Миналата седмица един непознат за широката общественост правен термин накара мнозина да повдигнат въпросително вежди. Медиите съобщиха, че преюдициално запитване ще блокира делото за пране на пари срещу групата "Марио Николов-Людмил Стойков". Терминът беше наречен мистериозна пречка, а процедурата, която се крие зад него, за пръв път предизвика обществения интерес. Вниманието се дължеше на това, че с питането, което Софийският градски съд обмисля да направи, ще отложи за неизвестното бъдеще делото и чаканата от гражданите и наблюдателите съдебна развръзка на случая с изпиране на откраднати евросредства, в който е замесен президентският спонсор Стойков.

Зад термина преюдициалното запитване всъщност се крие искане на български съд до Съда на Европейската общност в Люксембург да разтълкува норма от правото на ЕС. Досега от България са изпратени пет запитвания и магистратите в Люксембург вече отговориха на първото от тях.

Преюдициалното запитване е процедура, която позволява на съдилищата на държавите - членки на ЕС, да поискат помощ от съда в Люксембург. Той не решава делото вместо тях, но дава тълкувание на европейските договори, регламенти и директиви, на които се позовават гражданите и фирмите пред националния съд. Идеята е, че двете съдилища си сътрудничат, а не че европейските магистрати преразглеждат решения на българските. Правилото е, че само съд може да поиска правни указания от Люксембург по прилагане на европейските норми. Страните по делото нямат това право, нито пък административните органи. След това тълкуванието, което европейският съд дава в преюдициалното си заключение, е задължително не само за съдилищата от държавата, която го е сезирала, но и за всички в ЕС. Затова българските съдии трябва да познават практиката на колегите си от Люксембург, за да не им задават въпроси, на които е отговаряно по искане на колеги от други държави. Не е известно дали Съдът на европейската общност е гледал подобен казус  на този, по който е новото питане на софийския съд, тъй като градските магистрати запазиха в тайна мотивите си.

Европейският съд в Люксембург вече се произнесе по първото българско дело. По искане на Софийския градски съд беше разтълкувана Директивата за правна закрила на базите данни. Българските съдии поискаха становището на колегите си от ЕС във връзка със спора между производителите на правно-информационни системи "Апис-Христович" и "Лакорда". От "Апис" твърдят, че конкурентите им са извлекли неправомерно съществена част базата им данни и след това са произвели собствени продукти с българско право и съдебна практика. Според "Апис" извличането е извършено от някои от учредителите на "Лакорда", които до 2006 г. са работили в софтуерния отдел на "Апис". Според фирмата ищец изтеглянето се доказва от това, че специфичните признаци за продуктите на "Апис" се срещат и при "Лакорда". Становището на съда в Люксембург е, че фактът, че елементи от една база данни са налице в такава на друг производител, не означава автоматично, че едната е извлечена от другата. Европейските съдии обясниха, че българските им колеги трябва да проверят дали създаването на новата база данни е голяма човешка, техническа или финансова инвестиция и дали тази на "Лакорда" е сходна в качествено и количествено отношение с "Апис".

Един от най-чувствителните български казуси, заради който съдът в Люксембург беше сезиран с искане за тълкуване, е на 57-годишния Георги Елчинов от Благоевград. През 2007 г. лекарите установяват, че мъжът има онкологично заболяване на дясното око. Единственият изход при неговото положение у нас е изваждане на окото. Елчинов обаче разбира, че в Германия чрез поставяне на радиоактивни пластини и протонотерапия окото му може да бъде спасено. Той подава молба до здравната каса за формуляр за лечение в чужбина, което да се поеме от осигурителната институция и се позовава на европейски регламент. Произнасянето на касата отнема доста време и тъй като лечението на Елчинов не търпи отлагане, той заминава спешно за Берлин. Там окото му е спасено, но мъжът научава, че касата отказва да плати операцията, тъй като заболяването му не попада в клиничните пътеки. Елчинов завежда дело и печели на първа инстанция - административният съд на София. Здравната каса обжалва и Върховният административен съд (ВАС) връща делото за ново разглеждане. Тогава административният съд - София, поиска съдът в Люксембург да се намеси в казуса и да даде отговор на въпросите, които се поставят при решаването му. Европейските съдии ще трябва да разтълкуват каква защита дава регламентът на гражданите, ако в  родината им лечението, от което се нуждаят, на практика не се предлага, а съществуват далече по-неефикасни и крайни мерки. Задължително ли е изискването за предварително получаване на разрешение от касата за лечение в чужбина, за да се възстановят разходите по лечението. Административният съд дори пита как да постъпи, ако смята, че указанията на ВАС по делото противоречат на правото на Европейския съюз.

Заради 25-годишния пловдивчанин Петър Калинчев съдът в Люксембург ще решава дали е законен акцизът върху старите коли, които се внесени в България от ЕС. Питането изпрати ВАС. Той търси тълкуванието на колегите си заради лек автомобил БМВ, произведен през 1999 г., който Калинчев внесъл от Франция. Колата е 140kW и Регионалната митническа дирекция в Пловдив е определила, че за нея се дължат 4900 лв. акциз. Според Калинчев обаче сумата е дискриминационна и той дължи 2400 лв. за автомобила си. Пловдивчанинът се позовава на европейска директива, която гласи, че "нито една държава членка не може да налага пряко или косвено каквито и да било вътрешни данъци върху стоките от други държави членки, които надвишават наложените пряко или косвено върху подобните местни стоки". Пловдивският административен съд се съгласява с Калинчев и намалява акциза, но митническите власти обжалват и казусът стига до ВАС. Върховните съдии обаче са преценили, че само съдът в Люксембург може да разтълкува какво е точното изискване на директивата, и затова са му задали три въпроса. Първият е дали държава от ЕС може да въвежда акциз при внос на стари коли, ако няма такъв за купените на територията на страната. Освен това българските съдии искат магистратите от Люксембург да обяснят какво има предвид директивата под "подобни местни стоки" - дали произведени в България или такива, които без значение от произхода вече са на територията й. Последното питане е дали е правилно да се разбира, че директивата забранява да се въвежда различен размер на акциза според годината на производство и изминатите километри, както е в българския закон.

Първият съд извън София, който се обърна към магистратите в Люксембург, е районният в Пловдив. Той иска тълкувание на директивата за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Питането е по делото на Васил Георгиев срещу филиала на Техническия университет в Пловдив. Въпросите към съда в Люксембург са дали директивата не изключва приложението на националния закон, който не позволява да се сключват безсрочни трудови договори с професори, навършили 65 години. И дали задължителното пенсиониране на професорите на 68-годишна възраст не противоречи на европейските норми.

Делото на чеченеца Саид Шамилович Хучбаров, който незаконно влиза в България от Турция през 2006 г., също става повод български съд да поиска тълкувание от магистратите в Люксембург. От задържането му Хучбаров, който впоследствие настоява, че фамилията му е Кадзоев, живее в дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Той няма валидни документи за самоличност, не е признат за бежанец и няма друг хуманитарен статут, не му е разрешено пребиваване в България и няма средства за издръжка. Чеченската Република Ичкерия, която му е издала временно удостоверение за личността, официално заявява, че не го смята за свой гражданин, и нито една друга страна не иска да го приеме. Заради всичко това МВР е поискало административният съд в София да реши докога Хучбаров трябва да стои в общежитието в Бусманци. До май 2009 г. законът у нас не е предвиждал ограничение за престоя на чужденците в дома, но след въвеждането на евродиректива е регламентирано, че той е най-много 18 месеца. Сега българските магистрати са поискали съдът в Люксембург да каже срокът важи ли за Хучбаров, тъй като е в общежитието преди въвеждането му.