Напоследък капиталовите пазари са с разклатено здраве. Но оптимистите продължават да вярват, че тяхната полезна икономическа функция при осигуряване на финансиране не е отпаднала. Само че очакванията на инвеститорите за повишена сигурност - правна, регулаторна, икономическа, технологична, със сигурност са вече по-големи. Директива 2007/36/ЕО за упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, беше замислена още преди кризата. Както повечето европейски директиви, и тази има дълга предистория - започвайки от Плана за действие относно модернизирането на дружественото право и подобряване на корпоративното управление в ЕС (2003 г.) Но при все това целта й съответства на повишените очаквания за сигурност - тя е премахването в Европейския съюз на правните и фактически бариери пред презграничното упражняване на акционерните права по акции с право на глас.

На 27 март в Държавен вестник бяха публикувани и влязоха веднага в сила необемни, но съществени изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в материята на публичните дружества. С тях се доразвива съществуващият режим или се въвежда допълнително общата за ЕС минимална хармонизация на стандартите за защита на правото на глас. Някой от най-основните промени са:

- Покани и информация за общи събрания. Отпада изискването за обявяване на поканата в централен всекидневник, но в замяна на това публичните дружества имат две други задължения - поканата да се обяви на интернет страницата на дружеството и да бъде разпространена чрез информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективен достъп във всички държави - членки на съюза; изискванията към съдържанието на поканата се увеличават значително, като включително се разясняват правата на акционерите, произтичащи от директивата.

- Всяко публично дружество трябва да има интернет страница, на която като минимум се публикуват поканите и образците на пълномощните за участие в общо събрание. Директивата обаче не въвежда изискването за превод на информацията на английски език - идея, по която още се води дискусия в ЕС, но която, по всичко личи, няма да бъде възприета бързо като законово изискване.

- Право да се включват точки в дневния ред и да се предлагат проекторешения. Тези права и досега съществуваха в Търговския закон, но с измененията се подпомага ефективното им упражняване.

- Упълномощаване. Наличието на ефективни правила за упълномощаване е една от най-важните предпоставки за създаване на прозрачен капиталов пазар, за стимулиране на акционерния активизъм и за осъществяване на добро корпоративно управление. В тази насока директивата предлага много съществени нововъведения, които в различните държави членки приемат различен облик. Например в България отпада ограничението по ТЗ за упълномощаване на членове на съветите, но те все пак ще могат да гласуват само според изричните указания за начина на гласуване. Вече изрично се посочва, че пълномощник, представляващ повече от един акционер, може да гласува по различен начин по акциите, притежавани от отделните акционери упълномощители. Директивата допълва (което не е посочено и не е било необходимо да се преписва в ЗППЦК), че един акционер може да упълномощи няколко различни пълномощника, както и че акционер, който при упражняване на обичайната се дейност (напр. банка или инвестиционен посредник) действа от свое име, но за сметка на клиенти, може да упражнява формалното си правото на глас по различен начин, например с част от акциите си "за", с другата - "против". Може би едно от най-важните изменения на ЗППЦК е отпадането на изискването за нотариална заверка на пълномощните - пряк резултат от целта на директивата реално да облекчи упражняването на правото на глас. Обаче остава досегашното изискване по ЗППЦК пълномощните да важат само за конкретно общо събрание.

- Участие в общото събрание чрез използване на електронни средства или чрез предварително гласуване. С развитието на комуникационните технологии тези способи за упражняване правото на глас стават актуални. Но те не са задължителни и всяко дружество решава дали да ги въведе в практиката си.

От една страна, несъмнено публичните дружества ще трябва да направят допълнителни разходи, за да се съобразят с новите правила (поддържане на интернет страница, използване на информационна агенция, предоставяща услуги в рамките на съюза). От друга, добронамереното и качественото спазване на закона и добрите практики несъмнено ще играе роля при ценообразуването на акциите на публичните дружества. Също така много е вероятно да развие допълнително нишата на предоставяне от банките и от други инвестиционни посредници на услуги по представляване на акционери в общи събрания. Тъй като правилата и практиките по предоставяне на услугите като пълномощник са все още в процес на развитие, би било много полезно за капиталовия ни пазар, ако инвестиционната общност активно обсъжда въвеждането на саморегулация при упражняването на такава дейност.

Директивата предоставя на държавите членки възможност да изберат един или друг вариант при нейното въвеждане в националното право. Ето някои от интересните решения, приети в България. Директивата се прилага принципно само за дружества, чиито акции са приети за търговия на регулиран пазар (при нас - Българската фондова борса - БФБ). Нашият законодател е разширил кръга, като въвежда новите изисквания спрямо всички публични дружества - дали този подход е правилен, може да стане тема на сериозен дебат, ако инициатива на БФБ да отпише над 200 публични компании бъде реализирана.

На следващо място, директивата позволява държавите членки да освободят някои колективни инвестиционни схеми от задължението за съобразяване с документа. Нашият законодател не се е възползвал от тази възможност по отношение на инвестиционните дружества по ЗППЦК, което за съжаление ги товари с допълнителни разходи в неподходящ момент - кризата на капиталовите пазари.

Странно е, че измененията на ЗППЦК влязоха толкова бързо в сила - от деня на обнародването им, при положение че директивата поставя краен срок 3 август 2009 г., несъмнено това е затруднило много от публичните дружества точно в "сезона" на годишните общи събрания.

Самата директива и измененията на ЗППЦК не си поставят за цел да решат в детайли всяка една практическа хипотеза. Сред многото важни въпроси, които ще възникнат при прилагането им, един от най-актуалните е, че вместо на законово ниво нотариалната заверка на пълномощни за общо събрание може да се въведе като изискване в уставите на публичните дружества. Въпреки че опасностите от фалшификации на пълномощни у нас не са намалели, важно е да се подчертае, че възкресяването на нотариалните заверки на дружествено ниво би било в противовес с целите и духа на директивата. Ето един лесен аргумент: изискването за еднократност на пълномощните (за едно общо събрание) остава, а изготвянето на нотариалната заверка отнема време и може на практика да препятства упражняването на правото на глас на акционерите, особено на чуждестранни инвеститори. А от друга страна, законът изисква дружествата да предоставят възможността за упълномощаване по електронен път, и то без прекомерни затруднения за акционерите.