Повечето европейски компании не са подготвени за демографския "двоен удар", който ще настъпи след рецесията. Той ще се получи от намаляването на раждаемостта и от увеличаващия се брой бейби бумъри (родените през 50-те години на миналия век), навлизащи в пенсионна възраст. Това показва новият доклад на глобалната фирма по управленско консултиране "Бостънска консултантска група" и на Европейската асоциация за управление на хората (EAPM), цитиран от Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси. Изводите се базират на отговорите на над 3000 специалисти по човешки ресурси и други мениджъри и над 100 интервюта с висши ръководители в повече от 30 европейски страни, направени между ноември 2008 г. и април 2009 г.

Близо половината от компаниите не планират нуждите си от служители за повече от година напред, а едва 15% имат подобна стратегия за повече от 3 години. В същото време фирмите съкращават персонал, без да си дават сметка, че хората скоро ще станат най-оскъдният ресурс.

Заради това компаниите, които са били принудени да съкратят разходите си и да намалят броя на служителите по време на рецесията, ще бъдат затруднени да намерят подходящите хора, когато трендът се обърне, смятат авторите на проучването.

"След 10 години най-оскъдният ресурс за компанията ще бъдат хората", казва Райнер Щрак от "Бостънската консултантска група". "Компаниите трябва да разберат как работната им сила ще се развива, кои категории ще движат бизнеса и как ще се развива търсенето. При сегашната несигурност отделите по човешки ресурси трябва да анализират различни сценарии - дали и как да се откриват, наемат, задържат, аутсорсват или освобождават служители", препоръчва той.

Освен ангажирането със стратегическо планиране на работната сила компаниите трябва да създадат здрава връзка на цялостната им корпоративна стратегия с техните практики по управление на човешките ресурси. Според изследването обаче не са много висшите мениджъри, които възприемат отделите по човешки ресурси като бизнес партньор.

Изследването показва, че Германия ще се изправи пред драматичен недостиг на висококвалифицирани работници до 2020 г., ако не подобри интегрирането и образованието на имигрантите. През 2032 г. те ще бъдат 40% от навлизащите на пазара на труда в сравнение с 24% през 2005 г. Заради това интеграцията на младите имигранти в германската образователна система ще е от решаващо значение за успеха на икономиката в бъдеще, смятат авторите на проучването.

Според българските специалисти в областта на човешките ресурси заради застаряването на трудоспособното население България ще бъде сред най-засегнатите от демографския удар върху икономиката, а проблемът се задълбочава от липсата на адекватна държавна стратегия за развитието на работната сила. На пазара на труда в България както преди, така и сега има недостиг на квалифицирани работници.

Такова има дори и в Китай, където изследване на американския институт "Макинзи" предвижда, че през следващите 10 години ще има нужда от 75 хил. квалифицирани бизнес лидери, казва Надя Василева, управляващ директор на "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия. Според нея, за да преодолее дефицита, България ще трябва да внася около 35 хил. имигранти годишно.

Последиците от застаряването на населението ще се задълбочат в периода 2010 - 2015 г., смята Томчо Томов, мениджър "Човешки ресурси" в "ТеПро метал". Проблемът е, че държавата не взема никакви мерки. Повечето от програмите й за заетост спрямо продължително безработните и ромите целят краткосрочен политически ефект, вместо средствата да се насочат към тяхното образование от ранна възраст, коментира той.

Според него друг проблем произтича от това, че кризата ще промени структурата на икономиката. Това налага стратегическо проучване на развитието й по региони. Трябва да се анализира кои професии ще се търсят и да се определят приоритетите в професионалното образование, смята Томов. Другите големи проблеми пред компаниите са липсата на млади хора и това, че много хора не искат да сменят работата се и да се преквалифицират.

Според Томов малка част от фирмите в България планират човешките си ресурси в дългосрочен период. "Специфичното за България е, че съкращаването на персонал се фетишизира и се превръща в самоцел. Казва се, че това е антикризисна мярка, но според мен човешките ресурси са най-малкото перо в структурата на разходите", коментира мениджърът.

Според него, дори да се вземе решение, че съкращенията са наложителни, трябва да се помисли отвъд кризата, "защото човешкият капитал е много по-ценен от парите". "Друг проблем е, че за в бъдеще ще са необходими много по-квалифицирани специалисти с по няколко професии, а сега немалка част от компаниите у нас режат бюджетите за обучение", добави Томов.

Според Надя Василева "съвременната глобална работна сила е по-динамична от всякога. Повечето работодатели и правителства са далеч от цялостното разбиране за комплексните последици от миграцията на специалистите. Изключителна важност има връзката между правителството, образованието и бизнеса в дългосрочен план. Няма ли я тази връзка, всяко отделно планиране губи смисъл", смята Василева.