"...морето се оказа до колене, палатките - за всички чужденци, а българи, такива като мене, летуват във хотелите дворци..."

Горе-долу откакто НЛО слезе от върха на славата си, оттогава и леснодостъпните места за гмуркане по българското Черноморие са кът. През 90-те години на миналия век започна да си отива и безгрижната непревърната в бизнес романтика на морето. Тогава водолазната екипировка беше лукс ведно с екзотичните пътувания. За сметка на това водата беше чиста и морското дъно - красиво до припадък.

Най-силна е носталгията в Несебър. Ако си спомните какво се виждаше под водата северно от стария град и какво днес, ще разберете за какво става въпрос. Някогашната подводна джунгла, пъстра на живот и биоразнообразие, липсва. Траловете за рапани през 90-те са оставили от дъното само камъни и мидени черупки. Няма ги морските кончета, рапаните и раците. Бетонните кейове, по северния бряг точно зад вятърната мелница, са удобни, но само водят към водата. Нищо повече, защото там вече е мъртвило и днес се виждат само камъни и мидени черупки. Подобно е положението на още много места...

Най-красивите места по нашето Черноморие са останали там, където все още не е достигнал кракът на масовия турист, където да плуваш все още се води, ако не за екстремно, то поне за изчанчено.

И тези местенца още имат какво да покажат на своите гости. При това то съвсем не е малко.

Тази ивица е достатъчно дълга, за да обхване няколко красиви местности, всяка достойна да получи собствено име: Камен бряг, Крапец, село Тюленово.

Там няма пясък. Целият бряг е скалист и става за всичко друго, само не и за плацикане. За сметка на това гмуркачите, катерачите и хората, обединили двете занимания, могат да плеснат с ръце и да спрат своето търсене. Високи скали и дълбоки води - какво още?

Още - красива фауна (биоразнообразие). Още - пещери, дори "пиратски скривалища", до които може да се стигне само през подводен тунел. Ракът краб, който не се среща често по Южното Черноморие, тук не се крие. Морското конче също може да се види, докато на леснодостъпните за гмуркане скали се среща само неговият братовчед морската игла. Рибите са си обичайните - черноморски, но ги има. Това, с което местността наистина се отличава от другите, е, че е дива.

Внимавайте, това е най-източната част на нашето крайбрежие и се мие от теченията, които циркулират в Черно море. Възрастните хора разказват за множество удавници и за един късметлия, водолаз, който бил засмукан от водите, а след това изхвърлен километри по-надолу, но оцелял заради бутилките с кислород.

между селския плаж, наричан вече "предградие на Ямбол", до Силистар просто трябва да се отиде. Северно от Синеморец пък е устието на река Велека. По различни причини там дъното е плитко дори и след повече от сто метра на вътре, а необяснимо защо делфините не са много притеснени от това и понякога доближават шляпащите летовници.

При аматьорското гмуркане е валидно правилото, че колкото по-трудно достъпни са едни скали, толкова по-интересно е, като стигнете до тях. По тази логика може да се намерят интересни места още край Созопол, нос Емине и северно от него.

Но, не правете грешката да ходите на палатка без нужната подготовка. Хипарският начин на живот вероятно има своята романтика, но към това общество на бунтари се присламчват откровени мизерници, които кой знае защо избират пещерите и най-хубавите кътчета на сушата за свои тоалетни.

Добре е при гмуркане край Тюленово например все пак да си приготвите неопренов костюм, защото водата невинаги е топла, колкото ви се иска. Добри дни има дори през септември и през май, но за да няма изненади...

Още по-голямо е удоволствието, ако имате и водолазна екипировка. Тогава най-трудно достъпните кътчета са на една ръка разстояние.

Уви, екипирането с всичко необходимо прилича на онзи виц, в който човек отишъл да вземе аспирин за жена си, а се прибрал с джип, който тегли лодка, а в нея - най-добрата въдица, плувки, кукичка и захранка.

Искате ли неопренов костюм, трябват ви тежести. За тежестите е нужен колан. За всеки случай е добре да имате нож, но той върви с калъф. Освен това, дългите костюми изискват и специални плавници.

Сметката показва, че с 500 лв. човек може да се оборудва. Дори и фотоапарат за подводни снимки може да се вземе в рамките на такъв бюджет.

Кислородните бутилки са друга бира. Тяхната цена е 4-цифрена, но може и да се наемат. Всъщност това е и най-практичното решение. По морето има клубове, които предлагат такава екипировка, и те лесно могат да се намерят в интернет. Обаче бутилки не се дават на всеки. Нужен е сертификат за изкаран курс. Той доказва, че човек може да си служи с тази екипировка.

Най-скъпият курс за хора, които просто искат да се радват на подводните красоти, е 500 лв.

Може би парите и времето за подготовка ви се виждат много? Представете си 30 минути непрекъснато разглеждане на морското дъно. Без да изплувате на повърхността да поемате въздух. Помислете си за потъналите кораби, които също стават достъпни, а такива по нашето Черноморие не липсват.

Най-скъпият курс за хора, които просто искат да се радват на подводните красоти, е 500 лв. Сертификатът PADI е международно признат и с него можете да наемете бутилки на Малдивите и където още се случи да пристигнете.

Тогава и гмуркането е на различно ниво. Представете си 30 минути непрекъснато разглеждане на морското дъно. Без да изплувате на повърхността да поемате въздух. Потъналите кораби също стават достъпни, а такива по нашето Черноморие не липсват. Има ги край Царево, Созопол, Шабла и на още няколко места. Имаше и край Ахтопол, но там вече е усвоен за скрап.