Ако преди две години читател на "Дневник" или "Капитал" случайно е изхвърлил найлоновата торбичка, с която вестникът е бил опакован, не на правилното място, вече може да не чувства угризения за тази грешка. По всяка вероятност торбичката вече се е разградила и не е част от обичайния мръсен пейзаж в България. Това е така, защото вече близо две години двете издания се опаковат в деграленови торбички, които се разграждат най-много за 24 месеца. А на обикновените найлонови пликчета им трябва много повече от 30 години за това.

Според мнозина подобни "зелени" нововъведения са само част от маркетинговите похвати, с които компаниите се опитват да градят позитивен имидж и да привличат нови клиенти. Истина е обаче, че внимателният избор на вида, дизайна и количеството опаковки на продуктите има много по-голяма полза за околната среда и здравето на хората, отколкото може да допринесе за печалбата на която и да било фирма. Затова и компаниите, и техните клиенти трябва да полагат максимални усилия, за да намалят обема на отпадъците от опаковки. А при избора си на продукти хората не бива да забравят, че още щом вземат нещо от рафта на магазина, то вече се е превърнало в боклук.

България е сред държавите в Европа, в които на глава от население на годишна база се трупа най-голямо количество отпадъци. В Италия например средната норма е 209 кг/жител, а във Финландия скромните 69 кг/жител за година. Средното ниво за целия Европейски съюз е 168 кг/жител за година. А в България разчетите за нови депа все още се правят за средни стойности от 300 кг боклук на човек годишно. Което означава, че общините могат да подкрепят разделното събиране и изградените системи да се

прилагат по предназначение, а опаковките да се рециклират и използват повторно, вместо да се депонират. В София например опаковките са около една трета от общия обем на отпадъците. Това обаче не означава, че обществото може напълно да се откаже от опаковки, за да намали общия обем на боклука.

Подценената опаковка - напр. твърде малка опаковка, не може да осигури адекватна защита на продукта и може да има сериозно неблагоприятно въздействие върху околната среда. С други думи, по-малки опаковки не означават задължително по-екологично производство. Предотвратяването на отпадъци означава да се избягват загуби на материал и енергия, което включва действия, целящи защита на продуктите, оптимизиране на опаковките и връщане на суровините и енергията в производствения процес. Съществени промени в количествата на опаковките, пускани на пазара, могат да бъдат постигнати чрез промени в производството, потреблението и разпространението на опакованите стоки.

Много важно е да се избягва както свръхопаковането, така и недостатъчното опаковане. Излишното опаковане с 10% например означава, че 10% от ресурсите,

необходими за производството на опаковката са загубени, а това води веднага до допълнителни разходи за гориво за тяхното транспортиране. Недостатъчното опаковане пък може да доведе до развалянето или повреждането на продукта, като по този начин се губят 100% от ресурсите, използвани за неговото производство и опаковане, а също и до излишно изразходвано гориво за транспорт.

През март 2006 г. например "Кока-Кола" въведе на пазара в България ултра лека стъклена контурна бутилка от 250 мл за напитките Coca-Cola и Coca-Cola light. Новата опаковка е обработена по най-съвременна технология, което я прави по-устойчива на удар и износване. Тя е по-лека със 120 г от използваната преди това и по-ниска с 38 милиметра. Изчисленията показват, че само с промяната на дизайна на бутилката са икономисани 32% от необходимите ресурси за производство й и са намалени транспортни разходи.

Миналата година пък компанията "Девин" също промени поточната си линия и пусна на пазара бутилки, които бяха с нов дизайн и олекотени с 15% в сравнение с предишните. В резултат компанията отчете спестени разходи от транспорт и суровини.

Най-малкото, което всеки потребител може да направи, за да щади околната среда, е да купува продукти в по-големи разфасовки. И да избягва тези, които са с излишно много амбалаж.