Под табелата "Хенри Форд" цигански оркестър здравата забива балкански ритми, а няколко момчета, голи до кръста, танцуват върху бетонената ограда на училището. Чалга зави от кола, на която върху капака дванадесетокласник танцува с разкопчана риза и бутилка уиски. Негови съученици с бири в ръка пригласят на песента, други броят до 12 и ликуват радостно. Близо до тях трима полицаи следят за безредици. "Изпращат ни, не ни щат вече. Айде наздраве-е-е!", провиква се Тодор към съучениците си и дава знак на оркестъра да удари още по-силно тъпана.

Така изглежда изпращането на абитуриентите от софийската професионална гимназия по транспорт и енергетика. След като се напразнуват като за последно, на другата сутрин ги чака реалния живот. Тодор е учил електрообзавеждане на автомобили и е решил да кандидатства в Техническия университет в София (ТУ), защото "с висше образование ще мога да си намеря по-добре платена работа". Той е убеден, че в момента има голямо търсене на добри специалисти. "Това съм го учил пет години в училище, искам да продължа да се занимавам с тези неща", казва той. "Ааа, айде стига толкова учене, лично аз съм дотук", казва съученик на Тодор. "Дванадесет години съм учил и ми е достатъчно." Като му поискат на няколко места диплома от университет, може би ще размисли, а може би - не. По автосервизите не могат да се оплачат от липса на клиенти и са пълни с момчета, работещи в сивия сектор.

Владимир от Софийската техническа гимназия има доста по-сериозен проблем - учил е металорежещи машини с централно програмирано управление. "Как ще го работя това, бе? Няма шанс! За 600 лева на месец няма смисъл", убеден е той. "Лятото работих в дискотека на морето и за месец изкарах 2500 лева с бакшишите. Това лято ми предлагат на няколко места да съм барман." Въпреки барманското изкушение Владимир е решил и да кандидатства в университет. Харесал си е Техническия университет, "защото по-лесно се завършва". Повечето от съучениците му също не вярват някога да работят по специалността, която са завършили. Емил не мисли да продължава в университет, понеже искал да си почине една-две години: "Ще поработя нещо да си изкарам малко пари."

В професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии "Проф. Георги Павлов" в София Юлияна е била в паралелка с профил "производство на месо, местни продукти и риба". Тя е решила да кандидатства във висшето училище по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. "Като завърша, мога да си намеря работа в някоя от големите компании за производство на кренвирши и други месни продукти." С тази специалност можеш да взимаш много добри пари, включва се Антонио - съученик на Юлияна. "Брат ми работи в месарница като технолог - такъв, дето чисти месото, и много добре му плащат. И аз мисля да си потърся такава работа, като завърша училище." Две момичета от съседния клас - с профил "Алкохолни и безалкохолни напитки", пък са твърдо убедени, че не искат да се занимават за в бъдеще с това, което са учили в професионалната гимназия. "Иска ни се да учим нещо, но не знаем още какво", казват те.

"Автоматизация и роботизация" пише в дипломата на Радосвет, завършващ Професионална гимназия по електроника (бившият техникум "Киров") с планове да учи "Компютърни системи" в ТУ "И за какво ти е да учиш?", пита го негов съученик. "В България образованието ни е кръгла нула. Аз тука нищо не научих. Висшето ни е на още по-ниско ниво." "Еми да, щом аз завършвам, дето не съм отворил учебник", включва се в разговора и Мирослав, който е от същия випуск. "Кажи ми за какво да уча? По-добре да работя, за да си изкарвам пари и да се чувствам добре", отвръща първият. "Все пак това е университетът с най-нисък бал."

Радосвет разказва как тези дни ходил със съученик на интервю за програмист в софтуерна компания. "Във фирмата ни казаха: "Момчета не ви искаме висше образование. Даваме ви тук един тест и ако го направите без грешка, ви взимаме на работа със заплата 1300 лева." Той обаче все пак предпочита да започне първо да учи в университет и по-нататък ще помисли и за работа.

"Аз за себе си съм си решил", включва се пак в разговора Мирослав "Като ми мине балът, почвам работа в сервиза за коли на брат ми. От малък съм запален по колите, а в днешно време има много за поправка и винаги ще има работа. Там ще изкарвам по 1600 лева и ще си живея екстра. Аз миналото лято работих на една автомивка и пак си докарвах добри пари, но започна да ме боли кръстът, ръцете. Тежка работа е."

"Според мен нашето поколение - набор 90-а, сме много неориентирани", продължава Радосвет. "Много мои връстници въобще нямат идея какво ще правят занапред. От училище излизаме с много малко знания. Нивото ни като цяло е много ниско и според мен с всяка година пада все повече. Не знаем основни неща, дори българския език не го знаем, както трябва. Те нали сега затова от МОН въведоха във всички университети в първи курс да се учи български език, което е добре." "Преди нашият техникум е бил на много високо ниво и името му е значело много. Сега вече не е така. Машините и технологиите, на които трябва да се учим, са много стари и не се дават пари за подновяването им. Иначе имаме много добри учители, които си разбират от материята, но по-голямата част от тях не са особено мотивирани за работа и им е все едно дали ще научим нещо или не."