Прокуристът е физическо лице, упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста трябва да стане с нотариално заверени подписи. То се заявява от търговеца за вписване в Търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста. С договора за прокуриста се предава управлението на дружеството като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава обаче друго лице със своите права. Търговският закон изисква отношенията между търговеца и прокуриста да се уредят с договор. Законът не определя точно формата на договора и той може да бъде сключен, както по Кодекса на труда, така и за работа без трудови правоотношения. Прокуристът подлежи на осигуряване от датата на сключване на договора и задължението за осигуряване продължава до датата на прекратяване на договора.

Когато търговският управител изпълнява своите задължения по трудово правоотношение, отношенията му със собственика на дружеството се уреждат съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. С трудовия договор се уговарят работното време на лицето и трудовото му възнаграждение. За сключения трудов договор се подава и уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда в компетентната териториална дирекция на НАП. Осигуряването на прокуристите, работещи по трудов договор, се провежда по реда, определен за работниците и служителите в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Когато трудовият договор за управление е сключен за повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца, осигуряването е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В случай че трудовият договор е за работа до 5 работни дни, или 40 часа месечно, и търговският управител няма сключен с друг трудов договор, за който да подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, осигуряването е само за фонд "Пенсии" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". То се провежда по реда на чл. 4, ал. 2 от КСО.

Прокуристът на търговското дружество може да изпълнява своите задължения и по договор за управление без трудово правоотношение. В този случай държавното обществено осигуряване се провежда по реда, определен за управители на търговски дружества в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За управителите на търговски дружества, които подлежат на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, също се дължат осигурителни вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване.

За прокуристите на търговски дружества, които изпълняват трудовите си задължения както по трудов, така и по граждански договор, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравното осигуряване се дължат върху изплатените или начислени, но неизплатени трудови възнаграждения. Осигурителният доход не може да превишава максималния размер, определен за съответната година, за 2009 г. - 2000 лв.

Месечният осигурителен доход на прокуриста не може за бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за ръководни служители по основната икономическа дейност на дружеството, по таблицата в Приложение №1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г. В случаите, при които лицето не е работило през целия месец по договора за управление, минималният месечен осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 4 от КСО.

Ако търговският управител изпълнява задълженията си по трудов договор на непълно работно време, минималният осигурителен доход се намалява пропорционално на отработените часове. В договора за управление без трудово правоотношение не се определя работно време и минималният осигурителен доход не може да се намалява пропорционално на отработените часове.

На управителите, осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване, осигурителните вноски за фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Безработица" се разпределят за сметка на осигурителя и на осигуреното лице, а вноските за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на осигурителя. Вноските за сметка на осигурителя се внасят при изплащане на възнагражденията и при авансовите плащания. Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания, освен когато за съответния месец е изплатен само аванс. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася за своя сметка пълния размер на осигурителните вноски (за сметка на осигурителя и за сметка на осигурените лица ) до края на месеца, през който е извършено начисляването.

Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, е и доходът, върху който се внасят вноските за здравно осигуряване. Вноските се разпределят за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. През 2009 г. здравноосигурителната вноска, в размер на 8 на сто, се разпределя в съотношение 60:40.

Когато прокуристът на търговското дружество през месеца подлежи на осигуряване и на друго основание, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за здравното осигуряване се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от определения максимален месечен осигурителен доход.

Прокуристите на търговски дружества, които получават пенсия, подлежат на осигуряване по общия ред независимо от вида на сключения договор.

Едноличният собственик на търговско дружество, който е прехвърлил управлението на дружеството на прокурист, вписан в Търговския регистър, подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, ако упражнява трудова дейност в дружеството. При положение, че не упражнява трудова дейност в дружеството и е декларирал това обстоятелство в компетентната териториална дирекция на НАП, собственикът на търговското дружество не подлежи на задължително осигуряване.