Точно когато мечтата на винопроизводителите за слънчева година и захарно грозде се сбъдна, върху бранша се стовари най-критичната гроздова кампания за последните 20 години. Заради кризата предприятията изгубиха 70 но сто от външните си пазари, сви се и вътрешното потребление, в резултат на което избите останаха препълнени с нереализирана продукция. Липсата на оборотни средства естествено отказа преработвателите да изкупуват големи количества грозде и с ефекта на доминото проблемът се стовари с пълна сила върху лозарите, които трябва да избират между две злини - или да продават продукцията си на безценица, или да оставят плода да гние необран. Така се стигна до масовите протести в Южна България, които тепърва ще набират скорост. Въпросът е дали държавата ще пресече поне дъмпинга на евтино грозде от Македония, както обеща на земеделските производители преди два месеца.

"Цяла година режа, плевя, пръскам и се грижа за лозето като за малко дете. Когато през есента искам да си докарам някой лев над пенсията, поне за дървата през зимата, се оказа, че няма кой да го купи." Така 72-годишният Атанас Цачев описва ситуацията в типичния лозарски регион около пловдивските села Брестовица и Перущица. Традиционно там се отглеждат стари винени и десертни сортове грозде като рубин, брестовица, мерло, булгар и др. За първи път няма кой да изкупува продукцията на стопаните или ако се появят търговци, предлагат двойно по-ниски цени от миналогодишните. Цачев притежава 4 дка с булгар, на което през годината е направил 8 пръскания, последното от които още не е платил. "За да получа поне малка печалба за труда си, трябва да продам гроздето поне на 70 ст. за килограм, а цените са 55-60 ст.", обяснява още пенсионерът. Още по-страшното е, че и на тези цени рядко се явяват купувачи и когато гроздето стане на "джибре", трябва да го даваме на казаните, но заради акциза нямам сметка, казва Цачев.

Заедно с лозари от региона той е застанал на пътя между пловдивските села Брестовица и Йоаким Груево, където сами са си направили импровизирана борса. Търговията обаче е слаба. Прекупвачите тази година се броят на пръсти.

Липсата на оборотни средства за изкупната кампания безспорно е сериозен проблем за бранша, но лозарите страдат и защото не са спазили изискванията на технолозите в избите. "Неведнъж съм препоръчвал на лозарите да прилагат т.нар. зелена беритба през пролетта, като окъсват част от гроздовете, така че от дка да се получат максимум по 350 - 400 кг. По навик те оставяха плодовете, за да получат по-богата реколта, но това се отразява зле на качеството и аз не мога да получа виното, което харесват моите клиенти", коментира собственикът на "Винарска изба Тодоров" Иван Тодоров. Липсата на качествена суровина принуди винопроизводителите от 2000 г. насам да инвестират в лозарство. Днес техните насаждения надхвърлят 35-40 хил. дка, всички вече са в плододаваща фаза, затова винпромите тази есен разчитат основно на собствената си суровина, което допълнително утежни ситуацията при лозарите, обясни Тодоров.

Големите винпроми, които не разполагат с лозови масиви, имат желание да помогнат на производителите, но са ограничени заради свитото кредитиране. "За първи път от много години реколтата е изключително добра, а ние сме с вързани ръце", призна изпълнителният директор на "Винпром Русе" Наталия Казакова. Традиционно за изкупната кампания преработвателите ползват оборотни кредити, но сега не могат да си осигурят достатъчен ресурс. Освен русенския винпром на пазара в момента са още "Белведере", "Винпром Хасково", "Домейн Менада", "Винпром Пещера" и др. Всички те обаче са твърде предпазливи поради неясния външен пазар и опасността тазгодишното вино да не може да се реализира, обясниха преработватели. Затова изкупните цени остават ниски. Червените винени сортове се изкупуват между 40 и 50 ст. за кг в зависимост от захарността и качеството на гроздето, а белите сортове - за около 20-25 ст. за кг.

Членовете на лозаро-винарската камара търсят нови варианти за взаимодействие с малките производители, казва Наталия Казакова. Някои от заводите изкупуват продукцията на лозарите с уговорката да я платят през пролетта, когато фермерите започват новата грижа за насажденията. Отскоро се прилага нов механизъм на "фючърски сделки" между големите и малките изби. Първите предоставят финансов ресурс на малките изби да изкупуват гроздето, като догодина ще изкупят и произведеното вино от него, като си приспаднат кредита за гроздобера. "Целта е да си помогнем точно в пика на кризата с очакване проблемите постепенно да отминат", обясни още Казакова.

За първи път тази година точно преди кампанията винарите директно настояха пред контролните органи да се затворят нелегалните спиртоварни, които по неофициални данни продават по пазарите по 9 млн. литра ракия годишно. Въпреки че предишният финансов министър Пламен Орешарски призна, че от нелегалните продажби на алкохол държавата губи около 100 млн. лв. от акциз, засиленият контрол остава само на думи. Нито данъчните, нито здравните инспектори изпълниха обещанията си за засилени проверки по пазарите, където масово се продават в туби вино и ракия. Преди месец Националната лозаро-винарска камара подаде информация за нелегални цехове в полицията и Агенция "Митници". Целта ни е да предизвикаме постоянен вместо спорадичен контрол, затова ще продължим контактите си с проверяващите, обясни шефът на камарата Пламен Моллов. "Българското законодателство е разписало механизма за контрол на нелегалните производители. Единственото, за което настояваме, е това законодателство да се прилага", допълни и Радослав Радев, член на управителния съвет на камарата.