"В България има над 600 минерални водоизточника, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 75% от тях са топли и горещи - с температура 37-101 градуса по Целзий. В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света... България разполага и с находища на лечебна кал." Това представяне на българската балнеология и СПА туризъм е записано в стратегията за устойчиво развитие на туризма, приета преди месец от правителството. Години след като започнаха големите инвестиции в сектора обаче, все още няма въведени единни стандарти за качество, а само три от стотиците хотели, които се рекламират като СПА и уелнес, са получили сертификат от Европейската СПА асоциация.

"В България няма критерии за това кое е СПА услуга и кои са видовете СПА процедури", каза в понеделник председателят на Съюза на кинезитерапевтите Елена Ковачева след кръгла маса по проблемите в сектора, организирана от "Арена профешънъл". Според нея липсата на стандарти е довела до навлизането в бизнеса на хора, които не са готови за него. Представителите на бранша смятат, че критериите, по които Държавната агенция по туризъм категоризира СПА хотелите, не са достатъчни. Отделен е въпросът, че досега агенцията е издала само 27 категоризации на СПА хотели и 2 за уелнес, а представящите се за такива са стотици пъти повече.

С термините СПА и уелнес се злоупотребява, каза икономистът Йордан Йорданов. "В последно време маркетолозите сложиха думата СПА върху шампоани против пърхот и различни козметични продукти, което няма нищо общо с индустрията", коментира той. Според него редица хотели използват термините, без да предлагат необходимите условия за балнеология и туризъм. На подобно мнение са и от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

От организацията настояват да бъдат изработени законодателство и стандарти за качество, за да не се превърне България във "фалшива СПА дестинация" въпреки природните си дадености. За целта може да се използва опитът на Европейската СПА асоциация, която вече е помогнала на Латвия и Литва.

"Още миналата година сме поискали експертната помощ на асоциацията, в момента се проучва възможност дали тя може да се финансира чрез европейските фондове", съобщи търговският директор на "Шарлопов хотелс" Сийка Кацарова, която е и експерт към Съюза по балнеология и СПА туризъм. Въвеждането на европейските критерии би позволило на хотелите в България да привличат чуждестранни туристи с финансиране от частните здравни фондове, най-вече в Западна Европа. В момента преобладаващата част от туристите, посещаващи СПА хотели, са българи и граждани на съседните страни.

Стандартите на европейската асоциация са групирани в няколко категории - сигурност на туриста, инфраструктура на хотела и квалификация на персонала. Конкретните изисквания към всяка една категория не са публикувани на сайта на асоциацията, но кандидатите за сертификат се запознават подробно с тях. Получаването на сертификата е гаранция за качеството пред клиентите.

Според Елена Ковачева в България големият проблем е квалификацията на служителите. "В момента има фирми, които обучават масажисти за седмица", аргументира се тя. За да се избегнат подобни практики, от сдружението на кинезитерапевтите предлагат да се създаде национален регистър на СПА специалистите, който да се води от агенцията по туризъм или Министерството на здравеопазването. "По този начин инвеститорите в индустрията ще могат да се ориентират сред квалифицираните кадри", обясни Ковачева. От "Арена профешънъл" съобщиха още, че се обсъжда възможността за лицензиране на обектите в сектора от Министерството на здравеопазването. Целта е да бъдат изолирани нелоялните конкуренти в сектора.

Според националната стратегия за развитие на туризма балнеологията и СПА туризмът имат 6.6% дял в общото туристическо предлагане в страната. Изследване на "Ноема" от миналата година, поръчано от агенцията по туризъм, показва, че над 25% от туристите, посетили България, смятат, че са използвали СПА услуги, а други 14.3% - уелнес.

Да се създаде национален регистър на СПА терапевтите

Да се актуализира законодателството в сектора

Да се лицензират СПА и уелнес хотелите