Хрумна ми страхотна идея! Ако си го е казал писател, започва да пише книга. Ако е режисьор, вече вижда бъдещия си филм. Петко Дурмана създава мултимедийна инсталация. За всички, които ще запитат мулти какво? Накратко: влизате в помещение, в което цари пълен мрак, но с помощта на устройства за виждане в тъмното преживявате (пост)апокалиптична ситуация на Земята. Тук става дума за глобално затопляне, ядрена зима, генно модифицирани хора и кучета, планетата е останала без слънце, или иначе казано, апокалипсис сега. Инсталацията на Дурмана се казва Post-global warming survival kit и тази година беше сред осемте номинирани проекта за годишната награда на "Трансмедиале", един от най-популярните фестивали за дигитални изкуства (за пръв път се избира проект на български автор). А сега произведението е между двете си представяния в Градската галерия в Любляна и на форума ISEA 2009 - International Symposium on Electronic Art, в Северна Ирландия.

Петко Дурмана за едни е основателят на "Интерспейс" (центърът за медийни изкуства), за други - гаднярят, който им е погодил номер в Художествената академия, за трети - човекът, дал им шанс да се развиват и да правят съвременно изкуство в България. Той пък се определя като концептуалист, работещ с нови медии. А обсесията му, както той сам я нарича, от промяната в климата започва преди десетина години.

През лятото на 1997 г. Дурмана е на Ботев връх и там, на метеорологичната станция, за пръв път, откакто тя съществува, снегът през зимата не е минал един метър. И още нещо - снежната пряспа, от която метеоролозите си набавят вода, се е стопила напълно през август - нещо, което също се случва за пръв път в историята на станцията.

"Промени в климата има. Какво ще стане никой не може все още да каже. Истината е, че каквито и да са - ще бъдат ужасни" - казва Дурмана и разглежда един от възможните сценарии  - човечеството доброволно да причини на планетата ядрена зима, за да се справи с наводненията от топенето на ледовете. Концепцията за ядрената зима идва от Карл Сейгън, американски астроном и научен популяризатор. "В Post-global warming survival kit аз съм се занимал с момента, в който проблемът със затоплянето е решен и е ядрена зима."

Мултимедийната инсталация пресъздава работното място на човек, който наблюдава границата между морето и земята в измислен постапокалиптичен пейзаж. Персонажът трябва да следи дали нивото на водата се покачва и да предупреди. Навлизаме на негова територия - мястото, където след множество ядрени взривове Земята е обвита с гъст облак прах и дим, който не допуска и един лъч светлина да стигне до повърхността.

И в залата, както стана дума, без устройството за нощно виждане няма да узнаете, че на стената върви прожекция, има каравана - оборудвана с легло, аналогова техника от периода между двете световни войни, картина на Вермеер - "Жена, четяща писмо". (Вермеер е художникът, който най-силно играе със светлината в картините си. Тази картина е, за да му припомня какво е светлина, обяснява Дурмана.) От дневника на наблюдаващия разбираме: Има набъркана корпорация, която генетично е модифицирала бактерия, която оцелява без светлина, осигуряваща всички необходими хранителни вещества - минерали и витамини. В инсталацията се натъкваме и на доказателство, че ядрената зима е инициирана от политически групи или правителства като решение на глобалното затопляне.

"Опитал съм се да пресъздам един свят, в който ресурсите са минимални. Всъщност ресурсът за оцеляване е въпросната бактерия. Тя се доставя от корпорацията и е под формата на твърди бисквити", добавя артистът. Според него този сценарий е съвсем реалистичен. Политическата форма би била нещо като корпоративен тоталитаризъм. "Моята логика е, че правителствата са много бавни и мудни. А в среда, в която климатът се променя брутално, всичко се променя за дни, големите корпорации ще бъдат много по-подготвени."

Той е убеден, че хората са свръхадаптивни. "Преди 20 хиляди години е имало глобално затопляне. Ледената шапка по това време е слизала надолу от Ню Йорк, а това, което е сега Гренландия, е стигало до Ню Джърси. Ако човешката цивилизация е следствие на едно глобално затопляне, най-вероятно човечеството пак ще излезе с плюсове и при следващото голямо затопляне. Но катаклизмите ще бъдат много големи", предвижда той и продължава по екотемата...

За създаването на Post-global warming survival kit е заимствал идеи от други произведения, сред които романите "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм и "Градът" на Клифърд Саймък.

Има много голяма вероятност инсталацията никога да не дойде до България поради бюрократични и технически причини, но сега авторът се опитва да я представи в сградата на Съвета на Европа, по времето на една от решаващите конференции за промените в климата. Това сигурно ще бъде най-трудното представяне, казва Дурмана, "но моята идея е, че дори един политик да преосмисли позицията си покрай този проект, ще си струва усилието".

Една от предишните идеи на Дурмана, която обаче остава нереализирана, защото софийска община не дава разрешително, са скулптурите на основните парникови газове. Според него хората в един момент претръпват от термини като парникови газове и глобално затопляне и те стават нещо нищо не означаващо. И още по-важното - трудно могат да бъдат визуализирани. Затова решава да направи уголемени модели на основните молекули на парниковите газове. "Социалната част от структурата трябваше да са хората, които се чувстват съпричастни, носят дрехи, те се залепват със смола и приемат формата на различните молекули. За да може всеки път, като минава човек, това да му се набива на очи. Наистина топящи се ледове и полярни мечки са много добри символи, но, честно казано, не са близки като език, като символ тук, ние сме почти на Средиземноморието", казва Дурмана.

Покрай молекулите измисля и нов спорт Street push ball - тези молекули са идеални за бутане, защото са текстилни и леки. Например една такава огромна молекула се избутва в средата на натоварено кръстовище и това е 1:0 за отбора на хората срещу автомобилите. Шегувам се, пояснява Дурмана. Ще има леви нападатели, десни нападатели, център. Ще има резерва - нали винаги има хора, които са скептични за промените в климата, обяснява той. (Push ball бил нашумял спорт из американските университети в периода 1890 - 1910, където два отбора бутат голяма топка и гол има, когато едните избутат топката в средата на противниковото поле, уточнява.)

"Гарантирано покрай "Интерспейс" ме мразят много хора. Правил съм какви ли не гадни изпълнения не защото ги мразя, а защото е трябвало да направя някакъв избор. Много хора определено са били жертва на моята позиция и на отговорността ми към "Интерспейс". От друга страна, това за мен тотално се балансира с това колко млади хора са минали през "Интерспейс" и са се развили", казва Петко Дурмана.

Струва му се обаче, че по някакъв начин "Интерспейс" е било извинение за бездействието на държавата. В нормалните страни има такива организации, младите хора отиват,  разработват проекти. Така че, ако нямаше "Интерспейс", може би повече хора щяха да разберат абсурдността на тази страна. "Интерспейс" не би трябвало да съществува, Червената къща не би трябвало да съществува. Такива организации не трябва да съществуват в България. В България трябва да съществуват естествени културни формации като... (не ги знам новите, по-рано ги знаех, казва той). "Син Сити", БИАД - ей това са естествените културни формации. Не може да продължава така и някакви хора да освобождават държавата от отговорност.

Една идея сърдит и обиден на институциите в България, Петко Дурмана подготвя последния си проект, който ще покаже тук - темата е за доносниците. По примера на Георги Марков, който някога пише документална пиеса, стъпвайки на досиета на комунисти, разпитвани отпреди 9 септември 1944 г., Дурмана планира буквално да го повтори - да напише пиеса със събирателни образи на хора, които са сътрудничили този път на ДС от времето на комунизма. На определена страница в интернет ще може да си изберем ден, час, тема и доносник. Ще получим разпознавателни знаци и насрочена среща в тайни квартира. Там доносникът ще се яви (в прожекция) и ще докладва от стената.