"Той е тиранин, злодей, кръвопиец, наркоман за власт, който ще умори народа си, но няма да я пусне." "Той е нашият герой, нашата гордост, нашето момче, което оправи страната и победи злата Русия." И двете определения за грузинския президент Михаил Саакашвили са дадени от възрастни мъже - единият живеещ в Тбилиси с абсурдната пенсия от 54 лари (приблизително същата стойност в левове), другият - в забравено от Бога село с фонтан и взимащ вероятно същата пенсия. Единият, протестиращ вече втори месец пред парламента, надъхан от опозиционните речи, другият - облъчван от добрите новини по националната телевизия и приспиващ се с уестърни и венецуелски сериали.

През 2004 г. спечелил изборите с 96 процентна подкрепа на населението, сега е неистово мразен от мнозина, но все още обичан от много.

Той владее изкуството на пропагандата до съвършенство. Има пълен контрол над националния ефир и когато ходи по селата, за да обещава фонтани (станали са запазена марка на управлението му), пестициди или склад за съхранение на грозде, е следван от поне 4 телевизионни екипа, а единият услужливо има дори камера с подвижно рамо, като тези, които се използват в киноиндустрията. Ефектът от нея, разбира се, е много въздействащ - гледаш новини, при това напълно безпредметни - президентът говори с трима лозари в полето, а усещането е като за филм за добрия герой. Президентът знае как да се държи с чуждестранни журналисти - вместо в Тбилиси предпочита да се срещне с тях в напълно реновирания курортен град Сигнаги, където хората се тълпят, за да се ръкуват с него, качва се на атракционно влакче, снима се с ученички, а децата тичат след влакчето и викат "Миша, миша, обичаме те."

Разказва много и увлекателно, със замах и самочувствие, въвлича във визията си за страната, лъже толкова добре, че неусетно започваш да му вярваш. Въпреки всичко в гласа му се прокрадват метални нотки и някак си усещането, че никак не е хубаво да си му враг.

Саакашвили не приема нито една от критиките на опозицията. На обвинението, че фалшифицира изборите, отговаря, че критиците му нямат достатъчно западно мислене, за да се научат да приемат пораженията. На твърденията им, че е станал авторитарен и използва репресии срещу опонентите, казва, че са параноици и че единствените,  срещу които използва полицаите, са престъпниците. На рефрена, че харчи държавни пари за отслабващи процедури и луксозни масажи, опонира: "Това ли е единственият проблем на Грузия, нима няма разселени хора, нима Русия не ни заплашва, та моите масажи се оказаха най-големият проблем."

но обяснява това с концентрацията на стария елит в Тбилиси, който е останал на заден план след реформите. "Някои може да са нещастни, но факт е, че рейтингът ми е 60 процента." Дали се опитва да го представи така, или наистина го вярва, но оставя впечатлението, че смята продължаващите протести на опозицията за дребна досада. "Не мога да провеждам референдум на всеки две години просто за да се доказвам пред някои недоволни", казва той, но попитан какво ли би направил, ако е на мястото на опозицията в момента, е категоричен: "Аз щях да победя."

Оценката му за управлението му е повече от добра. Хвали се с борбата с корупцията, създаването на благоприятен бизнес климат, двойното намаляване на бедността. "Грузия сега е много по-добре, отколкото си представях, че може да бъде", заключава той.   

Плановете му за бъдещето на страната му са още по-смели. "Батуми ще бъде новата Барселона след две години", е един от най-колоритните, но не по-малко оптимистична е надеждата му, че страната ще стане член на НАТО до края на мандата му.

Ядосва се на въпросите какво ще стане, ако докладът на ЕС за августовската война докаже и негова вина за събитията: "Това са глупости - как биха могли да кажат, че ние започнахме, та това е нашата страна." Личи си обаче, че е готов да се бори срещу всяка критика на управлението си и да смаже противниците му.

През последните две години най-близките хора от обкръжението му постепенно са го оставили и са се обърнали срещу него - Нино Бурджанадзе, Леван Гачечиладзе, Саломе Зурабишвили... Сега те са яростни критици на управлението му, а най-тежкото им обвинение е, че той не слуша никого, не приема критика, не търпи различно мнение, а в същото време постепенно губи връзка с реалността. Самият той признава, че дори и не обмисля да се поддаде на натиска на опозицията и да подаде оставка. За опонентите му думите му са равнозначни на впиване във властта. Очевидно тежката му фигура пък изпраща сигнали на населението за "преяждане с власт". Грузия е малка държава, в която хората на върха на бизнеса, политиката и интелектуалния елит се познават лично и в тези условия ясно се вижда, че за да успееш, трябва да си под чадъра на Саакашвили. В кръговете на политолозите, а и в независимите медии, доколкото ги има, вече се е наложил терминът "мишакрация".