Актуализацията на бюджета е неизбежна. Това беше един от първите сигнали, които даде икономическият екип на ГЕРБ много преди убедителната им победа на парламентарните избори. След нея пък стана ясно, че един от приоритетите на правителството на Бойко Борисов ще е съкращаване на разходите, за да се запази поне балансиран бюджет. Основният въпрос сега обаче е дали тази цел може да се изпълни само с намаляване на харчове - има дейности, за които сериозно орязване би означавало блокиране на нормалната им работа.

Хората с най-ясен поглед - бюджетарите в Министерството на финансите, също вече не вярват съкращенията да се окажат ефикасни. Европейската комисия пък вече прогнозира, че България ще се затрудни да постигне балансиран бюджет и ще бъде на червено дори и през следващата година. Това извежда на преден план въпроса как в условията на падащи приходи да се посрещне нарастващата нужда от средства за обещаните от новите управляващи реформи.В предизборната си програма новото правителство обеща по-добра бизнес среда и повишаване на качеството на обществените услуги като образование и здравеопазване. Само така според ГЕРБ ще може да се осигури дългосрочен растеж, гражданите ще се чувстват удобно в България, а чуждестранните компании няма да се притесняват дали ще намерят квалифицирани служители и ще искат да инвестират. Освен това антикризисните мерки, обещани от партията на Бойко Борисов, трябва да оставят и повече пари в частния сектор. Така например понижението на осигурителната тежест с 5% пункта означава в държавното обществено осигуряване да постъпят около 700 млн. лв. по-малко. При обещание да не се понижават пенсиите това означава държавата да увеличи своя трансфер към ДОО за сметка на своите приходи, които също спадат застрашително.

С други думи, условието на задачата изглежда просто - откъде могат да се намерят достатъчно средства, така че и да се финансират реформите и антикризисните мерки, и да се запази бюджетна стабилност.

Въпреки твърденията на премиера в оставка Сергей Станишев, че тезата на ГЕРБ, че страната е в колапс, е фалшива, според анализаторите предишното правителство е заложило дефицит с поемането на ангажименти, които да се плащат във втората половина на годината. Какъв точно е обемът им ще си проличи още през юли или август при касовото изпълнение на държавния финансов план. Обществото пък ще го види 30 дни по-късно, когато се публикува съответният месечен отчет на Министерството на финансите.

Недостигът в бюджета обаче още отсега буди тревога (виж графиката). Освен консолидирания трябва да се следи и републиканският бюджет - това са парите на правителството. Те се събират чрез държавните данъци и автономните бюджети като тези на ДОО, общините, висшите училища зависят от субсидиите му.

Възможното бъдещеНяколко са предвидените механизми за решаване на задачата. Според закона за устройство на държавния бюджет, вариантите са емитиране на дълг от държавата, използването на натрупани в миналото резерви или поискване на външна помощ.Второто беше практика и досега, като правителството редовно използваше средства от фискалния резерв за т.нар. финансиране под черта. Това, с други думи, са пари, които се дават за нещо конкретно днес, но не се взимат от сегашните постъпления, а от минали спестявания. Затова и ползването на тези пари не се отразява при изпълнението на републиканският бюджет и на практика държавата дава пари, без това да увеличава разходите. Така правителството на тройната коалиция създаде енергийния холдинг и капитализира банката за развитие, а формулата се нарича финансиране под черта.

Тази практика днес вече (до голяма степен и заради решенията на кабинета "Станишев") не може да се прилага толкова свободно. Защо? Ами, защото фискалният резерв е основният компонент на правителствения депозит в БНБ, а това е близо една трета от валутните резерви на България. По този начин харченето на фискалния резерв води до намаляване на валутния резерв, а оттам и на парите в обращение. А в ситуацията на финансова криза сериозен спад би бил много лош сигнал и за външните, и за вътрешните икономически агенти. Данните също са показателни. От началото на годината фискалният резерв е спаднал с 800 млн. лв., или 411 млн. евро (9.53%), а за същото време валутните резерви са се понижили с 931 млн. евро (7.3%).

Критиците на използването на резерва са много. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ()(КРИБ) настояха в прав текст за фискалният резерв да се установи "санитарен минимум", под който стойността му да не пада. Идеята на КРИБ е нужните реформи и стабилизационните мерки да се финансират с пари от Международния валутен фонд.

Новите управляващи за разлика от все още настоящите също не изключват споразумение с фонда. Позитивите на едно такова решение са че валутните резерви ще запазят високото си ниво, коментират специалистите. Критиците му считат, че това пък ще е лош сигнал за чуждите инвеститори, защото обвързването с фонда поставя страната в групата държави със сериозни затруднения.

Проблем пред евентуален заем се явяват и изискванията на МВФ, преди да отпусне парите, но те са повече политически притеснения, а от икономическа гледна точка са напълно логични и необходими, счита Любомир Христов, бивш, член на УС на БНБ.

В същото време финансирането с облигации на международните капиталови пазари или ползването на банков заем бяха заложени от Пламен Орешарски в стратегията за управление на държавния дълг през следващите 3 години и не се отхвърлят като алтернатива от бъдещия финансов министър Симеон Дянков. Проблемът на този тип финансиране е, че в настоящите условия може кредиторите да наложат много висока лихва, която да тежи в бъдещето на следващите правителства.