В неделя на междуградския път близо до Зугдиди в Западна Грузия избухна мина и уби шофьор на линейка, придружаващ европейския ескорт. В понеделник заради експлозия беше прекъснат електропроводът към Русия. Шофьорът се оказа първата жертва на напрежението в последните месеци, но експлозията там далеч не е единствената. Граничният район около Зугдиди на силно военизирана де факто граница между Грузия и отцепилата се от нея територия Абхазия е само една от горещите точки в кавказката страна. Близо една година след петдневната война с Русия миналия август Грузия продължава да бъде все толкова нестабилна. От два месеца и във вътрешнополитически план страната се намира в задънена улица.

Руските войски все така са разположени на територията на Абхазия и Южна Осетия, като осетинската граница е преместена много по-навътре в грузинска територия, отколкото при предишната административна разделителна линия. На места границата минава буквално на пет километра от междуградския и международен път, свързващ столицата Тбилиси с разрушения от войната град Гори. Доскоро грузинският град Акхалгори пък е изцяло под руски контрол, а жителите му - етнически грузинци - са настанени в бежански лагери. Новата граница е толкова зигзагообразна, че често села попадат като в джобове между руските войски и осетинската "армия" - къщите са на грузинска територия, а нивите, църквата и гробищата на осетинска и отстрани на пътя до селото има мини. Последният грузински пост Земо Никози пък отстои на по-малко от 800 метра от първите панелни блокове на Цхинвали, а между него и руската база има едва 300 метра. В буферната зона в полето отекват изстрели от панелните блокове въпреки сините сигнални жилетки на патрулите от европейската мисия. В самия Цхинвали се наблюдава сериозно движение на руски танкове, всеки ден се издигат нови военни палатки, а на западния хълм над града е разположен ултрамодерен мощен радар. Никой реално не знае какво се случва - грузинските войници наблюдават с бинокли от позициите си, но нито европейците, нито представителите на ООН имат достъп до града. Президентът Михаил Саакашвили твърди, че на територията на Осетия се изгражда "гигантска стена".

Последните дни напрежението се нагнети допълнително от новината, че Москва наложи вето върху продължаването на миротворческата мисия на ООН в Абхазия и така на практика остави двете отцепили се провинции изцяло под руски контрол. До този момент международните наблюдатели можеха да влизат в Абхазия, но вече никой няма да има достъп до която и да било от самопровъзгласилите се републики.

Големите надежди сега падат върху европейската мониторингова мисия (EUMM), чието ръководство казва, че имат готовност да влязат в републиките, ако Русия позволи. Дипломатическите преговори обаче тепърва предстоят и изходът от тях никак не е ясен.

ЕUММ има 200 души от почти всички европейски страни. Те обикалят буферните зони около двата региона, а в частност българите се грижат за хуманитарния аспект - осигуряват храна и лекарства, изкарват бежанци, помагат за администрирането на бежанските лагери. Лагерите - наричани от опозицията гета, от мисията къщи-гъби - не представляват типичната за Африка гледка от палатки, мръсотия и фучащи джипове на Червения кръст. Напротив, на много места покрай пътя Тбилиси - Гори са издигнати спретнати къщи в редици, създаващи впечатлението за изрядно поддържани лозя или други посеви. Впечатлението обаче се разваля при близкия допир с къщите. Строени набързо, за да погълнат десетките хиляди бежанци (наричани от официален Тбилиси "вътрешно разселени хора"), те са с ужасна изолация - зимата покривите протичали, а след това водата замръзвала от вътрешната страна на стените. Лагерите се намират далече от градовете, изградени са направо в полето без никаква помощна инфраструктура. Често цяло семейство се побира в една стая, тоалетните са външни, сковани от дъски, и се падат по една на 4 къщи. Някои са временни, други вероятно са за постоянно.

Гетата и травмиращата поствоенна обстановка след изгубването на една четвърт от територията на страната са един от основните аргументи на опозицията срещу режима на президента Михаил Саакашвили. Самият той парадоксално продължава да твърди, че Грузия е спечелила войната. Основните телевизионни канали в страната са поставени под пълен държавен контрол - политолози и опозиционери говорят за путинизация на медиите. Телевизионните екипи следват държавния глава по села и паланки и продължават да го представят като герой на нацията. Към конвоя му дори е прикачена камера с подвижен кран, каквито се използват в киноиндустрията, за да създават още по-мощен образ. Опозиционните политици изглеждат тотално маргинализирани и поради това също преиграват. В столицата излъчват три опозиционни канала, чиято основна цел е да демонизират президента и да разкажат за любовта му към млади пищни жени, масажи, хубави вина и богати трапези.

От два месеца в столицата има всекидневни протести и според свидетелствата на омбудсмана тайната полиция непрекъснато арестува и изтезава хора. Стоящите на площада през парламента демонстранти отказват да бъдат снимани от страх да не попаднат в ръцете на властите. Някои обаче са много по-смели - актьорът Георги Гачечиладзе например води риалити шоу по една от опозиционните телевизии, чието студио е с декор на килия, символизиращ, че Грузия е затвор за свободомислещите. Предаването "Килия номер 5", което има най-високия рейтинг в Тбилиси, е вдъхновило поставянето на десетки клетки на бул. "Руставели". В тях вече два месеца живеят хора, които твърдят, че ще се махнат само ако Саакашвили си тръгне. През деня около клетките е леко миризливо и спокойно, но хората казват, че вечер идват бригадите на тайната полиция - с палки, електрошокове, чукове.

Ситуацията е патова - опозицията казва, че няма да спре протестите, преди президентът да напусне, а той - че ще напусне поста си през 2013 г., когато изтича мандатът му. Те го обвиняват, че държи Грузия слаба и така обслужва интересите на Русия, а за него всички инакомислещи са руски шпиони. Но и самата опозиция не предлага кой знае каква алтернатива - дузина лидери на различни партии, всички водещи лица от революцията на розите и бивши приближени на Саакашвили, всеки от тях егоцентричен за трима, непримирими и напълно убедени, че никога повече няма да се обединят помежду си.

Поляризацията на политическата сцена до голяма степен се е пренесла и сред обикновените грузинци - в приятелска компания често се оказва, че има яростни поддръжници както на режима, така и на опозицията. Което означава, че не може да се говори за никаква политическа апатия в Грузия. Контрастите в настроенията обаче са само част от общите контрасти - Тбилиси на южния бряг на река Мтквари е много по-поддържан и лъснат от Тбилиси на северния бряг, където къщите буквално се разпадат; самата столица се развива с бясна скорост за сметка на селата, където животът е спрял някъде в 70-те години на миналия век; строят се магистрали на запад, докато на изток по международния път все още бавно се носят крави.