Филип завършва догодина инженерна логистика в Техническия университет в София (ТУ), напълно убеден, че няма да работи по специалността, както по думите му ставало повечето от половината дипломанти.

Като повечето си колеги и той идва от техникума по електроника в София и макар да смята ТУ за най-добрия за техническо образование, Филип вече е разбрал, че "този университет на нищо не може да те научи".

Учим безсмислени предмети, със закостенели преподаватели, а техническата ни база е много зле, споделя той. "Правят се само фасадни промени, а вътре в лабораториите компютрите са от ерата на "Правец". Има една зала с хубави компютри, но тя е винаги заключена, защото там се провеждат специални платени курсове."

Същото казва и Деян, който е дошъл от Македония да учи "Телекомуникации". "Записах се, защото ми казаха, че тук има много практикуми. Като дойдох обаче тук, се оказа, че не е съвсем така." Подобно на много български студенти и той работи, за да се издържа, поради което не му остава време да учи. "Ако искаш да си вземеш всички изпити, трябва всеки ден да отделяш минимум по 5-6 часа за учене. А като работиш, това е невъзможно."

За разлика от тях Таньо Танев е доволен - в момента работи в университетската лаборатория за техника с високо напрежение, където "заплащането не е много високо, но така имам повече време да уча". Освен това е записал задочно стопанско управление.

С такива истории се сблъскваме и по другите големи висши училища в София - момчета, които не вярват, че ще работят по специалността, момичета, които вече са по майчинство и оптимисти, разчитащи да започнат в представителство на някоя чужда фирма.

Навсякъде чуваме, че образованието "не е на ниво и има още много какво да се желае". "Базата и технологиите трябва да се обновят", смятат Елица и Данаил, които завършват магистратура по електроника в ТУ. "Все пак трябва не само да гледаме нещата на картинка в учебника, но и трябва да можем да го пипнем, да видим в действителност как работи конкретната машина, за която учим", казват те. Заедно с бакалавърската си степен, която е пет години, са учили общо 7 години в ТУ.

Криси завършва бакалавър по "Макроикономика" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), но след като завърши, иска да работи като... стюардеса. "Това е една възможност да попътувам по света и в същото време да си изкарам пари. Наясно съм, че това е временна работа, и знам, че след 2-3 години, като спра с тази работа, ще бъде трудно тепърва да започвам кариерата си. Все пак вече ще съм на 25. Въпреки това се надявам, че като имам образование, все ще успея да си намеря работа по специалността след това."

Стиляна и Весела ще завършат догодина "Счетоводство" в УНСС и отсега виждат колко е трудно да намерят работа в счетоводните къщи, поне за да им се трупа стаж. Според тях има видима разлика в сравнение с миналата година. "Навсякъде искат да имаш опит. Ние търсим и фирми със стажантски програми, но такива няма", разказват момичетата. Засега не бързат да излязат на пазара на труда. "Ще запиша магистратура пак същото, за да мога да остана в общежитието", казва Стиляна. "Искам да продължа да уча нещо, свързано с човешки ресурси", обяснява Весела.

"В България няма смисъл да се прави магистратура. В момента имам приятели магистри, като ми разправят какво е... преподавателите не идват на лекции, повечето студентите работят...", разказва Таня, която завършва "Международни икономически отношения" в УНСС. За нея изходът е да продължи в чужбина. "Чувам, че в скандинавските страни обучението е безплатно, а и има много престижни университети."

Иван и Александрина обаче са решили да продължат магистърското си обучение в България в същата специалност, която са учили досега - "Бизнес информатика", и по която работят от година. "Едва ли има млад човек в България, който не си е мислил за реализация в чужбина с всичките положителни и отрицателни страни. Избрах да продължа обучението си тук, но в крайна сметка никога не е късно да замина някъде", споделя Александрина. На въпроса дали са доволни от обучението в университета Александрина отговаря: "Не можем да кажем, че сме доволни от университета, по-скоро бих казала, че сме доволни от себе си."

С магистратура, но в Страсбург, смята да продължи и Радослав - пети курс "Право" в Софийския университет (СУ). "Тук не ни дават достатъчно практически знания. Всичко е прекалено сухо и теоретично", казва Радослав. "За известно време съм учил във Франция и там видях колко практически е насочено обучението. И това не беше така само за правото, а и за другите специалности." Колегата му Никола посочва друг фундаментален проблем: "В университета трябва да ни учат на юридическо мислене, а не да сме пасивни, механично записващи студенти."

Според Радослав дипломата от СУ "има голяма тежест при търсенето на работа", но млад юрист трудно си намира работа. "Моя позната завърши с успех пълно 6 и много знаеше, спореше с преподавателите по разни казуси, наистина умно момиче, но не може да си намери работа. Предлагат й позиции за много малко пари, а тя е със самочувствието, че знае повече и заслужава повече. И това е така."

Радослав споделя, че е лесно е да си намериш стаж в някоя кантора, да работиш като куриер и преводач за няколко месеца. "Това обаче въобще не ти гарантира наемането на постоянна длъжност. Единици са колегите ми, които работят в кантори и им дават отговорни задачи. Така ние не се чувстваме напълно полезни, пък и те не ни показват, че ни ценят. Адвокатите си имат едно "ноу-хау", което не го дават лесно, пък и не им се занимава да ни учат."

Повече от половината колеги на Валентин от специалност "Психология" се насочват към специализации, свързани с т.нар. трудовоорганизационна психология, или HR, както е по-популярно това занимание. Иска му се да запише магистратура в СУ по "клинична психология", с което смята да се занимава за в бъдеще.

И той твърди, че теорията задушава практиката, а самата теория е ограничена от закостенелите убеждения на някои от преподавателите. "Не ми харесва това, че университетът не дава възможност на студентите да се усъмнят. Налага вече утвърдени възгледи, вместо да им покаже всичките възможни пътища. Преподавателите пък не търпят да опонираш на техните убеждения."

"Вече и без много да учиш, можеш да завършиш медицина", казва Симеон, който държи в момента държавни изпити в Медицинска академия в София. "На преподавателите, въпреки че са професори, им плащат много малко и те не отделят достатъчно време да се занимават с нас. Пък си имат и друга работа."

Проблемът със заплащането го кара да търси специализация в чужбина. Там ти плащат по 3500 евро на месец, а в България сам трябва да си плащаш за повечето специализации, разказва той. Освен това за 4-годишната специализация по хирургия или психиатрия местата в болниците тук не достигат. "Е, в "Пирогов" винаги остават свободни места, но никой не иска да ходи там."

Много от колегите на Симеон, след като завършат медицина, започват работа не в болници като лекари, а по фармацевтични компании. "Там има много повече пари. Началната им заплата е 700 евро, дават им служебна кола, телефон и това им харесва. Ако започнат като лекари, отначало ще взимат по 200 лева."

Според Симеон обаче това обезсмисля усилията и ученето през годините. "Като ще продаваш лекарства, по-добре първо запиши фармация." Но той е от групата на оптимистите - убеден е, че въпреки падащото ниво на образованието по медицина "пазарната среда ще принуди хората да намират начини да учат, защото все повече ще се търсят наистина добри лекари". "Който има нужните знания и умения, както и първоначална подкрепа от родителите, може да печели добри пари и в България."