След по-малко от месец откакто правителството вдигна мерника на контрабандните канали, в пограничните райони не цари оптимизъм. Въпреки амбициозната програма за масирани проверки от данъчни, митничари и инспектори от земеделското министерство фермерите в Южна България не вярват, че ще спре евтиният внос на домати и пипер от Гърция и Македония, заради който българската продукция почти изчезна от пазарите.

"Каква ти промяна, контрабандата си върви! Всичките, дето продаваха вносните евтини домати и праскови, се скриха за три седмици и от вчера пак са на сергията. Само хвърлят прах в очите на хората с тези проверки", разпалено обяснява производител от Петрич, който от години продава на тържището до с. Кърналово. Според единия от двамата управители на борсата - Петър Андонов, обаче оборотите са паднали, което се дължи на намалялата търговия със зеленчуци от съседни държави

На книга този пазар трябва да е най-голямата борса за плодове и зеленчуци в Южна България, но на практика търговията се е свила почти наполовина от създаването му преди десетина години от тогавашният кмет на Петрич. "Субсидиите отиваха само за тютюна и зърното и секторът остана без всякакви насърчения, затова един от най-производителните региони в Южна България сега почти не се обработва", смята фермер, който не иска да си каже името. Производителите на тържището днес се броят на пръсти, а търговците, които продават вносни зеленчуци и плодове от Македония и Гърция, заемат две трети от площите, казва Петър Андонов.

"Земята в региона е разпокъсана, обработват се малки парчета, затова и ефективността е ниска", обяснява кметът на Петрич Вельо Илиев. По инициатива на местни земеделци преди три седмици в кметството се е провела среща между тях и министър Мирослав Найденов. "Хората настояха да се стимулира комасацията и да се въведе минимален данък върху пустеещите земи, за да има интерес от окрупняването на градините", казва още кметът. Според Илиев започналите проверки по границата са добър управленски ход срещу нелегалните канали. И според него те вече дават резултат.

За разлика от местната власт производителите не са така обнадеждени, защото "вместо да разчистят бизнеса по върховете, който е бил покровителстван и от висши държавни чиновници", хората от региона се опасяват, че проверките "само ще разчистят терена за новата власт".

В дъждовния понеделник половината от сергиите са празни и само тук-там върви вяла търговия с домати, пипер и картофи от местни хора, дошли да си напазаруват за домашните консерви. Повечето от продавачите са възрастни хора от съседните села. Зоя Войнова е на 67 години, едва покрива разходите си за дърва за огрев през зимата. Вместо да се оплаква, Зоя вади разръфано тефтерче:

"Силните на деня са с имунитет,

затуй държавата ни не е в ред.

Застанал на удобен фронт,

граби и от европейския фонд.

Сега вече всички знаем,

че Европа не дава заем

и всеки от нас ще лети

с минимални пенсии и заплати.

В нашия държавен строй

да оцелееш си герой!"

Съселяните с усмивка приемат творчеството на баба Зоя и обясняват своя скептицизъм към поредната акция срещу нелегалните търговци. "Не знам кой е съветникът на Бойко за тези проверки, но трябваше да удари вноса през есента, когато няма български плодове и зеленчуци и нелегалните търговци масово вкарват стока без документи", казва Росен, фермер от Петрич. Той отглежда праскови върху 15 дка, които това лято е продавал под себестойност, по 40-50 ст. килото, заради далаверите с вноса от Гърция. Местните се оплакват и от дъмпинг от Македония.

Според Кирил Томов, който търгува с вносни зеленчуци, дъмпингът може да се пресече, ако държавата задължи всички търговци да се регистрират по ДДС. Според него сега има много нашенци, които вкарват с бусове най-евтината стока от Гърция и допълнително пестят разходи, плащайки там по-нисък ДДС - 9%, а не 20% в България, защото са регистрирани като еднолични търговци. "Така, ако за един камион със стока за 1000 евро аз плащам на държавата 400 лв. ДДС, братът ром едноличен търговец начислява двойно по-малко и тези пари отиват в гръцкия вместо в българския бюджет", обяснява Томов.

Докато в Гърция контролните органи проверяват пазарите и там е невъзможно да излезе стока без сертификат за качество, в България инспекциите са стихийни и почти никога не засягат големите нарушители, обяснява български производител, продал тази година реколтата си от краставици на солунски търговец. Иван Попов е сред малцината петрички фермери с голямо стопанство от оранжерии, зеленчукови градини на открито и градини с праскови, ябълки, череши. Тази година той е успял да продаде част от реколтата с краставици по 80 евроцента в Гърция, докато в страната килограмът се е изкупувал под 60 ст.

След присъединяването на България към ЕС търговията с Гърция се освободи и митничарите нямат право да проверяват на границата, припомнят експерти. Стоката обаче може да бъде спряна от сертифициращите органи, които отговарят за качеството. По закон всяка партида трябва да се придружава със сертификат за качество, който се проверява от българските контролни органи по пазарите. На практика инспекциите са спорадични - първо, защото инспектори не достигат и, второ, защото преди 2007 г. имаше проверки и от земеделското министерство, но те отпаднаха след 2007 г. Контролът днес е разхвърлян между здравното, земеделското и икономическото министерство, които трудно се координират помежду си и затова почти няма ефект от инспекциите. Новият земеделски министър обеща да ускори работата по създаване на единна агенция по храните, но подготовката е още в началото.

На 19 август т.г. Мирослав Найденов издаде специална инструкция за съвместни проверки на служители от ведомството с данъчните, Гранична полиция и митниците. Извънредните разпоредби не важат за товарите от Гърция обаче, а само за тези от Македония и Турция, за които като трети страни контролът наистина може да се извършва на границата. "Те затова митничарите от Кулата гледат да се прехвърлят на Златарево (пункта с Македония), защото там могат да спират тировете и да печелят от рушветите", критикуват петричките производители.