Инспекторът и птиците
| - Старшият разследващ полицай е вкарал над 100 случая в съда - Вманиачените колекционери на яйца са унищожили цели видове |
Нощ в тихата английска провинция. Нищо не помръдва само вятърът леко свири във високата трева. В далечината се вижда старо имение, а в близките храсти се очертава сянката на мъж в камуфлажно облекло, въоръжен с техника за нощно виждане. Тишината наоколо е измамна. По ливадите почти незабележими се промъкват други двама мъже. Скоро тук ще случи нещо ужасно. Кой може да го спре. Вече е сутрин и на местопрестъплението не е Еркюл Поаро с верния му Хейстингс, нито главен инспектор Барнаби с някой от сержантите си, а старшият разследващ експерт Гай Шорок - шеф на отдела "Престъпления срещу птици" в Кралското дружество за защита на птиците.
Като бивш полицай и настоящ служител на дружеството от 18 години Гай разследва престъпленията срещу птици и е вкарал над 100 случая в съда - убийства, вземане в плен, контрабанда, бракониерство, унищожаване на гнезда, кражби на яйца. Отивам на срещата си с него с някои резерви. Глобалното екодвижение с многобройните си фанатични поддръжници ми се струва също толкова вкопчено в бизнеса си като корпорациите, замърсители и унищожители на дивата природа.
За една детска книжка и малката черна точка в небето
Гай Шорок обаче е далече от представата ми за застаряващо политиканстващо хипи. Срещам се с него, след като по покана на Българското дружество за защита на птиците е разговарял с гранични полицаи, митничари, учени и природозащитници за това какво прави за опазването на застрашените видове. Намирам го доста ентусиазиран, от Българското дружество за защита на птиците също са доволни от отклика на срещата му с българските власти. Ще има ли резултат, тепърва ще се разбере.
Предварително съм разучила, че Гай, който бързо скъсява дистанцията по време на интервюто, преди е бил "истински" полицай в Манчестър. "След завършването на университета ми трябваше работа и започнах, занимавах се с обикновени престъпления - кражби, хулиганство", разказва той без особено въодушевление. Работата в Кралското дружество за защита на птиците обаче определя като съдба.
През 1991 г. първо майка му му показала репортаж за организацията, която разследва престъпления срещу дивите животни, а след това сержантът му в полицията го насочил към обява от дружеството. А всичко започнало, когато Гай е на 8 години и получава за рождения си ден малка книжка за птиците. "Тогава си помислих, че това не е много готин подарък", признава той, но неусетно започнал да се интересува от птиците, да ходи на наблюдения.
Питам за каква птица се има човекът, който толкова добре познава пернатите. Отговорът е: "Нещо величествено, диво и свободно като скален орел, но се притеснявам да не ме отровят. Хищните птици предизвикват много чувства, те са символ на дивата природа, на върха на хранителната верига. Те са и тест за състоянието на околната среда." Но добавя, че не е хищник, а "просто малка черна точка в небето, почти невидим".
От местопрестъплението - гнездото
"Престъпленията срещу дивата природа не са сред приоритетите на полицията във Великобритания и май никъде не са", започва разказа си Гай. Описва себе си като помощник-експерт на разследващите, който участва в обиски, претърсвания и изземвания, събира улики. "По тези случаи ние сме криминолозите, идентифицираме видовете, яйцата на птиците", обяснява птичият полицай. Специфичното при тези дела са престъпниците - те ясно разпознават противника и той не е полицията, а Кралското дружество за защита на птиците. "Разследваните са страстно отдадени на това, което правят. Сблъскваш се с хора, които защитават позициите си много силно и вярват, че едва ли не имат правото да извършват тези престъпления", твърди Гай.
Разследванията често започват по сигнал, че някой държи незаконно диви птици или има колекция от яйца. А след това операцията се планира както за всяко друго престъпление, взема се заповед за обиск, събират се данни за предполагаемия извършител. Гай обяснява, че доказателствата се събират изключително прецизно, а често папките им са по-дебели от тези по делата за убийство. И ме изумява с изявлението, че и те както колегите си от полицията правят ДНК анализи.
Те влизат в употреба при съмнение, че диви птици са взети от естествената си среда и се отглеждат в плен. "Няма проблем да гледаш собствени птици и да излюпиш поколение от тях, затова повечето престъпници твърдят точно това - че сами са отгледали пилетата. Когато видиш птичките обаче, няма как да познаеш дали е така и затова вземаме проби от децата и предполагаемите родители и решаваме спора", казва Гай. През 90-те години така полицията е заловила две големи соколарски групи и 12 души са осъдени.
Има и друг тип разследвания, които екипите на кралското дружество започват сами. Те са в големите частни дивечоразвъдни стопанства. В тях се използват нелегално капани за улавяне на хищници, убиват се застрашени видове грабливи птици. Причината - набедени са, че застрашават дивечовите птици, които развъжда стопанството, и собствениците смятат едва ли не за позорно над района им да прелети величественият скален орел.
"Налага се да следим района, крием се в храстите в камуфлажно облекло, снимаме с камери. В много случаи е трудно да се добереш до тези места, защото чисто географски са отдалечени, а и трябва да стигнем дотам по заобиколни пътища, за да не ни забележат заподозрените. Вървим дълго посреднощ и трябва да се подготвим тактически", обяснява Гай.
Колекционери, соколари, аристократи и бизнесмени
Дивечовъдните имения са собственост на аристократи, следващи традицията за лов на фазани и яребици, или на бизнесмени. "Те владеят техните малки кралства и сами определят законите в тях", казва птичият полицай. Освен това става дума за големи пари. Отстрелването на фазан или яребица струва 70 лв. на птица, а в т. нар. спортни ловни стопанства за ден стрелба се плащат около 3000 лв. "Заповедите за изтребване на хищните птици идват от собствениците, но тях е много трудно да хванеш, а често залавяме само служителите им, които се измъкват с глоба от 2000 лв., платена от шефа си", казва Гай.
Птичите полицаи обаче са намерели как да ударят и поръчителите на тези престъпления - проверяват именията за използване на пестициди и други отрови, за които собствениците им отнасят солени глоби. Освен това притежателите на земи получават държавни субсидии и за подобни нарушения те се намаляват. "Наскоро един земевладелец така изгуби 100 хил. лири", обяснява Гай. За него типичният птичи престъпник е колекционерът на живи или препарирали екземпляри. Врагове на застрашените хищни видове са и соколарите и отделни гълъбари.
Във Великобритания обаче има една особена група, която създава големи проблеми на кралското дружество. Това за колекционерите на яйца. Гай се връща към историята: "Тази мания е започнала през Викторианската епоха и е била част от изучаването на естествената история. Господа от средната класа обикаляли из провинцията, за да изучават природата, и събирали яйца. Тези хора са напълно вманиачени, могат да прекарат голяма част от живота си, търсейки гнездата на диви птици и най-вече на редки видове.
И вместо да вземат едно яйце и да оставят на птицата да измъти останалите, те грабват цялото гнездо и го излагат като трофей." Яйца колекционират всякакви хора от осъдени за кражби на коли до полицаи и лекари. "Те иначе даже не биха си говорили, но споделят една и съща страст", обяснява британският експерт и подчертава, че няма жени колекционери на яйца и намира обяснение в майчинския инстинкт.
Щастието на шотландския полицай и затвор за откраднати яйца
Великден е името на една от най-известните полицейски операции в защита на птиците във Великобритания. През 1996 г. правителството нарежда разузнаване и събиране на информация за колекционерите на яйца. Място на атаката е Шотландия, където английските колекционери ходят всяка пролет за яйца на орел рибар и скален орел. Заловени са страшно много хора.
"Мисля, че най-голямо удовлетворение на шотландските полицаи беше, че залавят английски ловци на яйца", смее се Гай. Тогава обаче по закон нарушителите се наказват само с глоба. През 2001 г. законодателството е променено така, че да се въведе затвор за престъпления срещу дивата природа. Вече имаме 15 колекционери на яйца в затвора, обяснява Гай.
Това ме изумява, макар че по-късно откривам, че и в българския Наказателен кодекс има чл. 278в "който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона, или екземпляр от защитен растителен или животински вид, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с глоба от 500 лв. до 2000 лв.". Търся практика и намирам само една условна присъда за продажба на 157 сухоземни костенурки.
"Затворът е просто една възможност за съдията да наложи справедливо и ефективно наказание", заявява Гай. Той разказва, че преди 2001 г. е имало колекционери на яйца, осъждани по 6-7 пъти, но или са толкова богати, че глобата за тях е без значение, или нямат никакво имущество. "Те бяха взели хиляди яйца, а това са хиляди престъпления", завява полицай Шорок. Според него освен рецидивистите, които дори вземането на яйца от кос, би вкарало в затвора, зад решетките отиват и най-драстичните случаи. Осъждането на затвор имаше голямо влияние, защото много от наказаните бяха уважавани членове на обществото, казва Гай.