Той е почти на 22 години, ентусиазиран и целеустремен. Предпочел е да не служи в армията с пушка на рамо, а да замени задължителната военна служба с цивилна. Мартин Цолер е единственият швейцарски войник, който отбива редовната си военна служба в... България.

Случаят му е уникален. Швейцария разреши алтернативната военна служба едва през 1996 г., кандидатите за нея рядко могат да избират къде и как да я отслужат, а това да стане зад граница е много голямо изключение и се разрешава само в държави, в които конфедерацията поддържа хуманитарни проекти. Отказът от военна служба изобщо не е лесен, тъй като допреди месец изискваше полагането на сериозен изпит, вкл. и т.нар. върху съвестта на донаборника, който пък трябваше да изтъкне сериозни аргументи за отказа си.

За Мартин разбрах от моя добър приятел Марк Летау, също швейцарец, който сам е здраво свързан с България вече близо 20 години. Великденските празници пък бяха добър повод да се срещна с младежа, предпочел да прекара половин година от живота си в Търговище вместо в някой от швейцарските кантони и да служи половин година по-дълго, отколкото би го правил в редовната армия.

Тук той работи в рамките на няколко хуманитарни проекта, свързани с швейцарското дружество с нестопанска цел "Вариант 5", в подкрепа на младежкия спорт и най-вече спортното ориентиране. А именно по Великден Търговище се превръща в своеобразен център на този спорт, тъй като тогава там се провежда станалата вече традиционна четиридневна "Купа Великден" с участието на средно около 500-600 състезатели на възраст от 5 до над 65 години.

По време на състезанията Мартин беше особено зает, тъй като отговаряше за електронната поддръжка на надпреварата. Уговорихме се да се срещнем привечер, след като всичко за деня е приключило. Срещата ни беше в 18 ч. пред местния клуб на "Вариант 5", носещ символичното име "Оазис".

Точно в 18 ч., типично по швейцарски, Мартин се появи. Седнахме в клуба на чаша кафе. Макар и видимо уморен, той с охота ми разказа за натрупаните впечатления от България, за избора си да служи извън Швейцария, за желанието си да помага (отново типично швейцарско).

особено в моя случай, казва Мартин. ("Циви" в Швейцария наричат младежите, предпочели алтернативната пред редовната военна служба.) "Работя нещо, което ми допада, срещам се с различни хора, помагам на деца." Питам го, защо е предпочел точно България. "Изборът ми беше лесен и почти очевиден. Занимавам се с ориентиране от 1997 г., от 10-годишен, в моя клуб още тогава имаше хора, идвали в България чрез "Вариант 5". Слушах разказите им и ми стана интересно. През 2001 г. пък бях на лагер в Швейцария заедно с гости от България, беше много забавно."

Преди малко повече от две години пък Марк ме помоли да организирам за "Вариант 5" курсове, свързани с употребата на компютърни системи в спортното ориентиране. (Мартин има бакалавърска степен по инженерни и компютърни науки в университета в Цюрих, след като приключи с военната си служба ще продължи с магистратура в същата насока.) Първият курс беше изключително успешен и имах желание да го продължа и разширя. Докато следвах обаче, не разполагах с нужното време, налагаше ми се и да работя. Така че тази цивилна военна служба, за която се преборих с немалко усилия, ми дойде съвсем добре, за да продължа започнатото.

В момента Мартин е малко след средата на престоя си в България. Дошъл е в началото на февруари и ще остане поне до края на юли. "Не можех да си представя, че ще трябва да служа с оръжие в ръка, че ще трябва да се подчинявам на заповеди и да се обучавам да убивам хора, този идеология ми е напълно чужда, казва младежът. Предпочитам да помагам, да върша нещо полезно за хората, а

От тази гледна точка "Вариант 5" е идеален за мен, тъй като дружеството продължава хуманитарната си работа в България и след като страната вече е член на Европейския съюз. Макар и еврочлен, тя очевидно все още сериозно се нуждае от подкрепа, притеснено казва Мартин, страхувайки се да не засегне иначе честолюбивите българи. А тази формална промяна само затруднява продължаването на много проекти. Щастлив съм, че швейцарските власти успяха да схванат положението и да разрешат както на "Вариант 5" да продължи дейността си по досегашния модел, така и на мен лично да "служа" тук."

"Проектът, в която участвам, се състои от три части, продължава Мартин. Първата предвижда провеждането на курсове по употреба на електронно оборудване в спортното ориентиране. Освен в Търговище са предвидени курсове и за клубове в Сливен, Велико Търново, Шумен и други градове, някои от тях вече преминаха. Втората включва програмиране на уебсайтове за българското спортно ориентиране,както изцяло, така и за конкретни клубове, идеята все още не е напълно избистрена. Най-вероятно ще работя върху платформа, където клубовете по-лесно да обменят информация, да се правят онлайн регистрации за състезания и подобни. Трябва да обсъдим това и с федерацията по спортно ориентиране, която също има интерес към такава платформа. Третата предвижда организирането на спортни занимания и курсове за деца в района на Търговище. Идеята е те да бъдат с интеграционна цел и да включват различни видове спорт." Първите подобни курсове Мартин проведе в самия край на април в разположеното североизточно от Търговище с. Давидово в училище за деца със забавено умствено развитие. Впечатленията си споделя в своя блог.

И след повече от две месеца в България Мартин остава благоразположен. "Харесвам страната, харесвам хората, харесвам храната", казва той без колебание. За двата месеца дотук се е научил да пие ракия, даже действително я харесва, уверих се с очите си. "Особено ми е интересно, че много често нещата отвън не изглеждат изобщо добре, даже видимо са зле, ако говорим например за къщите и блоковете, но влезеш ли, се чувстваш удобно и приятно. Може би защото хората са приятелски настроени и отворени по отношение на чужденците", разсъждава младежът.

Питам го вижда ли нещо швейцарско в България, нещо, с което страната ни да защити амбицията си да бъде "Швейцария на Балканите". Отново дипломатичен, Мартин все пак избира някои признаци, подобия, прилики - планините, планинските курорти (не и качеството им обаче, сравнени с швейцарските), броят на населението, но и различия - морето, по-топлият климат, манталитетът на хората, организацията на обществото, отношенията в него. Не желае да навлезе в подробности, дистанцира се от сравнения, които в немалка част не биха били в полза на домакините. "Не мога да кажа кое е по-добре,

и така трябва да бъде", казва. В Швейцария хората често опитват да бъдат перфекционисти, да изпипат нещата до максимум. Често това не е най-доброто решение. Тук пък нерядко хората претупват задълженията си, някои неща са с твърде ниско качество, за кратко Мартин изпада в нетипично за швейцарец откровение. "Може би най-доброто решение би било, ако може да се намери среден път между швейцарския и българския модел, макар че това едва ли е възможно." Така завършва нашият разговор.

А иначе Мартин продължава да работи в Търговище. И типично по швейцарски никога не кръшка, както биха сторили много българи, ако са в неговото положение.