Моят адвокатски опит с ловците ме научи и на много други неща. Беше изключително забавно да слушам винаги малко преувеличените разкази на тези мои първи клиенти. Те ми разкриваха своите тайни, техниката на ловуването, избора на места, където е добре да се прави засада. (...)

Техните резултати се дължаха на един много важен факт: познаване на терена. Познаваха местоположението на всяко място за водопой, всяко стесняване на пътя, всяка възможна хралупа или скривалище. Перфекционисти. Ясно им беше как реагират заекът или лисицата, как се придвижват през различните часове, през различните сезони и при определени метеорологични условия.

Следваха дирята, без да я изгубят дори за миг. Спокойни, можеха да останат с часове на точното място. Чакаха и почти надушваха животното.

Разправяха, че никога не са използвали примки, капани и други вандалски начини за ловуване. Така или иначе, рано или късно животното идвало там, където го очакват. Нямало нужда да постъпват като бракониери, които палят участъци от гората, изгарят земята около дивеча и го принуждават да излезе на открито.

Спазване на правилата, интуиция, познаване на терена и жертвата, спокойствие и в известен смисъл лоялност. Също така импровизация и фантазия - когато е необходимо: ловците от Бивона и околностите ме научиха на техниката и философията на лова.(...)

които използвах след време в работата ми като магистрат, за да "ловя" укриващите се мафиоти.(...)

Само няколко месеца след ареста на Тото Риина (1993 г., Риина е най-високопоставеният сицилиански мафиот, "капо ди тути капи" - бел. ред.) коза ностра хвърли в лицето на държавата своето предизвикателство. Във Флоренция, в Рим, в Милано избухваха мафиотски взривове. Хората на Корлеоне не се предаваха, напротив, нападаха. Те трябваше да бъдат спрени, но за да стане това, най-напред трябваше да бъдат арестувани всички, които се укриват.

Списъкът им беше много дълъг. Наричаха ги парчетата от деветдесетте, всичките - неуловими. Контролираха всеки квадратен метър от територията, поддържаше ги мрежа от стотици хора. Разполагаха с оръжие и експлозиви. Те бяха сърцето и душата на коза ностра.(...)

Най-важното е да се установи начинът на движение на този, който се укрива, да започнеш да мислиш като него, да влезеш в кожата му, почти да се идентифицираш с него...

За да се направи всичко това добре, е необходимо да знаеш езика, на който говорят неговите близки. Да улавяш дори най-лекия намек, най-слабия нюанс, да поставяш всяка фраза, всяка дума в правилния контекст.(...)

Със сигурност е по-лесно да проследиш нелегален, който се укрива в града и в големи населени места - там едно непознато, ново лице не прави впечатление. По селата обаче, а също и в някои квартали на Палермо нещата са много по-сложни. Това са места, на които държавата не трябва да се появява. Тогава спираш, оставаш отвън и чакаш. Надяваш се на погрешна стъпка, но трябва да ти е ясно, че вече са те забелязали.

Нелегалният се придвижва в територия, която контролира. Познава всеки метър на своя район. Играе на собствен терен. (...)

В тези райони се придвижват десетки "наблюдаващи". От стария селянин до 11-годишното хлапе. От бръснаря до обущаря, от бармана до продавача на семки и плодове: всички те са наблюдателни постове, малките наблюдателни постове на мафията.

Новината, че наоколо се върти някакъв непознат, преминава от уста на уста за нула време. И винаги стига до този, който трябва да я чуе.

Очи, навикнали да разпознават ченгето дори когато е цивилно или маскирано. В момента на появяването си непознатият моментално е "фотографиран", регистриран, за него се съобщава където трябва. Играта може да стане опасна, защото от ловец той се превръща в дивеч.

Налага се да бъдеш изключително внимателен, да правиш леки движения, да стъпваш безшумно. Изобщо да не изпъкваш. Да стоиш срещу вятъра, за да не може жертвата да усети миризмата на ловеца.(...)

Мъжете на честта имат очи и уши навсякъде. Дори в самата съдебна палата.

Достатъчно е да се разбере в стаята на кой магистрат има съвещание и адвокатите на мафиотите вече се досещат какво да очакват.

Всяко движение на антимафиотите се регистрира и разглежда под лупа. После се предава на босовете. Син съм на адвокати и с голямо съжаление си давам сметка за истинската роля на някои мафиотски защитници. Разказаха ни го без заобикалки двама от най-важните разкаяли се - Калоджеро Ганчи и Франческо Паоло Анзелмо. На няколко пъти успели да избегнат ареста именно защото били предупредени от своите адвокати. И то без да има къртица или изтичане на информация. На адвокатите им било достатъчно да видят пълните с фотокопия колички , пренасяни от кабинета на следователя на първия етаж до втория, в прокуратурата. Веднага им станало ясно, че се очакват заповеди за предстоящи арести. Според закона за това са необходими четири копия: един оригинал на заповедта, копие за обвиняемия, друго за защитника и последното - за затвора. Ето защо препълнените колички са безспорно доказателство, че предстои блицакция.

Често, за да не излезе, че правим дупка във водата, взимахме от следователя само една заповед, след което карахме нотариус от съда да завери копията, които правехме в казармата на карабинерите или в полицейското управление.(...)

и както често се повтаря, "на война, както в любовта, е позволено всичко". Ето защо и аз реших да използвам не особено спортсменския, но обективно ефикасен метод на бракониерите - този на изгорената земя.

Тази стратегия е побеждавала много пъти. Около мъжете на честта, които в момента са разследвани, трябва да се създаде празно пространство. Да се накъса предпазната им мрежа, като се оставят само две-три познати ни нишки, и със спокойствието на паяк детайлно да се следи тяхното движение.

Много пъти събирахме заедно всички факти, с които разполагахме, оставяйки настрана някои възможности за разследване с единствената цел да осъществим арести, чрез които да неутрализираме сигурни или възможни връзки на преследвания мафиот.

Абсолютно същото правят и бракониерите, когато палят определени участъци в гората, за да принудят дивеча да хукне да се спасява точно към мястото, където го чакат на пусия.

Арестът на Джовани Бруска, реалния извършител на атентата в Капачи, например стана точно така. През месеците, които го предхождаха, фактически бяхме успели да "изгорим" всички скривалища и помагачи на Бруска. Той беше принуден да изтърчи в Агридженто, тъй като очевидно не му бе останала някаква защита. Нямаше вече на кого да разчита в родното си място Сян Джузепе ято, нямаше помагач в Алтофонте, нито в Боргето или Сан Чиприело.

Босовете почти никога не напускат територията си. "Присъствието е сила", обичаше да повтаря Багарела. Бруска бе принуден да се отдалечи само защото му срязахме нишките. (...)

Често съм използвал тактиката "изгорена земя". Всеки път, когато традиционните методи не даваха необходимите резултати,

само когато не можеше да се направи нищо друго. Обикновено този метод изисква доста жертви от следствието. За да бъдат арестувани хората около разследвания обект, трябва да се извадят всички събрани доказателства. Тогава става ясно, че телефоните и жилищата се подслушват и цели месеци на проследяване отиват по дяволите. И всичко това се прави само за да бъдат извадени от играта няколко на пръв поглед второстепенни фигури.

Ако тактиката не довеждаше до успех, всичко трябваше да започне отначало.