаген същата година Расмусен се труди неуморно, докато не изглади всички разногласия между отделните страни-членки и постигне всеобщ консенсус за "експанзията на Изток". През годините датчанинът е успял да запази добри връзки както с европейските лидери, така и с Вашингтон, което несъмнено ще е от полза за новия му пост. Освен това е известен като перфекционист, който има високи изисквания не само към другите, но и към себе си.

Новият шеф на НАТО е със скромно потекло - той произлиза от семейство на фермери от селцето Гинеруп в Ютландия. Получава икономическо образование в университета в Орхус, но през целия си съзнателен живот е отдаден на политиката. Още с дипломирането си през 1978 г. става член на датския парламент (Фолкетинга). Десетина години по-късно е назначен за данъчен министър, а от 1990 г. изпълнява длъжността и на министър на икономиката. Две години по-късно обаче е принуден да подаде оставка, след като е обвинен в предоставяне на невярна информация за дейността на министерството си.

През 1998 г. кариерата му тръгва стремително нагоре, след като застава начело на либералната партия "Венстре". През 2001 г. "Венстре" печели парламентарните избори, с което променя радикално политическия живот в страната, като за пръв път от десетилетия насам отстранява от власт социалдемократите. В началото на управлението си Расмусен е яростен привърженик на тачъристките принципи за минимална държавна намеса в икономиката, но с годините политиката му започва да клони все повече към социалната държава, за която се бори опозиционната Социалдемократическа партия.

Въпреки това, а може би донякъде именно поради тази причина "Венстре" печелят изборите през 2005 г. и отново през 2007 г., формирайки малцинствено правителство с консерваторите и разчитайки на парламентарната подкрепа на крайнодясната Датска народна партия (ДНП). Според редица анализатори именно решението да се обедини с радикалните ДНП и да им позволи да влияят на политиката му е сред главните грешки на Расмусен.

Според други недостатъците на премиера-рекордьор са далеч по-сериозни. Като например фактът, че по време на негово управление Дания участва в повече войни, отколкото през последните 150 години взети заедно. Или че само допреди година не само оставя екологичните проблеми на заден план, но и избира за правителствен съветник по въпросите на климатичните промени "скептичния еколог" Бьорн Ломборг, известен със своето отрицание на глобалното затопляне.

А за ислямския свят най-голямото петно върху Дания по време на управлението на Расмусен остава публикуването през 2005 г. на провокативните карикатури на пророка Мохамед. Въпреки многократните опити на премиера да надживее този спорен епизод, мюсюлманските държави не се умориха да му го припомнят - поредното доказателство за което беше категоричното нежелание на Турция до последно да одобри кандидатурата му за генерален секретар на НАТО. Веднага след избирането си Расмусен се опита за пореден път да омилостиви обидените страни, като в прочуствена реч в хода на форума "Алианс на цивилизациите" в Истанбул обеща да отделя специално внимание на религиозните въпроси на новия си пост. Според някои анализатори именно недобрата репутация на Расмусен в ислямския свят е най-големият му недостатък, защото може да се превърне в сериозна спънка за НАТО в опитите му да омиротвори Афганистан и да хвърли мост към мюсюлманите.