Законовото изискване за създаване на одитни комитети е поредната норма, за която има вероятност да бъде спазена формално и така на практика да остане само на хартия.

Това стана ясно по време на провелия се наскоро дискусионен форум "Одитните комитети - проблеми и перспективи". Събитието беше организирано от Института на вътрешните одитори в България, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Deloitte Bulgaria, Global Audit Services и счетоводния портал Odit.info.

С последните изменения на Закона за независимия финансов одит, направени през лятото на 2008 г., беше въведено изискване предприятията, извършващи дейност от обществен интерес, да създадат одитни комитети. Сред предприятията, извършващи дейност от обществен интерес, са публичните дружества, кредитни, застрахователни, енергийни, водоснабдителни дружества, БДЖ и др. Част от основните задължения на одитните комитети са да наблюдават процесите по финансовото отчитане, да следят за ефективността на системите за вътрешен контрол, както и ефективността на системите за управление на рисковете. Тези комитети също така препоръчват избор или смяна на регистриран одитор.

Според експерти няма съмнение, че одитните комитети играят положителна роля в корпоративното управление, и това го доказва световната практика. Проблемът у нас е, че дефиницията за предприятия, извършващи дейност от обществен интерес, е прекалено широка и обхваща и по-малки дружества, които не са типични корпоративни структури. За тях одитният комитет ще бъде по-скоро тежест, отколкото полза.

Нещо повече - тези дружества вероятно са преобладаващата част от предприятията, засегнати от регулацията. За тях Законът за независимия финансов одит предвижда специален ред, според който функциите на одитния комитет може да се осъществяват от управителния съвет, от съвета на директорите или надзорния съвет. От този ред могат да се възползват предприятия, чийто последен годишен отчет отговаря най-малко на два от следните критерии:

-  средна численост на персонала за годината - до 50 човека

- балансова стойност на активите към 31 декември - до 18 млн. лв.

- нетни приходи от продажби за годината - до 20 млн. лв.

Когато функциите на одитния комитет се изпълняват от орган за управление на предприятието обаче, се губи независимостта на този комитет. Тя от своя страна се счита за основна предпоставка за ефективно работещ и полезен одитен комитет. Този извод е направен от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, чиято позиция беше представена от председателя и Даниела Пеева.

Не всички участници в дискусията обаче видяха проблем в това, че е възможно в одитния комитет да няма независим външен експерт.

В исторически план този комитет се е появил в англосаксонските страни в резултат на потребност. Той е бил част от съвета на директорите и се е занимавал с въпросите, свързани с вътрешния контрол и одит, избирането на външен одитор и управлението на рисковете. Впоследствие, след скандала с финансовите измами на "Енрон", в САЩ е приет законът "Сайбрънс - Оксли". Този закон регламентира нормативно създаването на одитни комитети. Аналогично на САЩ в Европа е приета Директива 2006/43/ЕО, която изисква определени компании също да създадат одитни комитети. Изискванията на директивата са пренесени в българския Закон за независимия финансов одит. Спецификата у нас е, че е поставен акцент върху независимостта на комитета. Това обясни Васко Райчев, управляващ съдружник в "Райчев и партньори". Според него предизвикателството пред членовете на одитните комитети в България ще бъде да намерят общ език със съвета на директорите и да работят така, че да подкрепят действията на изпълнителното ръководство с оглед постигане на целите, които фирмата си е поставила.

"Дружеството ни е сравнително малко и се управлява от тричленен съвет на директорите. Какво ще се промени в работата на съвета, след като той формално бъде назначен и за одитен комитет", попита риторично участничка в дискусията. "Очевидно, че в подобни предприятия законът ще се спази само формално", отговори и Илия Илиев, регистриран одитор.

Според Мариан Маринов, риск мениджър в Deloitte Bulgaria, от законовото изискване за създаване на одитен комитет може да се извлече полза, като част от работата на този орган се обвърже с управлението на рисковете. "Одитният комитет има цялостен поглед над външната среда на компанията (регулации и закони, конкуренция и пазари, политическа и икономическа обстановка и т.н.), вътрешната среда (стратегически цели, управление, оперативна дейност, климат и т.н.), връзките с акционери и други заинтересувани страни. Освен това той има отношение към външните одитори и всички въпроси, свързани с финансовото управление. Така е съвсем логично одитният комитет да участва пряко в процеса по идентифициране и оценка на риска. Много от корпорациите имат "Одитен и риск комитет" или "Финансов и риск комитет" или подобна комбинация", обясни Маринов. Той обърна също така внимание на това, че обикновено по време на криза рискът от финансови измами нараства. Една от причините е, че кризата свива приходите и оттам печалбите на компанията, а ръководството и е под натиск да покаже добри резултати. Това става предпоставка за възникване на финансова измама. Като част от доброто корпоративно управление одитният комитет може да работи за създаване на ефективна програма за управление на риска от финансови измами.

Синтезирайки значението на одитните комитети, Маринов ги определи като липсващото звено в сегашната корпоративна структура, чиято поява ще има за пряк резултат координирано управление на рисковете вместо поединичното им управление в рамките на различни звена на компанията.

Световната практика показва, че без одитен комитет трудно може да се развие функцията по вътрешен одит. Без вътрешен одит пък организацията постига значително по-трудно своите цели, в това число целта за надеждност и всеобхватност на информацията във финансовите отчети. Това каза Цветан Цветков, член на борда на Европейската конфедерация на институтите за вътрешен одит.

Според него одитният комитет е звеното, което свързва мениджмънта с вътрешния и външния одит и така спомага за по-добро корпоративно управление.

"Одитният комитет може да стане гарант на независимостта на вътрешните одитори. За целта е необходима непрекъсната комуникация между ръководителя на звеното за вътрешен одит и председателят на одитния комитет. Вътрешният одит може да осведомява комитета за рисковите области, както и да провежда обучения на членовете му", каза също Цветков.

На управлението на рисковете беше посветена и презентацията на Офелия Боронсузова, управляващ съдружник в Global Audit Services. Тя разгледа конкретни примери с отчети на публични дружества, претърпели значителна промяна, след като са били одитирани, и даде препоръки, които биха помогнали да се избегнат подобни неща.