Пейо Колев прави сайтове и печатни издания, без да нарича това работа и при все че свободното му време е "дефицитно напоследък". Това правя, никъде не съм бил на щат и никъде няма да бъда, казва и обобщава, че е на свободна практика. Той е художник трето поколение, но не рисува, защото не е добре платено и е "много бачкане за нищо". На 35 години е, живее в София и е създател на сайта "Изгубената България" - един огромен албум с фотографии за всичко изчезнало от света ни.

Пожелава срещата да бъде следобед, защото работи предимно през нощта, предлага и място - Борисовата градина в София, кръглата чешмичка до паметника на Иван Вазов. В лятната жега пристига с колело, на гърба е заметнал кожена войнишка мешка. И започва да разказва за "Изгубената България".

Идеята за сайта го спохожда случайно. "Отдавна събирам снимки, къде от интернет или от вехтошари - просто ги прибирам. Един ден поисках да ги показвам тези фотографии." В началото си мислел да показва как се ретушират снимки - да напише "нещо като наръчник за това", но се отказал. Имал приятел в Америка - "стар емигрант", с когото споделил намерението - фотоенциклопедия за България и живота на българина. Седмица по-късно неговият познат направо му изпратил 500 долара, за да започне проекта.

"Тогава в общи линии зарязах всичко друго", спомня си Пейо Колев. Всички снимки на сайта са свободни за ползване с некомерсиална цел. Защото това е нашата история и всеки би трябвало да може да я види - както е и мотото на проекта: "една снимка струва 1000 думи". Казва, че няма никаква печалба от това, което прави. Наградата му е, че посещенията на страницата са се покачили много - на ден читателите достигат до 500 души. Още в първия ден, макар снимките да били още под 100, посещенията били над 1800.

Оттогава прави и профил на посетителите на "Изгубената България". По форуми в интернет, посветени примерно на градския транспорт, той засичал дискусии по неговите снимки за трамвайни мотриси и линии, който вече не съществуват. В друг форум - "Детството", пораснали деца, сега майки, си спомнят София от 60-те, 70-те и 80-те години. Направил е и група във "Фейсбук", където за близо два месеца, откакто съществува сайтът, има записани над 800 души. Повечето са млади. Непрестанно му пишат и българи от чужбина. Все пак най-много са читателите от България.

За себе си Пейо Колев казва, че е страшен вехтошар, но практиката го е научила, като вземе нещо, например някой албум със снимки, да го сканира и след това да го върне, защото не може да събере всичко. Така един ден намерил от вторични суровини "една камара стари списания от 70-те години на XX век, посветени на туризма в България". Тогава започнал да сканира всичко в тях или да ги снима и качил "една сериозна порция морски снимки". "Сега цялото черноморско крайбрежие е напълно съсипано и всички тези места са застроени и нищо не може да се види, каквото е било."

Най-ценната колекция от снимки, по която работи сега, е един военен албум с фотоси от началото на миналия век. Според него този албум е много рядък, защото отразява българската делегация при подписването на Брест-Литовския мир. И обяснява, че събитието се случва малко преди да свърши Първата световна война.

Много работя с антиквари, от които набавям снимки, продължава. Самият той е работил като антиквар в началото на 90-те години на миналия век и познава по-известните лица в този бизнес. Купува от тях стари снимки или взима, сканира и след това ги връща. "Някои антиквари оцениха, че като ми дават албумите си, това за тях е реклама и ще им доведе клиенти."

Много посетители на страницата също започнали да изпращат колекции. Неотдавна получил фотографии от Балканската война.

"Имам идея всички снимки за България да можеш да ги намериш на едно място. Да бъдат сортирани по години, по дадено събитие - да може да се използва като помагало по история, като справочник", казва. И бърза да се усъмни - едва ли ще може да го направи.

Целта му е "Изгубена България" да стане огромен албум, в който "като влезеш, да стоиш по час и половина, докато не разгледаш всичко". Защо е кръстил така сайта? Отговорът е: "Искам да се направи ясна аналогия с това какво сме изгубили ние. Например българското Черноморие, което е тотално разсипано, или град като София. В момента правя серия от снимки с изчезналите чешмички и фонтанчета в столицата, събирам и снимки на разрушени сгради." На сайта са качени близо 600 снимки, подредени по години. Най-старите са въстанически и от Руско-турската война. Последните - от 2010 г.

Любимите му снимки са на комитите от ВМРО. Нарича ги особена страст. Единият му прадядо е от Крушево, принуден да избяга в Сандански (тогава Св. Врач) със семейството си след войните, когато територията става гръцко владение... "Когато не познаваш историята, не можеш да вземеш правилно решение за себе си..."

По едно време изважда от раницата си голям албум, с протъркани корици, които някога са били зелени. Снимките са от времето на Иван Иванов (управлявал столицата през Втората световна война - бел. авт.), за когото и събеседникът казва, че е "най-бележитият кмет на София". Фотографии на фонтани и чешмички, с пикаещи момченца, маймунки, мечки, от които са останали само постаменти. Пример е фигурата на козле срещу клуб "Ялта", изчезнала по времето на социализма, защото на мястото се издига паметник на съветския ръководител Леонид Брежнев. Неговата скулптура обаче също изчезва при перестройката на Михаил Горбачов.

"Няма да мога да събера всички снимки за България на едно място, но ще събера много, което досега никой не го е правил", казва Пейо. Продължава - във военно-историческия музей има архив от 100 хиляди снимки, които обаче нито са описани, нито са дигитализирани и все едно ги няма. Наесен ще направи опит да се свърже с музеи и общински архиви. Дотогава се надява, че ще качи в онлайн албума поне 1000 снимки. "Тогава сайтът ще се очертае като истински проект и заедно със съмишленици да започнем да събираме още повече снимки за "Изгубената България", завършва той.