Докато боклукът на София беше въвлечен в предизборната борба, а кметът и премиерът всекидневно мереха мускули и брояха изхвърлените кофи, малко хора разбраха, че в столицата вече е задължително всеки гражданин да събира и изхвърля отпадъците си разделно. А ако не го прави, според Закона за управление на отпадъците го заплашва глоба от 150 до 500 лв. при първо нарушение и от 300 до 1000 лв. при повторно.

И новата общинска наредба за чистотата в София, приета на 16 април, задължава всички собственици, наематели или ползватели на недвижими имоти да изхвърлят боклука си разделно. Изискването важи и за търговските обекти. Те трябва да сключат договор с някоя от организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки, който става и задължително изискване за откриване на нов магазин. Основната цел на общината е да се намали обемът на отпадъците, които ще се депонират на сметището в Суходол, а по-късно ще се обработват в завода за отпадъци.

Причината да бъдат въведени специални изисквания към сметосъбирането в търговските обекти е, че те са сред най-големите генератори на отпадъци. Досега обаче собствениците на магазини и заведения не бяха мотивирани да сключват договори с организации, защото таксата им смет не зависи от количеството боклук, което изхвърлят, нито от това дали се предават материали за рециклиране. Според представители на бизнеса обаче новата мярка ще натовари търговците с две такси за една и съща услуга - общинската и за разделното събиране. Позицията на "Екопак", "Екобулпак", "Булекопак" и други дружества за оползотворяване на опаковки обаче е, че подобно задължение трябва да бъде въведено във всички общини в страната, каквото е и изискването на Закона за управление на отпадъците.

Договорите с организациите няма да натоварват фирмите, смята софийският зам.-кмет по екологията Мария Бояджийска. Според нея услугите им няма да са скъпи за бизнеса. Представителите на дружествата за рециклиране също гарантираха, че таксите им за търговските обекти ще са минимални и няма да ги затруднят финансово. Прилагането на наредбата ще доведе и до намаляване на такса смет в бъдеще, смята Бояджийска. Според поправки в наредбата за местните данъци общинският съвет може да освобождава фирми и граждани от задължението да плащат такса смет само ако те имат принос към чистотата на града. Не е ясно обаче как се определят заслугите към екологията в София.

За насърчаването на разделното събиране общината планира и оптимизиране и реорганизация на съдовете за отпадъци от опаковки. Един от обсъжданите варианти е те да не се поставят до контейнерите за битова смет, за да не се изкушават гражданите да изхвърлят различните видове боклук в една и съща кофа.

Практиката на "Екопак", "Екобулпак", "Булекопак" и другите организации за оползотворяване на опаковки показва, че повечето общини не инвестират в разделно събиране и разчитат единствено на дружествата за рециклиране. А това е една от главните причини, поради които системите с цветните контейнери не са достатъчно популярни и използвани от домакинствата.

"Разделното събиране на отпадъци е безплатно за общината и затова не трябва на този етап да се завишава размерът на такса смет заради него", каза председателят на комуналната комисия в общинския съвет в Русе Мирослав Славчев. Същото становище изрази и зам.-кметът по комуналните дейности Орлин Лазаров, който допълни, че до момента местната управата не е влагала средства в услугата, тъй като дейността е извършвана със средства на организацията "Екобулпак".

Подобна е логиката на повечето общини в страната, въпреки че според новата национална програма за управление на отпадъците местните власти ще са задължени не просто да организират събиране на отпадъци от опаковки, но и да намалят количеството на депонираната биоразградима смет чрез въвеждането например на компостиране. Събирането на листна маса и остатъци от земеделска дейност, където се извършва такава, също трябва да бъде организирано от кметствата.

Системата ще заработи напълно оптимално и всеки ще е загрижен за това какво, колко и къде изхвърля само когато таксата смет стане индивидуална, смята изпълнителният директор на "Булекопак" Диан Димов. Според бизнеса е нужна кардинална промяна при формирането на такса смет, с която да се въведе под някаква форма измерване на количествата изхвърлени отпадъци. Само така гражданите и фирмите ще бъдат стимулирани да пестят ресурси и да изхвърлят разделно, твърдят дружествата за рециклиране. "Единият вариант е таксата смет да зависи от броя на живеещите в даден имот, но затова е нужно да се следи жителството на гражданите. Винаги може да бъде определена средна норма на битов отпадък на глава от населението в дадена община, според която да се формира и таксата смет за домакинствата", смята директорът на "Екопак" Кирил Здравков. При обслужването на бизнес сградите и търговските обекти определянето на таксата може да става според броя на извозванията на контейнерите. Възможен вариант е да няма фиксирана такса смет, а да се плаща само за реалното обслужване на системата. Законът дава възможност на общините сами да определят начина, по който да регламентират таксата смет, но за момента нито една община не е предприела подобна реформа.

Според представителите на организациите за оползотворяване таксата депониране, която общините ще плащат на сметищата, ще ги стимулира да въведат все повече мерки за разделно събиране. Този механизъм би бил още по-ефективен особено в очертаващата се криза със съхранението на отпадъците в над 100 общини в страната, които след 16 юли остават без сметища и ще трябва да извозват боклука си в съседни региони. Таксата за депониране на тон боклук на депото в Севлиево например е 30 лв.; 23 лв. е цената на същата услуга на сметищата в Карлово и Силистра. Това означава, че колкото по-малко опаковки попадат в битовите отпадъци при изхвърлянето на сметищата, толкова по-малки ще са и разходите на общините.

София не е единственият град, където са въведени мерки за намаляване на общия обем отпадъци. В Пазарджик общинският съвет прие да се дава 15-процентна отстъпка от таксата за битови отпадъци на търговци, които използват само биоразградими торбички и опаковки. Причината за тази мярка е, че полиетиленовите торбички са един от най-големите замърсители на околната среда. В Пазарджик отпадъците се събират разделно от септември 2007 г. чрез системи на "Екопак" и "Екобулпак". Статистиката обаче показва, че сортирането на опаковките при изхвърляне се спазва главно в училищата и в административните сгради. Докато цветните контейнери около жилищните сгради масово са пълни с битови и строителни отпадъци.

В Добрич количеството на битовите отпадъци не намалява въпреки въведеното разделно събиране, твърди представителят на почистващата фирма "А.С.А. Шеле" Григор Алексиев, с която "Екопак" има договор за извозване на опаковките до депото във Варненско. Всяка година на сметището в с. Богдан се изсипват около 50 хил. тона битова смет от Добрич. Там също се планира забрана за използването на найлонови торбички.