Летните месеци се оказват трудни и за друг занаятчийски сектор. "По мои наблюдения финансовата криза започва да се чувства осезаемо през лятото", разказва Кръстьо Капанов, който е председател на националното сдружение на фризьорите. Според него до май, когато бяха абитуриентските балове, ситуацията в сектора е била нормална, но от лятото силно се е влошила. "Сега има салони, в които влизат по пет клиента на ден", казва той. Подобно развитие се наблюдава и при бижутерите, гримьорите, козметиците. По различни оценки спадовете на поръчките в тези сектори са между 20 и 50%.

Услугите също не са в по-добра ситуация. "Определено има спад, който започна още през пролетта", съобщава Габриела Лозанова, управител на студиата за солариум "Солар шайн". Според нея в момента този бизнес разчита само на най-лоялните си клиенти. Подобно е положението и при фитнес центровете. "Въпреки че спортуването е здравословно, хората се отказват и от него, когато нямат средства", казва Богдан Манолев. В неговия фитнес център се организират и курсове по тае бо и каланетика. Въпреки проблемите обаче цените не са намалели. "По-евтината цена би означавала по-ниско качество на услугата, това няма да върне клиентите", казва Богдан Манолев.

В най-разпространените занаяти покрай кризата се усеща сериозно прегрупиране. "В момента има силно разместване на пластовете, например някои сладкари не могат да смогнат на поръчките, а други отчитат изключително сериозен спад", казва председателят на националната занаятчийска камара Тодор Стоянов. "Кризата доведе до преразпределение на клиентите, тъй като те започват да търсят все по-голямо качество срещу парите, които дават", смята и председателят на национално сдружение "Здраве и красота" Даниела Спасова. По данни на хора от бранша се увеличават случаите, в които кварталният фризьорски салон започва да дели помещението с козметик и маникюрист, за да делят и разходите по поддръжката, както и да се предложи цялостна услуга.

Никола Стоянов пък е забелязал, че някои обущари започват да си търсят партньори, с които да делят разходите. "За последните няколко месеца трима мои колеги ми предложиха да се преместим в обща работилница", разказва той. Подобни съвместни дейности вече се развиват в шивашкия сектор, където също се отчита голямо намаление. "Кризата се отразява най-вече на младите занаятчии, които не успяват да поддържат сами работилници и са принудени да търсят препитание при някои от по-утвърдените в бранша", казва Никола Стоянов. Някои от соларните студиа пък търсят начин да влязат в голям център за красота или в съседство с него, за да хванат потока от хора, казва и Габриела Лозанова.

Според камарата на занаятчиите в България кризата само усилва натрупаните през годините проблеми. По данни на сдружението в България има регистрирани едва около 20 хил. занаятчии, което е около 40 пъти по-малко на глава от населението от западните държави. Малкият брой регистрации съвсем не означава, че само толкова души практикуват някои от 125-те занаята. Просто много от тях работят като фирми. "По наша информация близо 75% от занаятчиите не работят по закона за занаятите", казва председателят на камарата Тодор Стоянов. От години този тип бизнес води разговори с институциите за промяна на данъчната политика. "Трябва да има единен занаятчийски данък, за да се съкратят разходите за работещите", смята Стоянов. Друг проблем за бизнеса е и липсата на подготвени кадри. "Определено има нужда от по-добро професионално обучение", смята Кръстьо Капанов. Според Тодор Стоянов то трябва да се съчетава със средното образование.

Според експерти в бранша най-добрият вариант за занаятчиите е да работят в специализирана ниша. "Един обущар, който създава ортопедични обувки, няма как да остане без работа", дава пример Тодор Стоянов. Според него занаятчийството е приспособимо и ще успее да преживее кризата. "Голяма част от българите имат вкус към красивите неща и ние трябва да се обърнем към вътрешния пазар", казват от тъкачницата в Добрич в противовес на досегашната практика да се разчита на организираните групи от чужденци.

Подобно развитие се забелязва и в бизнеса с услугите. Фитнес центровете например също могат да се специализират- вече има фитнеси специално за дами, фитнеси, в които се работи само по програми за отслабване, и т.н. Наблюденията в бранша показват, че такива центрове разчитат на онези клиенти, които ги посещават с определена цел и се чувстват комфортно, когато не се различават от останалите посетители.