Обаждаш се директно на хедхънтван кандидат. Той сякаш е чакал твоето обаждане - докато си диктуваш email-a, получаваш неговото CV, но учтиво те предупреждава, че в момента разглежда 1-2 други предложения и до четвъртък трябва да даде отговор, и само ако става дума за повече от 4000 лв. нето би им казал, че уж му трябва повече време да реши.

Май 2009. Пускаш обява за работа. Около 100 CV-та. Поне 20-на добри. Губи се повече време за скрийнинг, но пък има интересни хора и за други неща. Кандидатите са написали даже и добро мотивационно писмо, като са проучили компанията работодател и са конкретни. Изключвайки факта, че половината от 3 месеца са "консултанти на свободна практика", повечето са подходящи, дори и с директен опит в индустрията. Подраняват за среща и след интервюто се обаждат да допълнят факти и да питат за реалните им шансове.

Обаждаш се директно на хедхънтван кандидат. Откриваш го на 3-тото обаждане и разговора е извън работно време. Отзивчивостта е искрена, но примесена с известна доза притеснение. Очакванията са реалистични. Въпросите са свързани повече със стабилността на компанията работодател и рентабилността на проектите.

Както повечето неща, свързани с работата с хора - няма еднозначен отговор. Истинският хедхънтър не пуска обява, така че за него няма кой знае какво значение евентуалния прилив или отлив на кандидати, търсещи активно работа. Неговите мишени са там - на работа. Но наличието на по-голям избор от възможности така или иначе влияе върху качеството, времетраенето и успеха на услугата. Истината е, че преди беше по-лесно да се печели бизнес - т.е. търсеше се повече външна консултантска помощ, но пък успешното приключване на хедхънтинг беше по-трудно. Сега позициите на пазара са по-малко, но един проект приключва доста по-бързо и с почти 100% гаранция за успех и то качествен - кандидатите, които са обект на хедхънтинг, са наистина добри и взимането на решение за промяна е добре обмислено и мотивирано не само от пари, а от сигурност и професионални предизвикателства.

Броят на търсените позиции на мениджърско ниво и нагоре е относително непроменен в сравнение с експертното ниво и надолу. Количествено погледнато, оптимизацията на щата тръгна отдолу нагоре. На самите мениджъри просто им се наложи да слязат в шоу-рума и да поемат част от работата на съкратените си подчинени. Да, отидоха си не малко и от тях, но повечето така или иначе трябваше да си отидат. Прословутата българска "непродуктивност" намери повод в лицето на кризата и палач в лицето на работодатели, "набрали" на служители примадони.

Функционално погледнато, повечето от новите позиции са в областта на продажбите и бизнес развитието. В индустриален аспект бързооборотните стоки, ритейлърите, енергетиката и услугите засега подържат огъня. Има и не малко (все пак) нововлизащи играчи, които сякаш не се интересуват от понятия като "криза" и твърдения като "лятото ще е най-лошо". Докато през изминалата година интересен феномен бяха големи български компании, които преосмислиха своето развитие и търсеха активно професионален мениджмънт, който да надгради компетенциите на основателите, през тази се наблюдава 2-ри сезон на "собственика се завръща" и взима нещата в свои ръце от провалилия се наемник. Похвала заслужават и тези български предприемачи, които продължиха заплануваните регионални раcтежи въпреки свитите пазари и ограничената ликвидност. Не малко от тях влязоха на румънския пазар, наемайки местни хора, лидери в продажбите.

На най-високите нива движението е по старому - там хедхънтинг проектите са по-скоро захранвани от политически и стратегически промени, отколкото икономически.

Не на последно място в отличителните трендове са и прибиращите се от чужбина съкратени юпита с доста по-реалистични очаквания за възнаграждение.

Лятото ще покаже. България влезе в кризата по-късно и от нас зависи кога ще излезе. Изборите и политиците със сигурност ще имат огромно влияние, но за бизнеса е важно да покаже воля и иновативност. Проблемите с междуфирмените плащания и ликвидността ще доведат до договаряне на форма на freelancing* вместо трудов договор, дори и на мениджърски нива. Вече е факт, че не

малко съкратени мениджъри предлагат консултантски услуги на своите бивши работодатели.

Бизнесът с недвижими имоти не очаква никакво развитие на бранша поне до края на 2009-та. Затова пък има нов тип играчи, които с много кеш в джоба изчакват изгодни сделки и най-вероятно ще наемат мениджъри да управляват активи. Ръст се очаква в алтернативната енергетика, където ще се

търсят хора с директен опит в изграждането на вятърни и соларни паркове. Финансовите услуги ще дадат на пазара нов ешелон от консултанти, като някои от тях могат да се преквалифицират към дялово инвестиране. В застраховането би могло да се отворят позиции на ниво борд, ако застрахователите започнат да спазват наредбата за това поне 1/3 от членовете (неизпълнителен състав) да не бъдат свързани лица.

Бързообротните стоки ще останат относително бързообротни и в динамиката на кадровата база. Новите ритейлъри и влизането на някои нови марки в модата и козметиката, както и на такива, които пробват директно пазара след неуспешни опити през дистрибутори, ще създадат работни места. Рекламиститие ще се възстановяват бавно, като ще спечелят онези, които се преквалифицират към онлайн услугите и растящия пазар там.

Добрите продавачи с доказан успех в B2B и лоялните turnaround** мениджъри ще се радват на внимание. На големите фирми в ИТ сектора ще им е определено тежко, от малките ще оцелеят онези, които са ориентирани към аутсорсинг и са конкурентни в международна среда, както и онези, които са случили на стабилни и непокътнати от кризата клиенти в чужбина. Там отново ще се търсят мениджъри бизнес развитие с интернационални умения.