Ловни полета под прицел

Ловни полета под прицел

София, ул."Антим І" 17, етаж 3. Стая с две бюра и седем стола – пет за членовете на комисията и два за евентуални кандидати в конкурсите. В такава обстановка се разиграват 64 ловни полета. Новите конкурси бяха пуснати от зам.-министъра на земеделието Георги Костов. След като оглави агенция по горите през август той спря 58 процедури на предшественика си Георги Юруков, който днес е обвиняем заради заменките за гори.
Промени в  правилата
Сегашните процедури се провеждат по нови правила. Сменена е методиката на оценяване. Дава се по-голяма тежест на инвестициите, които кандидат-концесионерите за следващите 15 години ще направят през първите пет от тях. Другата промяна е, че 1 точка ще се дава на всеки 1000 лева инвестиции, а не на всеки 100 лв., както беше досега. Променена е и формулата за изчисляване на точките, които се дават за разкрити работни места.
Размерът на годишната вноска за стопанисването на дивеча остава същият,  за да бъдат сегашните участници равнопоставени на предишните  - от приключилите 43 процедури по времето на Юруков, част от които бяха подписани от Георги Костов.
Състезание без състезатели
13 октомври, 14.23 часа за протокола, обявява председателят на 5-членната комисия Светослав Диков. Деловодителка внася една оферта за дивечовъден участък "Вежен", който е в обхвата на горското стопанство "Рибарица". Представители на кандидата няма. "Това е документацията. Процедурата е открита. Всичко е прозрачно", обявява председателят. Комисията внимателно преглежда всички документи. Пропуски няма. Кандидатът е дружеството "Орхание 1" и предлага да плаща на държавата по 44 500 лв. годишно. Минималната цена, определена в конкурсните документи, е  44 389 лв.
По същото врем, но в друга стая, конкурс трябва да се проведе и за дивечовъден участък "Рила" в горско стопанство "Боровец". Но се проваля, защото няма  кандидати. Същия ден – 13 октомври, но по-рано  се е разиграло и ловното поле "Литаково", в района на Ботевград. Оферта е подала една фирма - "Европа Седем".
От агенцията по горите потвърдиха слабия интерес към ловните полета, останали след проведените от бившия шеф Юруков процедури. Според Георги Костов основната причина е кризата, тъй като хората нямат пари, а ловът е скъпо удоволствие. Смяната на методиката на оценяването на офертите също може да е отказала някого, допуска зам.-земеделският министър.
Фирмите, които подадоха оферти на 13 октомври, развиват дейността си в регионите на ловните участъци. "Европа седем" е регистрирана в Ботевград и се занимава с дърводобив и дървени материали. Собственост е на Семко Семков и Тихомир Нинов, показва справка в търговския регистър.
"Орхание 1", която играе за участъка в Рибарица, притежава хотел "Евъргрийн палас" в курортното селище и инвестира в туризма. Според регистъра дружеството е собственост на Марина и Цезарина Лазарови (майка и дъщеря),. Ако спечелят конкурса те ще стопанисват не само полето, но и ловната база в Рибарица. За нея ще плащат на държавата годишно по 3400 лв. - с 28 лв. повече от минималната цена, определена в документацията.
Неясно бъдеще за процедурите
Според зам.- земеделския министър Костов, който отговаря за горите, повече процедури за ловни полета няма да бъдат обявявани. В същото време източници на "Дневник" в агенцията по горите твърдят, че намерението на ръководството й е всички дивечовъдни участъци в 139-те ловни стопанства ( общо 716 хил. хектара, което е 7% от ловната територия на страната) да бъдат дадени на концесия. Идеята не е нова. Тя беше лансирана още през 2002 г. от Бисер Дачев, тогава началник отдел "Ловно стопанство" в Националното управление по горите. След като напусна системата по-късно той беше управител на ловните стопанства "Елен" (стопанисвано от фирма на Емил Димитров, сега депутат от ГЕРБ) и "Правец" (стопанисвано от фирма на Васил Златев, баща на директора на "Лукойл България" Валентин Златев).
Дачев беше назначен от премиера Бойко Борисов за зам.- директор на агенцията по горите през август на мястото на Валентин Карамфилов. Това стана в деня, в който агенцията беше обещала да даде пресконференция за проведените от Юруков процедури за ловни полета, която така и не се състоя. А от миналия петък, 23 октомври, Дачев вече е изпълнителен директор на агенцията, която премина на пряко подчинение на министъра на земеделието. В бъдеще той ще организира процедурите за отдаване на ловните стопанства на частни фирми. "Дневник" не успя да се свърже с Бисер Дачевзакоментар дали поддържа тезата си всички ловни участъци да бъдат дадени на концесия при регистрирания слаб интерес към сега провежданите конкурси. Най-вероятно след като приключат всички процедури ще се направи анализ и тогава ще се прецени дали да има нови, коментираха от агенцията.
Най-атрактивните места вече са дадени 
Ловната площ на България е 10 228 177 хектара и на практика обхваща цялата тертитория на страната с изключение на градовете и селата, както и военните обекти. От тях 85% се стопанисват от Ловно-рибарските сдружения. Останалите 15% попападат в държавните ловни и горски стопанства, в които се ходи на лов само по линия на ловния туризъм. Повечето от тях са оградени.
От 37-те дивечовъдни станции, които заемат около 7.5% от ловната територия, 13 вече са дадени на частници за срок от 15 години. Това са Кормисош, Паламара, Чекерица, Черни Лом, Арамлиец, Шерба, Витиня, Несебър, Граматиково, Балчик, Дичкан, Преслав и Осогово. За Широка поляна и Ропотамо има съдебни дела. Ропотамо беше спечелена от фирма на турския бизнесмен Фуат Гювен. Останалите 22 дивечовъдни стопанства няма да се дават на частници, казаха от агенцията по горите.
От 107-те обявени процедури за ловни участъци в горските стопанства досега са ясни победителите в  43. Сред тях има бивши и настоящи депутати, бизнесмени от най-различни сфери – туризъм, имоти, строителство, търговия и др. В момента текат още 68 процедури, а при интерес най-вероятно през следващата година ще бъдат пуснати още.
Плюсове и минуси на концесионирането
Основната цел на отдаването на ловните стопанства на концесия е възстановяването на дивеча, който през последните години рязко е намалял с изключение на дивата свиня,  коментираха от агенцията по горите. Те дадоха пример с броя на благородните елени, които сега около16 хил., докато през 1992 – 1994 г. са били почти двойно. В същото време е нараснал броят на дивите свине - от 45 хил. на 60 хил., които "тормозели" много села.
Режимът на оградени площи, където се държи дивечът в тези стопанства, затруднява размножаването му и миграцията и е спорно доколко ще се възстанови по този начин популацията, коментират еколози. Те посочват, че в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания кафявата мечка е защитен вид, докато у нас отстрелът й е разрешен. Освен това в някои от отдадените ловни стопарства има и защитени територии. Например върху 456 хектара от територията на дивечовъдната станция "Широка поляна", която беше дадена на частник, се простира почти непроходимата защитена местност "Дупката", включена в листата на световните биосферни резервати под егидата на ЮНЕСКО.
Държавата се надява да получава и около 6 – 7 млн. лв. годишно в резултат на концесионирането на ловните полета, показват предварителните изчисления на агенцията по горите. За 2008 г. приходите от ловностопанска дейност са били над 5 млн. лв. - от услуги и такси от организирания ловен туризъм. Още 3 млн. лв. са постъпили от презаверка на ловните билети.
При ловните стопанства, отдадени за съвместно управление с частна фирма, не отпада ангажимента на държавата да финансира някои от дейностите като охрана на дивеча, ремонт на съораженията, купуване на фураж, показват обявените условия в конкурсите. Така например за ловно стопанство "Балчик", което ще се стопанисва от фирма на Георги Гергов, пловдивският бизнесмен и държавата през следващата година ще трябва да инвестират в стопанството почти еднаква сума -  70 300 лв. от Гергов и 67 900 лв. от държавата. В същото време очакваните приходи от ловностопанската дейност през 2010 г. са в размер на 20 хил. лв. От ловното стопанство в "Осогово" пък се очаква държавата да получи около 8000 лв. през следващата година. Тези суми изглеждат  подчертано скромни на фона на ценоразписа за ловците (виж карето).
140 000 са ловците в България

10 228 177 хектара е ловната площ на страната

715 972 хектара ловни полета се дават на концесия

13 дивечовъдни станции вече се стопанисват от частни фирми

5300 са били ловните туристи за миналата година

5 млн. лв. приходи от ловен туризъм

124 000 лв. е рекордът за отстрелян благороден елен

20 000 диви свине са отстреляни през 2008 г.

 
Ценоразпис за трофеите
Най-скъпо се плаща за убит благороден елен. Цената на трофея се определя според килограмите на животното. Тръгва от 200 евро и може да прехвръли 60 хил. евро. Рекордът в България се държи от германския барон Еберхард фон Геминген – Хорнберг. Той уби през септември 2005 г. елен над 300 килограма, чиито рога тежаха над 16 кг, като за плати за това 65 хил. евро. Отстреляният благороден елен беше обявен дори за световен рекорд, но после беше отнет след като се оказа, че животното е било тъпкано с анаболи. Случаят придоби известност покрай публикации в ловни немски списания преди три години.
У нас е разрешен и отстрелът на кафява мечка. Трофеят се заплаща според измерената по международната точкова система CIC кожа, като цената тръгва от 4500 евро и може да достигне над 20 хил. евро.
България е една от малкото страни в Европа, в която може да се отстреля и глухар. Ловуването е разрешено само един месец - от 15 април до 15 май, като за ценния трофей се плаща 1000 евро.
Цените за отстрел на едрия дивеч – благороден елен, лопатар, сърна, дивя свиня, дива коза, муфлон и глухар, не са променяни от 2007 г. В агенцията за горите смятат, че заради кризата, довела и до отлива на туристи, може да се стигне и до поевтиняването на сегашния ценоразпис. Според зам.-министър Костов цените и без това са ниски, така че няма логика да се свалят.
В момента тече активният ловен сезон, като близо 20 % от заявилите намерение за този вид туризъм са се отказали - предимно групи от Германия и Испания, казаха от агенцията. От общо 5300 ловни туристи през миналата година повече от половината са българи, а останалите - испанци, гърци, германци, австрийци и италианци.