Сред безкрайните полета на Дунавската равнина, по поречието на река Русенски Лом и притоците й - Черни, Бели и Мали Лом, попадаме в свят, изпълнен с зеленина, отвесни скали и многогласни птичи симфонии. Тук човек се чувства откривател, бродейки из зелените джунгли покрай извивките на речните долини. Районът е природен парк, носещ името на р. Русенски Лом, защитена територия от 1970 г., и има защо: освен редки растителни и животински видове тук могат да се видят скални образувания, красиви пещери, исторически паметници с национално и световно значение и какво ли още не.. Нашето приключение започва с

На 11 километра източно от град Две могили, в скалистия пролом на р. Черни Осъм, се намира втората по дължина пещера в България - "Орлова чука". До входа й се стига по 124 каменни стъпала, които започват от поляната на едноименната хижа. Екскурзоводът ни е безкрайно словоохотлив и още преди да влезем, научаваме много подробности: пещерата е открита от овчар в средата на миналия век и е една от най-"младите" пещери в България, само на около 3 милиона години! Доказателство за това са малобройните сталактити и сталагмити, които са в процес на образуване. Разглеждаме с възхищение причудливите й форми от бял варовик - меки и съвършенно изваяни - "Висящите пирамиди", "Снежанка и седемте джуджета", "Бухалът", "Костенурката", пием вода от изворчето, което сбъдва желания, заставаме в "Концертната зала" с много добра акустика, в която е и красивият Голям сталактит, висок 3.5 м с диаметър 50 см. Пещерата е невероятна, но ние бързаме към следващата си цел:

Кратка разходка по билото на скалистия пролом, невероятни гледки, гори от нацъфтял див люляк и след половин час стигаме до с. Пепелина. Натоварваме се на микробуса, който вече ни очаква, и потегляме към с. Каран Върбовка. Тук е разположен най-известният манастир с аязмо, посветен на света Марина, в Източна България. Според легендите той е основан през Второто българско царство и разрушен по време на турското робство. В сегашния си вид съществува от 1890 г., а целебната вода от извора, който се намира в центъра на манастирската църква, лекува (пак според легендите) очебол, схванато, уроки.

Още няколко села и вече сме в с. Червен. Скоро след нас се появява и колоездачната част от групата (преходът с колела е дълъг, а спускането към селото си е живо изпитание).

Гледката отново е изумителна - скалите очертават голяма дъга, която в ниското се обикаля от р. Черни Лом, а на върха на хълма са руините на средновековния град Червен. Изкачваме се нагоре и пред очите ни се разкриват останки от един от най-големите стопански и църковно-културни центрове на страната по време на Второто българско царство. Част от постройките са частично реставрирани, а една от кулите на високите крепостни стени е почти напълно запазена. В началото на пътеката има голяма табела, на която е изобразена възстановка на средновековния град. Решаваме да използваме няколкото останали часа дневна светлина за

Тръгваме покрай реката. Черни Осъм се провира сред каньон, а високо в скалите виждаме странни отвори, за които впоследствие разбираме, че са скални църкви: голям и малък "Рай манастир", манастир "Кошута", с който се свързва и името на село Кошов. Разстоянието между двете села е само 8 км, но ние вече сме накрая на силите си. В с. Кошов ни очаква вкусна вечеря в къща за гости "Ангел" и малко време за сън. На следващия ден ставаме рано, защото трябва да стигнем до

В покрайнините на с. Кошов се подхранват белоглави лешояди, които се надяваме да видим от специално построената наблюдателница, но чакането ни не се увенчава с успех. Нямаме много време и бързичко тръгваме в посока с. Иваново, следвайки меандрите на Черни Лом. Пътеката край реката е тясна, но равна и е подходяща за велосипеди. След около час стигаме до скална църква в местността Грамовец, на мястото, на което Черни и Бели Лом се срещат. В отвесната скала са изградени дървени стълби, които правят мястото лесно достъпно. Особено ни впечатлява скалната ниша на няколко нива в десния край на манастира, която веднага кръщаваме "Мезонета". За съжаление тук не намираме запазени стенописи за разлика от следващата ни цел - скалната църква "Света Богородица". Обектът е част от Ивановските скални църкви, включени в списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Манастирският скален комплекс има богата история, но нещото, което ни привлича най-много, е добре съхранената стенна живопис. Дълго съзерцаваме финия рисунък на портретите на Иван Александър, царица Теодора и отделни светци - най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство.

След културния предиобед е време за малко активност

Районът предлага невероятни възможности за този спорт. Можете да избирате между екстремно спускане по Русенски Лом, малко по- спокойно преживяване по Янтра или впечатляващото усещане да караш каяк по Дунав. Ние избираме първото и в непосредствена близост до Ивановските скални манастири се пускаме по реката. Групата е доста разнородна - десетина лодки, пълни с няколко инструктори и хора, имащи от малко до никакъв опит в този спорт. Едва усвоили основите на гребането се сблъскваме с първото препятствие - естествен бент, образуван от паднали във водата дървета, допълнително уплътнен с листа, пластмасови опаковки и бутилки. Бавно си проправяме път през клоните с бутане, дърпане и газене в реката. Продължаваме нататък и на всеки десетина минути повтаряме "упражнението" (всеки път успешно). Дори пороят, който се изсипва по средата на тричасовото ни спускане, не успява да намали ентусиазма ни. Накрая, мокри до кости, но щастливи се отправяме към село Божичен, където на сухо и топло, увлечени в сладки приказки, завършва вечерта...

По поречието на р. Бели Лом, малко преди сливането й с Мали Лом, е разположено село Нисово. Край селото се намира старо гробище с добре запазени каменни плочи, по които ясно личат тамплиерски кръстове. Археологическите разкопки, ръководени от проф. Овчаров, датират погребенията от XV-XVII в., но хипотезите за произхода на хората са неясни. Хора от селото ни разказват за "най-впечатляващото откритие - скелетите на майка с дете, които изцяло копират позата на Богородица с младенеца.

От гробището се отправяме към един 700-годишен бряст, който изумява с огромния си ствол и малката сова, свряла се в една от хралупите му...

По пътя обратно към цивилизацията и познатите ни удобства мислите за Ломовете и всички неизследвани места по поречията им се прекъсват единствено от огромните яркожълти полета от нацъфтяла рапица...

- Цяло, изградено от две допълващи се половини: Еми и Андреас

- Любов към природата, снимките, пътуването, приятните часове с приятели на чаша бира, скритите кътчета в България, традициите и умерените дози екстремни преживявания

- Омраза (в сравнително социално приемлива форма) към унищожаването на българската природа и превръщането й в поредния "модерен" супер... СПА... мега... курорт, към унищожаването на българските традиции и занаяти (защото не са "фешън") и превръщането ни в малоумни консуматори по подобие на други "напреднали" нации.

- Автор на книгата "Непознатата България", "Икономедиа" АД (издател на "Дневник" - бел.ред.), която събра текстовете им, публикувани в "Капитал Light" през 2008 г. В нея може да намерите идеи за още 48 маршрута.