Какъв ще стане, когато порасне човек, който като малък е видял цъфналите лалета в градината на баба си в град Елена и е казал: "Бабо, хайде да ги откъснем и да отидем да ги продадем на пазара?" Отговорът не е нито цветар, нито търговец. Участникът в случката Николай Тодоров сега е нещо повече от обикновен търговец - той е производител, вносител, дистрибутор, маркетолог и с една дума - предприемач. Бизнесът му е нетрадиционен като прическата му. Занимава се с производство на облекла за алтернативната младеж, внос и търговия на бижута и развива собствена мрежа от студиа за татуировки и бодипиърсинг.

С него се запознахме през май в Брюксел, въпреки че един от магазините му от веригата "На тъмно" е точно срещу редакцията. Тогава Тодоров беше поканен от Европейската комисия на първото по рода си събиране на малкия и среден бизнес в общността. Той си беше с пънкарската прическа и непретенциозното облекло. "Няма нищо странно в прическата ми, това просто е начин да изразя същността си, така както някои го правят чрез скъпите си коли", пояснява бизнесменът на видима възраст около 30-те. Достатъчни са няколко минути разговор, за да разбера, че е прав. Ключовата дума в живота му е възможност. За него правенето на бизнес се състои в откриването на нови незадоволени потребности на хората. Уговаряме се да се видим и в София.

В уречения ден и час той дойде навреме, умерено ентусиазиран, с телефон, който непрекъснато звъни. Поиска да го ориентирам към някое спокойно кафене наоколо, където може да поговорим. Той самият не е много запознат със заведенията, защото прекарва малко време в София. Живее в родната му Варна. "Журналистите сте много интересни хора, когато един напише за нещо, всички започват да раздухват темата, а в останалото време въобще може да не те забележат", е наблюдението му за медиите. Не е свикнал с тяхното внимание, което се насочи към него след участието му в Брюксел като единствен представител на страната. Очевидно обаче това не го прави притеснителен, а напротив - вижда шанс да се покаже. Докато стигнем до кафенето, научавам, че вече е разказал за Брюксел на хазайката си, която е от стар род, говори си с него само на Вие и се представя с фамилията си. Тя е оценила по достойнство представянето му в Европейската комисия, хвали се той.

Историята на собствения му бизнес започва, когато е едва на 16 години, ученик в Техникума по икономика във Варна. Едно лято му хрумва идеята да разнася вестници из близкият курорт Златни пясъци. Годината е 1992 и демокрацията е все още в зората си. В комплекса се продават вестници само на едно място, и то след 11 часа всеки ден. "Просто запълних една ниша, разбрах, че има търсене и създадох предлагане", припомня си скромно без преструвка Николай, с който съвсем естествено преминахме на ти. Така той започва да разнася вестници в курорта с два сака всяка сутрин в 6.30 ч. "Работата постепенно се увеличи и през следващото лято се наложи да извикам двама приятели да ми помагат", обяснява как е натрупал първоначалния си капитал.

На 18 години е завършил гимназия и е направил първия си магазин за младежка мода и ъндърграунд музика. По това време той слуша пънк, ню уейв и дарк уейв, откъдето и идва името на магазина, който представлява трансформирана малка репетиционна. Първоначално в него се продават предимно музика и тениски на различни групи.

"Знам, че историята ми звучи фантастично почти колкото тази за ябълките и Рокфелер, но в моя случай е истина", казва не без гордост събеседникът ми. Постепенно дейността му се разраства - започва да произвежда дрехи с марката "На тъмно", за, както той я нарича, алтернативната младеж. Има предвид хора, които не слушат комерсиална музика и имат по-различни от останалите предпочитания. Вече

под бранда, два шоурума на собствената марка бижута "Даркмуун" и студиа за татуировки и бодипиърсинг. Не е женен, но има сериозна приятелка и четиригодишен син. Според него формулата за успеха се крие във... връзките. Не скривам учудването си... "Нямах предвид подкупване или други форми на корупция, а създаването на доверие и добри отношения с хората", бърза да уточни. Доказателство за това е и похвалата от приятел, изказана пред мен по-рано: "Той е много ерудиран, изпълнен с енергия и сериозен в това, което прави." Образованието си Николай продължава в икономическия университет във Варна, където завършва маркетинг и мениджмънт. "Докато работех, имах възможност и да уча и да прилагам на практика написаното в книгите."

Според Николай предприемаческият дух може да се дължи на малък процент ген, но много по-важна е средата, в която хората израстват. "Задължително е да има позитивно настроение към създаването на собствения бизнес, нужно е децата да си играят на предприемачи, а не да копират "Биг брадър"." Разказва как в Западна Европа има предавания за новите идеи и иновациите. Обикновено те са изградени на принципа на риалити програмите и събират хора, които търсят възможност за започването на собствен бизнес. По думите му в България няма среда, в която предприемачеството да се развива. "Хората дори понякога не знаят какво е собствен бизнес, какъв е този предприемач - някакъв озъбен тип, готов на всичко за пари ли, или нещо друго", продължава с лека ирония.

Времето напредва, но е интересно да чуеш това, което досега само си чел в дебелите книги. Слабостта му към разработването на пазарни ниши е очевидна. Някой ден

предполага Николай. Въпреки че повечето книги, които напоследък е прочел, са свързани преди всичко с работата му, той няма идоли, чиито стъпки да следва. "Име като Филип Котлър за мен винаги ще буди възхищение, но аз търся собствена изява."

Питам го за трудностите пред дребния бизнес в страната. Пролича си, че се ядосва, но не от въпроса ми, а от бездействието на държавата и институции, от които се очаква да помагат на бизнеса. "Обикновено оправданието е, че не разполагат с достатъчно пари, а по-скоро никой не иска да си мръдне пръста." За него не е важно да се предоставя помощ на бизнеса , а да се осигуряват нормални условия за работа. На срещата си със свои колеги от европейските страни са обсъждали именно тези проблеми. "Жалко е, защото Европейският съюз има парите, иска да ги даде, но в крайна сметка те не достигат до нас навреме или в необходимия размер." По думите му не може да се повишава конкурентоспособност, когато парите за един проект се усвояват година. "Ако поискам да разширя производството си, не желая да чакам, защото конкурентите ми в това време развиват бизнеса си."

Не може да не говорим и за финансовата криза. Николай Тодоров е подготвен и за това. Още в началото на годината си е започнал заедно с екипа си да пренарежда концепцията за развитието на компанията. За него в момента работят около 60 души в производството, дистрибуцията и предоставянето на услуги. До 2009 г. не е мислил за износ на продукти с марката "На тъмно". "Пазарът все още предоставя достатъчно възможности за растеж", обяснява. Преди шест месеца обаче променя възгледите си с оглед на икономическата стагнация на пазара. "Една от трудностите пред развиването на износ беше, че марката ни се изписва на кирилица, затова създадохме нова на латиница", не може да скрие гордостта си Николай, защото повече от 90% от шивашките предприятия в страната работят на ишлеме, а тези, които произвеждат собствени марки, се броят на пръсти.

съкращение без гласните букви и на латиница. "Надявам се още през този сезон да намерим първите си по-сериозни партньори в Европа, а най-вероятно догодина ще вземем участие в специализирани изложения за мода", остава оптимист Николай. За него важното е човек да продължава да създава добавена стойност в собствената си икономика. Когато е започнал бизнеса си, имало 4 текстилни предприятия, от които е купувал платове - във Варна, в Габрово, в Русе и в Пловдив. Три от тях вече са затворени. "Всичко, което мога да си набавям от местните производители и което мога да направя тук, го правя, останалите материали си набавям от внос", казва не без разочарование Николай. Внася платове от Гърция и Турция. Фирмата му е официален представител на бижута, които се произвеждат в Тайланд, и на испански графити материали. Питам го защо не развива собствено производство на бижута или графити материали. Смята, че когато някой произвежда нещо хубаво, няма никакъв икономически смисъл да бъде изграждано производство в България. "Това е все едно да правим БМВ и "Мерцедес" тук", казва той.

Разбира се, не може да се мери с големите мултинационални компании за спортно облекло и аксесоари. "Освен като недостатък това е и предимство за мен, защото

уверен е Тодоров. Големите фирми произвеждат стоките си предимно в Далечния изток, като така спестяват от мащаба. Той също е правил такива опити, но не е останал доволен. "Поръчахме една партида портмонета от Китай, но като дойдоха, видях, че марката им е сбъркана и пише - "На тъмн" - без о", каза Тодоров. Личи си, че не обича да изпуска нещата от погледа си. "Непрекъснато пътувам из страната, защото офисите ни се нуждаят от контрол." През последните години се опитва да делегира повече права и задължения на мениджърите си, но за това е нужно време. Още в началото на разговора разбрах, че е работохолик, но сега се уверих. За него бизнесът му е начин на живот, започнал от хоби. "Не мога да кажа, че си взимам класическа отпуска, защото дори когато почивам, не спирам да търся нови идеи", казва Тодоров. За него идеалният начин да разпуснеш е с пътуване в чужбина, посещение на фестивали или концерти. Сред хората, които го вдъхновяват, са сръбският режисьор и композитор Горан Брегович и певецът Ману Чао. Запознал се е и с двамата.

"Малкият бизнес не трябва да се подценява, защото по време на криза той изнася цялата тежест на гърба си", мисли Николай. Според предприемача хората, които остават без работа, трябва да са вдъхновени да започнат собствена дейност и да повярват в силите си. "След като се срещнах с колегите си от останалите европейски страни, видях че единствената разлика между тях и нас е самочувствието и вярата в собствените сили."