Нашите прародители чудесно са знаели, че сладкото дава бърза енергия. В древни времена обаче, вместо трескаво да търсят шоколад или вафла, хората си качвали тонуса с мед и плодове.

Актуално проучване показва, че един европеец приема средно 100 г захар на ден, като препоръчителната "доза" е 60 г.

Химията трудно може да обясни кога захарта става вредна. Тя се състои от есенциалната молекула глюкоза и фруктоза, които съществуват в човешкия организъм. Съдържа се в плодове като портокали и грозде. Когато захарта се усвоява директно от плодовете, никой не я смята за вредна, но ако е добавена в храни или щедро присъства в "натуралните" сокове, тя е в състояние да подхрани вредните бактерии в устната кухина, да отслаби имунната система и да дестабилизира кръвната захар.

Действието й е най-силно, когато е в комбинация с лесно усвоими въглехидрати като бяло брашно и глюкоза.

Повечето диетолози са съгласни, че консумацията на сладко като цяло трябва да бъде намалена при хора с лош режим на хранене или чувствителност към захарта. Противно на широко разпространеното мнение, кафявата захар в никакъв случай не е по-здравословна от бялата.

Следва ревю на най-познатите заместители на захарта.

Фруктозата е натуралната алтернатива на захарта, която е също толкова калорична, но е по-сладка. Подходяща е за диабетици, защото не се нуждае от инсулин за своето усвояване, а покачването на кръвната захар след консумацията й става много бавно. Въпреки това приемането на големи количества рафинирана фруктоза може да увеличи триглицеридите в кръвта, както и да подхрани лошите бактерии в случаи на кандидоза.

Стевията е екстракт от многогодишен храст на семейство Астер, който вирее в Южна Америка. Тя е около 300 пъти по-сладка от захарта. Екстрактът й съдържа широк спектър полезни вещества (аминокиселини, антиоксиданти, пектин, витамини) и има антибактериални свойства. Приложима в сладкарството и подходяща за подслаждане на напитки.

Зърнен сироп от овес, ориз, ечемик или царевица се получава, като предварително сварените зърна се оставят да ферментират, после се отцеждат и подгряват до получаването на гъста течност. Зърненият сироп съдържа малко количество Б-витамини и минерали. Химическата съставка на зърнения сироп е малтоза. Влиянието на малтозата върху кръвната захар е по-бавно от това на глюкозата, но по-бързо от това на фруктозата.

Високофруктозният царевичен сироп е ензимно модифициран, кристално чист и с почти толкова калории, колкото захарта. Откриваме го в храни като кетчуп, млечни продукти, кексове, бисквити и безалкохолни напитки. Високофруктозният царевичен сироп се използва почти навсякъде, понеже е много по-евтин от захарта. Някои учени смятат, че консумацията му може да понижи съдържането на мед и хром в организма, което увеличава риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Химичният състав на сиропа от клен се състои главно от захароза, глюкоза, фруктоза плюс малко витамини и минерали. За производството на 4 литра концентриран кленов сироп са необходими 150 литра сок (това количество се събира в продължение на 12 месеца от 4 дървета на възраст над 40 години).

Като цяло кленовият сироп има същия ефект върху организма, както и захарта.

Хубавото на този подсладител е, че е натурален и съдържа малки количества витамини и минерали. Да не говорим, че американските палачинки са немислими без него.

Химически натуралният мед се състои от глюкоза и фруктоза също като захарта. Въпреки това влиянието му върху кръвната захар е много по-непосредствено поради това, че е в предварително обработена форма, която се усвоява много по-бързо. Медът съдържа малки количества витамини, минерали и аминокиселини. За по-специален се смята новозеландският мед от вида "Манука", или чаено дърво, което се слави с натурални антибиотични свойства. Хора, които не страдат от захарна непоносимост, могат да се възползват от неговите свойства при проблеми като язва и хеликобактерна инфекция.

Глюкозата на прах е почти толкова сладка, колкото захарта и затова може да бъде подходящ заместител. Глюкозата е с най-висок гликемичен индекс сред храните и много бързо навлиза в кръвта. Честата употреба на глюкоза може да доведе до дисбаланс на кръвната захар и да ни накара да се чувстваме изцедени и без енергия. Всъщност съдържанието на глюкоза в сладкарските изделия е тази, която причинява традиционните проблеми, свързани със захарта.

Сорбитол, манитол и ксилитол са така наречените захарни алкохоли. Захарният алкохол се използва като заместител на захарта в храните за диабетици, защото за усвояването му не е нужен инсулин. Той е почти толкова сладък, колкото захарта, и енергийната му стойност е също близка до нейната. Повечето научни изследвания показват, че сорбитол, манитол и ксилитол са сравнително безопасни. Усвояването на по-големи количества захарен алкохол може да предизвика газове или диария поради това, че се ферментира от бактериите в дебелото черво. Дъвченето на дъвка, подсладена с ксилитол, доказано предпазва зъбите от кариес и се бори ефективно с бактериални проблеми в устната кухина.

Най-старият изкуствен подсладител е около 250 пъти по-сладък от захарта и се използва широко в обработените храни. Още в началото на XX в. се появяват притеснения за токсичния и канцерогенен характер на захарина. Лабораторни изследвания, правени върху животни, показват завишен риск от някои видове рак при всекидневната употреба на захарин (Е954). За по-голяма сигурност най-добре е да го избягвате.

Един от най-спорните изкуствени подсладители, известен още като Nutra Sweet. Той е 200 пъти по-сладък от захарта, среща се често в диетични храни и напитки. Производителите твърдят, че е безопасен, но научни изследвания доказват, че зад Е951 се крие прекалено дълъг списък от вредни ефекти и се свързва с редица сериозни заболявания.