"Криза ли? Каква криза? Ние се наведохме и тя ни отмина." Перифразата по бившия комунистически лидер Тодор Живков идва от набор на неговия внук, трийсетина годишен мъж от Монтана. Така той коментира икономическата ситуация в града, който Българската фондова борса избра да презентира възможностите за инвестиции в ценни книжа броени дни преди майските празници.

Общината е сред малките в страната, под 100 хил. души (по документи населението е над 50 хил. души, но според изказванията на местните едва ли в него живеят повече от 30 хил. души). Защо именно Монтана се оказа първият град в списъка на борсовия оператор, който поднови програмата си за популяризиране на инвестициите в ценни книжа - защото общината е с най-висок инвестиционен индекс и рейтинг сред своята група и това е добра предпоставка темата за акциите да излезе извън пределите на големите градове. Акциите на едно от големите предприятия в града - производителя на акумулатори "Монбат", са сред най-търгуваните и предпочитаните от инвеститорите на българския фондов пазар, а самото дружество е сочено за еталон по отношение на прозрачност и етика.

Как я карат в Монтана в една от най-големите световни икономически рецесии на нашето време? И наистина ли са успели с "навеждането", както Живков преди 25 години с перестройката?

На пръв поглед нищо не издава притеснение и безпокойство за бъдещето. Прекрасното време и усмивките по лицата изпълват улиците на града. Пълните кафенета на площада в разгара на работния ден обаче и два-три разговора със случайни минувачи на чаршията бързо хвърлят сянка върху първоначалния прилив на оптимизъм. "Трудно им е на хората и дори е учудващо как изобщо издържат. Не само че има съкращения, но на тези, които ги освобождават, не им изплащат и заплати", обяснява човек в пенсионна възраст. "Това няма да е дъното, ще става още по-лошо", смята и собственик на ателие за ремонт на техника. Очакванията на хората са, че икономическата стагнация ще продължи поне две години.

Кметът на града Златко Живков също е реалист. "Последните няколко години бяха добри за града, но световната криза не ни подмина", обяви Живков преди откриването на семинара на БФБ. По думите му хората обаче не трябва да стоят пасивно отстрани и да чакат кризата да отмине. И припомня думите на Левски: "Работата трябва да се подхване извътре."

Повечето от водещите предприятия в града, които осигуряват работа на местните жители, са експортно ориентирани и първи понесоха ударите на свитото в глобален мащаб потребление. Сред тях са производителят на акумулатори "Монбат", машиностроителните МИР, "Балкан", "Крос", производителят на тръбопроводи "Берг Монтана Фитинги". Заедно с текстилните "Май" и "Монтана" преди кризата тези предприятия пряко са осигурявали директна заетост на повече от 2 хил. души, без да се броят съпътстващите производства и обслужващите дейности, чрез които поне още толкова хора изкарват доходите си. Със задълбочаване на стагнацията обаче става все по-реална опасността едва проходила повторно, тази промишленост да се върне в изходна позиция, в която беше поставена от кризите на 90-те години.

Слабото търсене на акумулатори например вече помете продажбите на "Монбат". Спадът в оборотите на компанията за първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата година е наполовина - за първата четвърт на 2008 г. компанията успя да реализира продукция за около 18 млн. лв., а сега - за 9.74 млн. лв. Още по-силно - над 70%, е намалението на печалбата за същия период, до 1.11 млн. лв. Ръководството на предприятието вече освободи 15% от работниците си, или близо 120 души, и предупреди, че може да има нови съкращения.

"Има масова психоза сред хората заради уволненията във фирмите. Дори тези, които имат работа, се чувстват несигурни за бъдещето", коментира млад мъж от северозападния град, който се занимава с консултантски услуги по еврофондовете. А съдейки по малкия магазин на баща му в едно от монтанските села, той смята, че пазаруването на вересия (с отложено плащане) се връща и става все по-популярно. Има ли още интерес на чуждестранни инвеститори към България?, питам мъжа, който обслужва и клиенти извън страната. "Интерес има, но предпазливостта е водеща", отговаря ми той.

Повече от предпазливи са и инвеститорите в акции на територията на Монтана. На семинара на фондовата борса в една от залите на Младежкия дом в града присъстват не повече от 2-3 фирми. Сред тях е и представител на неотдавнашния кандидат за борсата "Гала инвест холдинг", замразил проекта си за първично публично предлагане. Двама-трима банкери и граждани, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка, довършват списъка на пълнолетните участници. Най-много са учениците от местния икономически техникум, които за радост на презентаторите слушат с интерес.

"Има голям и неразработен потенциал за активизиране интереса на фирмите и хората в Монтана към капиталовия пазар. Може би те нямат достатъчно информация и не са запознати с възможностите за финансиране и инвестиции на борсата", смята Илиян Маринов, специалист "Персонално банкиране" в местния клон на ОББ. По данните на Маринов в града има не повече от 20-30 по-големи инвеститори в дялове на взаимни фондове и водещи акции на БФБ.

За лош късмет точно в Монтана доскоро имаше клон и първият инвестиционен посредник в България, който изпадна в колапс и се отказа от бизнеса с брокерски услуги за ценни книжа - "Бора инвест".

Някак застинали във времето подобно на самата сграда са и въпросите на присъстващите към борсовите експерти. Хората се интересуват основно как да разберат какво се случва с инвестиционните бонове и акциите им от масовата приватизация, придобити в средата на 90-те години. Така в дискусията изпъкна още по-силно проблемът за това как ще бъдат защитени правата на инвеститорите в акции на близо 200-те дружества, които по правилата на борсата ще престанат да се търгуват на регулирания пазар от 1 юли. "Защо няма възможност български граждани да инвестират в големи държавни проекти като АЕЦ "Белене", попита възрастен мъж, работещ в местната община.

Независимо от слабите резултати от стрес теста, измерващ интереса на монтанчани към БФБ, борсовото ръководство е настроено оптимистично. "Кризите идват и си отиват, а ние оставаме тук. Имаме благоприятна среда за инвеститорите на борсата и когато рецесията отмине в развитите страни, те ще се върнат на пазара", каза на финала на семинара изпълнителният директор на БФБ Бистра Илкова.

Така първото роудшоу на борсата от антикризисната комуникационна програма на оператора приключи с надежда. За да не я загуби по дупките по пътищата, вместо по най-краткия и бърз маршрут през Берковица екипът на "Дневник" се прибра по доста по-поносимия - през Враца. По който, незасегнат от кризата, на пълни обороти работеше един друг пазар, различен от фондовия - пазарът на жива плът.