"Търсенето е критичен момент. Ако не ви откриват, останалото не може да последва." Думите са на Сантяго де ла Мора, завеждащ партньорства с книгоиздателите в Европа на Google, и са валидни за всичко в днешно време, включително книгите. След като успя да класифицира световната информация и да сортира географските карти в реално време, онлайн търсачка номер едно е на път да се превърне и в подстъп към почти цялата публикувана някога книжнина. При успех Google Books ще донесе огромна полза, като осигури лесен достъп до ценни изчерпани от тираж книги, каквито са 60% от заглавията в САЩ. Перспективата една компания да диктува условията за достъп до милиони редки издания обаче никак не е привлекателна.

Около горните два аргумента най-общо се разделиха обществеността и книгоиздателите в последните месеци.

Как обаче Google се оказа на крачка да се превърне в най-голямата онлайн библиотека и книжарница в света?

През 2004 г. компанията започна проект за дигитализиране на книги извън печат. Партньори в начинанието бяха някои от най-големите (университетски) библиотеки в света, включително тези в Харвард, Станфорд, Оксфорд и др. Целта на Google беше за 10 години да сканира 15 млн. заглавия със скорост 1000 страници в час. Година по късно няколко големи американски праводържателски асоциации (Американската асоциация на издателите, Гилдията на авторите и др.) заведоха иск срещу Google за нарушаване на авторските им права. Делото продължи няколко години, докато през октомври 2008 г. двете страни не постигнаха извънсъдебно споразумение. По силата му Google ще продължи да дигитализира книгите, но специално създаден регистър ще следи за разплащанията с праводържателите. Book Rights Registry, както ще се нарича организацията, ще струва на Google 125 млн. долара.

Предлаганата от търсачката услуга - Google Book Search, ще печели от месечни абонаменти за пълен достъп и продажба на дигитални книги. Предвидено е всяка библиотека в света да разполага с един безплатен терминал за връзка с тази книжовна база. Google ще запазва 37% от всички приходи от проекта, а с останалата част ще бъдат компенсирани притежателите на авторски права. За Google това е невероятна възможност да промени бизнес модела на онлайн продажба на книги и да се превърне в лидер в този сегмент. Нещо повече - това е шанс за компанията и да затвърди позициите си при онлайн търсенето.

На 7 октомври районният съд в Южен Ню Йорк ще реши дали да приеме въпросното споразумение, а засегнатите страни можеха да подадат възражения по казуса до 4 септември. Това беше и последният срок за авторите на книги, подлежащи на дигитализация, да заявят своето изрично нежелание да се включат в проекта. Това условие е прецедент, тъй като по силата на Бернската конвенция от 1979 г. авторите не трябва да регистрират творбите си във всяка страна, за да защитят правата си над тях. Следователно Google не може да използва книгите им по презумпция за съгласие.

Друг проблем е, че голяма част от книгите, които Google дигитализира, са с неизяснени авторски права. Това са изчерпани от печат книги, които обаче все още попадат под защита на американското законодателство (т.е. не е изтекъл 70-годишният срок, преди да станат свободни за разпространение). Около 2 млн. от всички 40 млн. заглавия в САЩ са такива. Кой обаче ще се облагодетелства от дигиталната им продажба?

Естествено технологични конкуренти на Google се превърнаха в най-големи критици на сделката. Защитниците й пък изтъкват, че не става дума за ексклузивно партньорство, но и не отричат, че компанията има преимущество - най-малкото вече е дигитализирала над 7 млн. книги. Малко са компаниите, които могат да си позволят да се конкурират с Google, тъй като първоначалната инвестиция за дигитализиране на издадения световен архив е голяма.

Изпълнителният директор на най-голямата в момента онлайн книжарница "Амазон" Джефри Безос каза през юни, че споразумението трябва да бъде преразгледано. На същата позиция по-късно застанаха и Microsoft, които имат подобен проект Microsoft Live Search, и Yahoo. Критиците на сделката се включиха в новосъздаденото обединение Open Book Alliance начело с неправителствената организация Internet Archive, която разполага с 500 хил. дигитализирани книги.

Всъщност некомерсиални проекти, които се борят за лесен достъп до редки книги, има много. Две от тях - Open Access Trust и гореспоменатата Internet Archive, през април кандидатстваха за присъединяване към споразумението между Google и големите книгоиздателски организации. Искането им бе посрещнато враждебно от онлайн търсачката с лозунг "Не прави зло" и в крайна сметка бе отхвърлено от съда.

"Дигитална библиотека, контролирана от една компания и малка част от издателите, неизбежно ще доведе до по-високи цени на услугите за читатели, библиотеки, учени и студенти", обобщава Питър Брантли от Open Book Alliance. Американските антитръстови органи вече разглеждат сделката между Google и книгоиздателите. Влиянието, а и

дебатът за Google Books обаче далеч не се ограничава в рамките на САЩ.

Миналата седмица германското правителство сезира американски съд срещу Google Books. Основното възражение на Берлин е, че Google може да дигитализира творби на нейни граждани без тяхното съгласие. Във Франция тече дело срещу проекта, заведено от eдин от големите издатели, La Martiniиre, и френската асоциация на книгоиздателите. На 24 септември се очаква съдът да се произнесе по казуса. Европейската комисия ще вземе решение за позицията си спрямо делото на 7 септември.

Явно за да тушира европейското недоволство, Google изпрати писмо до големите издатели на Стария континент. В него компанията обещава да включи двама експерти извън САЩ в управлението на Book Rights Registry, както и че ще разговаря с книгоиздателите, преди да дигитализира европейски книги със запазени авторски права.

Това обаче не е достатъчно. Google нарушава международното законодателство за защита на авторските права и там, където е необходимо, международно законодателство се опитва да наложи пазарна логика.

Ползата от дигитализиране на книги иначе е очевидна. Именно нея изтъкна и Вивиан Рединг, еврокомисар по информационното общество и медиите. "Хубаво е, че нови бизнес модели, които ще осигурят достъп до повече съдържание за повече потребители, се развиват", каза Рединг. Дали е уместно само една компания да гарантира разпространението на такъв обем книжнина и ценна информация? Няма как да разчитаме само на обещанието на Google да "не правят зло".