Работещите по трудов договор са намалели с 25 хил. души, или с повече от 1%, през февруари и март в сравнение с началото на 2009 г., показват обявените в понеделник предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие. Същия ден Българската стопанска камара цитира информация от Националния осигурителен институт, според която осигурените лица са намалели със 140 хил. души, а приходите в пенсионния фонд са с 5% под заложеното в бюджета му.

В края на март работещите по трудов договор са намалели до около 2.41 млн. души. От статистиката не уточняват дали липсващите 25 хил. души са отпаднали от пазара на труда през тези два месеца, или част от тях са преминали на граждански договори и други форми на заетост. Миналата седмица социалният министър Емилия Масларова заяви, че в следващите месеци безработицата ще се движи около сегашното си ниво от 7 на сто. Според работодателските организации обаче тя ще стигне двуцифрено число.

Най-много са намалели заетите в преработващата промишленост. Само през февруари и март оттам са освободени 18 751 души. Строителството е на второ място с 5760 души по-малко. Двата сектора бяха сред първите, които усетиха ударите на кризата още през есента на миналата година.

На обратния полюс е ситуацията в селското, горското и рибното стопанство, където работните места са се увеличили с почти 5 хил. Въпреки уверенията на управляващите, че броят на държавните служители постоянно намалява, данните на НСИ показват, че за два месеца заетите в структурите на законодателната и изпълнителната власт са се увеличили с 2041 души.

Междувременно председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев цитира данни на Националния осигурителен институт, според които за първите 4 месеца на 2009 г. приходите от вноски в бюджета на държавното обществено осигуряване са с 5% под предвиденото в бюджета, а осигурените лица са намалели със 140 хил. Според него това поставя под заплаха пенсионната система: "Това предполага, че към края на годината ще се създаде дефицит от не по-малко от 200 млн. лв." По думите на Данев това далеч не е песимистична прогноза - ако се вземе предвид предстоящото от 1 юли увеличение на пенсиите, връщането на емигрантите от Испания и Гърция и очакваните масови уволнения, в бюджета на НОИ може да се отвори дупка от 500 млн. лв., заяви той. От БСК в понеделник предложиха няколко идеи за стабилизиране на пенсионната система.  

От НОИ отказаха да коментират изнесените от бизнес организацията данни и заявиха, че информация за действителното състояние на бюджета "може да предостави единствено Министерството на финансите". Според зам. социалния министър Лазар Лазаров положението далеч не е толкова драматично. "Трябва да се има предвид, че данните са само за първите три месеца на годината, когато все още не е започнала сезонната заетост. Намаляването на средствата е свързано с макар и незначителното увеличение на безработицата и с намаляването на размера на осигурителните вноски от началото на годината", каза Лазаров. "Това са само временни цифри и не дават основание за бързи и резки движения, които могат да поставят под риск осигурителната система", смята зам.-министърът.

Той определи като "екзотични" част от предложенията и добави, че ще създадат условия за конфликт и неравнопоставеност между участниците в системата. По думите му идеите на БСК не само че няма да стабилизират солидарния стълб на пенсионната система, но ще увеличат разходите за пенсии, което ще трябва да се компенсира с увеличаване на данъците или на осигурителните вноски.

Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов коментира, че дефицитът в бюджета на НОИ се увеличава заради увеличението на пенсиите. "Нормално е да има спад в приходите, но това, че държавата влиза като съосигурител от тази година, ще стабилизира системата. Ситуацията е под контрол", добави той.

Предложенията на БСК: - минималният доход за самоосигуряващите се, върху който им се начисляват вноски за пенсия, да се увеличи от сегашните 260 лв. на 450 лв. - за самоосигуряващите да бъдат въведени различни минимални осигурителни прагове според професиите им - земеделските производители, които сега се осигуряват върху 120 лв., да започнат да плащат върху минималната работна заплата, а вноските да им се прихващат от субсидиите, които получават - държавните служители, кадровите военни и полицаите да започнат да се осигуряват за своя сметка (както всички останали работещи), а не вноската им да се покрива от държавата - през следващите две години осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове да се намали от 5% на 2%.

Топ 3 на назначенията 1. Селско, горско и рибно стопанство + 4802 души 2. Държавно управление + 2041 души 3. Административни и спомагателни дейности + 1831 души Топ 3 на съкращенията 1. Преработваща промишленост - 18 751 души 2. Строителство - 5760 души 3. Търговия и ремонт на автомобили - 4799 души