През 1992 г. хитът на Джанет Джаксън и Лутър Вандрос The Best Things in Life Are Free ("Най-хубавите неща в живота са безплатни") стоя 13 седмици в Топ 40 на британския поп чарт. Те едва ли са имали предвид това, което се случи с интернет - и особено с достъпа до информация - в последвалите над 15 години, но песента им би могла да бъде химн на фундаментален принцип, който днес обаче убива вестниците.

Рупърт Мърдок, медийният Антихрист, човекът с печатарско мастило в кръвта, не иска да гледа безучастно агонията на някои от златните си кокошки и обяви, че до няколко месеца достъпът до интернет сайтовете на вестниците му ще стане платен. След годишна загуба на News Corp. от 3.4 млрд. долара това изглежда логичен ход за търсене на приходи, но ако сработи, той може да се окаже спасител на добрите медии. "Качествената журналистика не е евтина и индустрията, която раздава съдържанието, самоизяжда способността си да създава качество", обяви той.

Като прибавим и тенденцията младите хора изобщо да не четат вестници, нещата са стигнали дотам, че в някои страни и да има вестникарска стачка, хората под 30 години може и изобщо да не забележат. Това идва да рече, че от преструктуриране се нуждаят не просто вестниците, а цялата медийна индустрия.

News Corp. може да тласне тромавия глобален вестникарски суперлайнер да направи сериозен завой. Тя притежава освен почти всички големи австралийски вестници и британските "Таймс" и "Сън", както и американския "Ню Йорк пост". Негови са и информационната агенция "Дау Джоунс", както и финансовото издание "Уолстрийт джърнъл". Именно последното, изглежда, е вдъхновило магната за смелия скок, тъй като голяма част от неговото съдържание в нета вече е платено.

Думите му не предизвикаха вълната, на която може би се е надявал - повсеместно обявяване от останалите медийни групировки, че ще постъпят по същия начин, но предизвика бурен дебат.

Вивиан Шилър, която неуспешно изпробва платен достъп до коментарите на "Ню Йорк таймс" (посещенията паднаха от 120 на 20 милиона на ден), смята, че Мърдок създава масова заблуда. Според нея заради интернет новините отдавна са престанали да бъдат стока, за която да искаш да се плаща. Други не са съгласни и смятат, че трябва да се прави разлика - общите новини (например, че в Афганистан е избухнала бомба) очевидно ще са безплатни, но ексклузивна информация за бизнес, спорт, забавления и дори за специфични локални събития може да носи добри пари.

Проблемът е, че разбиването на вестникарския модел е много трудно. Вестникът все пак е едно цяло, което си купуваш "накуп". Но бихте ли плащали част от сумата само за секцията "Компании и финанси" плюс страница "Анализи и коментари"? Специалистите отговарят с "по-скоро да", стига да се уцели онази магическа и предизвикателна територия, където читателят е впечатлен от това, което му предлага журналистът. А на нея работят професионалисти, ровещи за истории, които някои хора не искат да видят бял свят, разследват връзки, звънят телефони и се опитват да подредят нещата колкото може по-близко до реалността. Останалото така или иначе можете да си го намерите безплатно навсякъде.

Въпросът не е какво иска Мърдок, а за какво е готов да плати читателят. После - да се намери подходящият модел (бихте ли платили с кредитна карта 50 цента за статия, ако банката ви таксува 25 цента за операцията?) и технологичен партньор да разработи платформата за разплащане. След това - тази политика да стане масова практика. Накрая - какво да се прави с конкуренти като финансирани от държавата медийни онлайн гиганти от типа на Би Би Си.

Мърдок приема огромно предизвикателство, защото никое от любимите деца на интернет - от типа на YouTube, Facebook или Twitter - не печели. Означава ли това, че през последните 10 години е допусната огромна грешка и глобалната мрежа се е превърнала в схема за... лична суета?

Не съвсем. Според Роб Гримшоу, директор на FT.com, ефектът от "Епъл" върху културата за сваляне на музика от интернет е вдъхновяващ пример за вестниците. "Дайте да си говорим за това как iTunes накара хората да плащат. Не че не искат, а се дразнят да попълват разни прозорчета. Ако измислиш система за платен достъп с едно щракване с мишката, ще намериш и много хора, щастливи да го правят", казва той пред "Индипендънт".

Друг пример - този път за гъвкавост на модела - Гримшоу дава с онлайн купуването на билет за самолет. "Дори не е въпрос, че ти дават отстъпки, ако купиш в определен период. Става дума, че за един и същ полет и категория те успяват да продадат място по 10 и по 150 долара и двамата клиенти смятат, че са платили подходяща цена. Вестниците все още са на светлинни години от това."

В момента почти всяка новина от всеки вестник може да бъде намерена по всяко време. Социалните мрежи и агрегатора на новини на Гугъл промениха изцяло навиците на потребителите. Ако допреди няколко години човек трябваше да влиза специално в сайта на дадена медия, то сега самото влизане в интернет за чат, проверка на поща или влизане в някоя социална мрежа минава през екран с основните новини и линкове към тях. Освен това психолозите коментират, че ще е ужасно трудно свикналите да получават безплатно информация потребители изведнъж доброволно да решат да си плащат.

Според анализатора на "Гардиън" Саймън Дженкинс абонаментът трябва да предлага и други екстри, да създава усещането за участие в клуб - с абонамента за онлайн новини читателите ще могат да получават отстъпки за семинари, конференции, концерти, пътешествия, курсове и дори агенции за запознанства. По думите му хората ще плашат не само да четат, но за да се присъединят към група, да се идентифицират.

Точно това не би трябвало да е проблем за News Corp. - плащаш за "Уолстрийт джърнъл" и неделния "Таймс" и получаваш безплатно достъп до някои от каналите на "Фокс", две книги от издателството "Харпър Колинс" (също собственост на Мърдок), абонамент за списание и кредит за магазините от веригата Fox store.

Трудно, но не и невъзможно решение за българския пазар "Наясно съм, че представата на хората за интернет е свързана преди всичко с достъпа до безплатно съдържание. Но идеята на Мърдок е добра, защото и качествените журналистически материали струват пари", коментира зам. главният редактор на в. "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Според него тази схема би могла да проработи, но само при определени условия. В България обаче потребителите все още не са чак толкова взискателни към съдържанието и едва ли скоро ще може да бъде успешно въведено платеното съдържание, заяви още Зюмбюлев. "Не мисля, че пазарът в България все още е готов за подобен ход", заяви и главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. Според нея платено съдържание би могло да се предоставя за архивни материали или специални разследвания. "Нашата стратегия в момента е да разширим публиката на вестника чрез интернет, като така задържим и привлечем повече рекламодатели", обясни Бозукова. Според нея издателите трябва да използват факта, че аудиториите на печатните издания и тези в интернет са различни, поради което трябва да развиват и двата канала за разпространение на създаваното от екипите им съдържание. "Във времена на бързо дигитално развитие на медиите продължавам да смятам, че интелигентното съдържание, отпечатано на хартия, не е мъртво", коментира и програмният директор на "Дарик" Константин Вълков. "Лично аз имам необходимост от минимален брой първокачествени източници на информация (каквито например са някои от сайтовете на Мърдок) и съм готов да плащам за достъп до тях", заявява журналистът. Според него блогосферата няма потенциал и не може да бъде каквато и да било конкуренция на качествените медии. "Затова моделът на Мърдок е удачен и дори мисля, че ще дойде време, в което големите български онлайн или офлайн медии, агрегатори на истинско журналистическо съдържание, което струва скъпо, трябва да се обединят и да предложат съвместен модел за платен достъп до определени секции в интернет сайтовете си. Не мога да си представя, че материал, за който си пратил журналист и фотограф до другия край на света, след това може да се чете безплатно в интернет и споделя в безброй блогове пак безплатно", смята още Вълков.

Чарли Бекет, директор на "Полис", институт за нови медии в LSE "Мърдок е оскъден на детайли, а дяволът е скрит точно в тях. Не твърдя, че платеният достъп няма да сработи никога. Има известен мит около това, че интернет е безплатен, и по-скоро се питам какво толкова оригинално могат да ми предложат изданията на Мърдок. Бързо свивам списъка до малко информация, данни и анализ... и това е всичко. Но той притежава фантастично силни брандове и би могъл да печели от лоялността към тях. Би трябвало да въведе някаква нищожна такса, която хората няма и да забележат, или да я опакова - а News Corporation са добри в това - в абонамента на "Скай" или достъп до широколентов интернет. Роб Гримшоу, директор на FT.com "Не сме изненадани. Да се оцелява само от реклама е много трудно и търсенето на нови приходи от платен достъп изглежда логично. Пазарът обаче е много млад - само ние и "Уолстрийт джърнъл" имаме някакъв опит на него. Научихме, че хората биха плащали, но това трябва да става много лесно - с едно кликване на мишката. Освен това за читателя интернет е лично пространство и трябва да се нагаждаме според това кое му е удобно - за едни е ОК да платят годишен достъп, други искат да дават пари само за конкретна статия. Вивиан Шилър, бивш шеф на nytimes.com "Приходите от онлайн реклами не стигат да се издържа редакция с качествени журналисти. Но и смятам, че би било огромна грешка тотално да се оградиш със стена от платен достъп. Някои ще платят, но повечето ще останат отвън, което е против принципите на новинарската организация - тя би изгубила влияние, а така ще си отидат и рекламите. Съмнявам се, че ще има един универсален печеливш модел, отговорът е в разнообразяването на източниците на приходи." Джон Темпъл, издател на 150-годишния "Роки маунтън нюз", който след спря през февруари "Не вярвам в идеята да се плаща за нещо, което свободно получаваш в удовлетворителна форма на друго място. Като журналист може да не съм доволен от това, което ми предлагат Yahoo или AOL, но най-вероятно на масовия читател това му стига. Пари би могло да се печелят от нещо, което го няма другаде - например ексклузивен достъп до някакъв бизнес или спортен отбор. Може би не е лош и модел тип абонамент-членство, защото изгражда по-тясна връзка между вестника и читателите." (По в. "Гардиън")