Сметката, моля

Политика за предотвратяване на извънредните ситуации или извънредна ситуация в политиката - въпросът кое от двете определения подхожда на министерството на Емел Етем е по-скоро риторичен. За четири години ведомството, създадено, за да осигури по-добра защита на населението при бедствия и аварии, не успя да постигне почти нищо по-различно от завареното. С изключение на задължителния спешен телефон 112, който тръгна с две години и половина закъснение и под заплахата от европейски съд заради неизпълнение на договореното с Брюксел. Наполовина е изпълнено и друго задължение, свързано с членството на България в ЕС - въвеждане на национална оповестителна система за ранно предупреждение. Сирените, които да сигнализират за наближаващи кризи, още не са монтирани във всички градове. Това трябваше да стане до 1 юли.
На този фон едва ли е новина твърдото намерение на новите управляващи от ГЕРБ да закрият министерството и така да съкратят част от бюджетните разходи. Които впрочем никак не са малки. Освен че се прочу със солидно количество обществени поръчки за ремонти и няколко интересни за автомобили, министерството на Емел Етем ще остане в историята с най-скъпите фургони на света, недовършения център за аерокосмическо наблюдение, скандални назначения и... серия от природни бедствия (наводнения и снежни бури), на които и до края на успя да реагира адекватно. И проблемът не е в действията на Гражданска защита, минала към Етем, за да придаде смисъл на министерството й, а в това, че ведомството се провали в най-важните си задачи - превенцията и координацията.
"Окото" на Етем...
През лятото на 2005 г., малко преди създаването на министерството, страната беше залята от порои. От тях бяха засегнати над два милиона души, 6300 сгради бяха наводнени, повредени бяха 52 моста, 420 улици и над 35 км железопътни линии. През лятото на 2007 г. министерството откри тържествено Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАН), който трябва да приема и обработва данни от Космоса, за да предупреждава в реално време за възникващите бедствия на територията на страната и в региона, както и за тяхното развитие. "Центърът ще служи за откриване, възникване и следене динамиката на развитие и контрол на полски и горски пожари, свлачища, наводнения, топене на снежната и ледова покривка" - така бяха описани функциите му. Това трябваше да става чрез спътникови снимки. Няколко седмици по-късно страната отново беше залята от порои, най-много пострада град Цар Калоян, където загинаха девет души. Причината според специалистите - заради лошо поддържане дигите на двата микроязовира над града се пропукаха, преливниците, превърнати в рибарници, не успяха да компенсират и препълнената от дъжда река понесе смъртоносна вълна. "Не е необходимо в момента да търсим виновник от държавните институции. Град Цар Калоян е водосборен район и проблемът е свързан с огромните количества вода. Причина за бедствието са не микроязовирите, а големите количества паднали валежи", коментира обаче Емел Етем. А отговор на въпроса защо "единственият подобен и модерен център на Балканите" не е предупредил за наводнението не беше даден.
...така и не прогледна
След трагедията в Цар Калоян се оказа, че от аерокосмическия център не е постъпило никакво предупреждение за задаващия се порой. Оказа се още, че официално е открита една сграда само с част от необходимото оборудване, което сега, две години по-късно, още не е окомплектовано докрай. По официални данни за откриването на центъра бяха изразходвани над 1.4 млн. лв. от националния бюджет и 1.2 млн. лв. по програма ФАР. След като през ноември същата година страната беше поразена от още наводнения, потърсена за коментар, шефката на центъра Антоанета Францова помоли за "още няколко месеца медиен комфорт", защото изграждането му било сложно и не може да стане бързо. В други държави такива структури се правели за десет години и с много повече средства, обясниха още от пресцентъра на Емел Етем. Тогава в. 'Капитал" писа, че съпругът на Францова - Михаил Михайлов, е един от шефовете на фирмата "Контракс", която е доставила първоначалното оборудване за аерокосмическия център.
450 евро за кв.м фургон
След опустошителните наводнения от 2005 г. държавата отпусна 247.5 млн. лв. за справяне с щетите, като ги разпредели между няколко министерства. Част от средствата бяха предназначени за няколко стотици семейства, останали без дом. На крайно нуждаещите се над 200, предимно ромски семейства, Междуведомствената комисия за подпомагане при бедствия и аварии начело с Етем раздаде фургони. И в това нямаше да има нищо лошо, ако не беше начинът, по който държавата се сдоби с фургоните, и цената, на която го направи. Въпреки че проливните дъждове заливаха страната от май до юли, а фургоните бяха раздадени през есента, процедурата мина в графата "спешно" и така се избегна обявяване на обществена поръчка. Доставчикът беше турската фирма "Хеким импорт експорт". За 117 каравани, най-голямата от 21 кв.м, държавата плати 1.7 млн. лв. От официалните данни на министерството на извънредните ситуации излезе, че квадратният метър фургон струва между 250 и 450 евро.
Бивш съдружник за подчинен
В средата на септември 2008 г. стана известно, че министърът на извънредните ситуации Емел Етем е назначила Янко Георгиев за шеф на инспектората към ведомството й. Това, че Емел Етем е имала общ бизнес с Георгиев в средата на 90-те години във фирмата "Каре - 93", се оказа незначителна подробност на фона на информацията, че през 2000 г. чешките власти са се усъмнили в Георгиев дотолкова, за да го нарекат трафикант на оръжие. Както и на съдружието му с руските граждани Дмитрий Ширков и Равил Хайрулин (според информационната система ДАКСИ), изгонени отново през 2000 г. от България с мотива, че застрашават националната сигурност. Общата фирма на Георгиев с Ширков и Хайрулин пък е била съсобственик в един от най-големите длъжници на фалиралата Балканска универсална банка.
От прясно създадената Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) констатираха, че няма никакви данни, които да "възпрепятстват" заемането на поста от Янко Георгиев. От ведомството на Емел Етем коментираха, че познанството между двамата не е от значение и липсва конфликт на интереси, защото общата им фирма отдавна не съществувала.
Хронология на наводненията - май-юни-юли 2005 г. Проливни дъждове заливат последователно Северна България, западните части на страната, основно Софийска област и Източна България. Загиват общо 18 души.- март 2006 г. Наводнени са 15 града. На места е обявено бедствено положение.- април-май 2006 г. Придошлият Дунав залива изцяло българския участък. Правителството въвежда кризисно положение в 21 крайдунавски общини. Нивото на реката бележи исторически рекорди.- юли 2006 г. Проливни дъждове и силен вятър заливат Южното Черноморие. За 20 часа падат по 200 - 250 литра на кв.м, а в Малко Търново е поставен рекорд - 300 литра. Три общини обявяват бедствено положение. - юни 2007 г. Час и половина над ботевградското с. Трудовец се изсипва силен дъжд, примесен с градушка. В резултат реката прелива и залива улици и дворове. Бедствено положение е обявено в Ботевград, както и в Пазарджик, Съединение, Асеновград. Наводнено е северното платно на магистрала "Тракия". Няколко язовира в Пазарджишко започват да преливат. - август 2007 г. Град Цар Калоян, област Разград, е залят от двуметрова вълна, след като за по-малко от денонощие се изливат 291 л дъжд на квадратен метър. Засегнати от водната стихия са и няколко русенски села, както и населени места в Пазарджик, Монтана, Плевен, Пловдив, Бургас, София. - ноември 2007 г. Отново опустошителни наводнения почти в цялата страна. |