Ако сте запален по морските мистерии, няма как да не сте гледали филма на легендарния Жак-Ив Кусто "В света на мълчанието". В него има няколко кадъра, заснети на морското дъно, където лежат останките на британския кораб "Тисългорм" (Thistlegorm). В един октомврийски ден на 1941 г. в разгара на Втората световна война тежкият плавателен съд, който е натоварен военна техника, оръжие и муниции за армията на Нейно величество в Сахара, е бомбардиран от германски самолети и потъва в Червено море. В дълбините на морето изчезва и целият му товар. Макар че открива кораба още през 50-те години на миналия век, Кусто запазва в тайна координатите му. Така останките на плавателния съд и товарът му са запазени непокътнати чак до средата на 90-те години. Тогава той е преоткрит, пак случайно, от група водолази. Малко след това "Тисългорм" е превърнат в една от най-посещаваните подводни туристически атракции. "Това е перфектно запазен кораб, разказва подводният фотограф Любомир Клисуров. В трюмовете му и до този момент могат да бъдат видени прецизно подредени мотоциклети, камиони, оръдия... "Невероятно е колко много са желаещите да се гмурнат в дълбините на Червено море, за да се срещнат там с историята. В един и същ момент над мястото, където е потънал "Тисългорм", има по няколко корабчета, превозващи десетки водолази, които чакат реда си, за да се спуснат на дъното", казва още Клисуров.

Подводният туризъм е едно от най-доходоносните забавления за екипажите на многобройните яхти, които акостират в марините по бреговете на Червено и Средиземно море. Има ли потенциал България да привлече тези туристи? "Страната ни може да бъде интересна за гмуркачите дори само с корабите, които са потънали по нашето крайбрежие, казва Илия Кръстев, ст.н.с. от Института по океанология при БАН. По нашето крайбрежие има следи както от времето на колонизацията на Черно море от древните гърци и римляни, така и останки от древни поселища, погълнати от морето. Те са датирани отпреди 7 хил. години", казва още Кръстев. Според водолази тези своеобразни подводни музеи се намират на дълбочина от около 100-120 м.

Струва си да се опита! България е малко позната дестинация и точно това би подсилило интереса към нея, твърдят специалисти по подводна археология.

Една от компаниите, които активно инвестират в развитието на дайвинг центрове по Черноморието, е "Марина системс". Според управителя на компанията Желю Бурилков средствата, инвестирани до момента в три дайвинг центъра в Балчик, Созопол и Несебър, са не по-малко от 8 млн. евро. Освен "Марина системс" курсове по гмуркане у нас провеждат още няколко фирми, като програмите им са съобразени с всички изисквания на най-голямата професионална водолазна организация в света Professional Asssociation of Diving Instructors (PADI). Тя има над 130 хил. индивидуални членове и представителства в повече от 180 страни.

Не по-малко от 10 милиона души по света в момент са редовно практикуващи водолази, сочи статистиката на PADI. Значителна част от тях са т.нар. подводни туристи, които пътуват със собствени плавателни съдове по маршрути в екзотични дестинации. Любителите водолази разполагат с бюджет, позволяващ често скъпо, макар и не най-професионално оборудване и са готови да харчат, за да се въоръжат с впечатления, недостъпни за обикновените туристи. Според Михаил Заимов, водолаз в асоциацията Black Sea Technical Diving в Созопол, в катализатор за популяризирането на дайвинга у нас може да се превърне потапянето на стари и бракувани кораби, експонирането на археологически паметници на морското дъно, разполагането там на скулптури от близкото минало и др.

Преди няколко години експедиция, организирана от института по океанология и водена от откривателя на "Титаник" Робърт Балард, случайно забеляза на морското дъно в български териториални води най-стария потънал кораб в Черно море. Става дума за дървен римски плавателен съд, датиран към III в. пр.н.е. Така въпросът за възможното развитие на туристическия дайвинг у нас отново бе поставен на дневен ред. Сега към аргументите в негова полза могат да бъдат добавени и активните инвестиции в развитието на марини, които безспорно ще привлекат платежоспособни туристи, търсещи силни и екзотични преживявания.

Спънка за развитието на този вид туризъм обаче е все още неуредената нормативна база в България. Липсва и реклама. Въпреки това обаче няколко неправителствени организации вече са разработили подводни маршрути по крайбрежието.

Край Варна спускания до живописното морско дъно се организират край местността Фичоза.

Край Каварна популярност придобиват спусканията до потъналото антично пристанище Бизоне. Гмуркачите са съпровождани задължително от представител на историческия музей в града.

Подходящ за гмуркания у нас е и брегът край Тюленово, набразден с множество подводни пещери. Обикновено спусканията там започват от местността Мартина и Самотника (Самотната скала) и достигат дълбочина от 7 до 12 м.

Край Шабла подводният маршрут преминава през местността Малкото море. Спускането достига от 7 до 13 м, където се намират останките на няколко потънали кораба. Като район за екстремни спускания е определен заливът пред фара в Шабла, където скалният бряг рязко пропада от 7 м до 27 м.

Нос Калиакра е другото екзотично място за подводни разходки. Най-подходящ дори и за начинаещи е малкият залив Болата, северно под носа. Спускания се извършват и под южната част на Kaлиакрa - директно от скалния бряг, на дълбочина от 5 до 10 м.