Датата 4 февруари 2004 г. заслужава видно място в книгите по социология. Тогава студентът Марк Цукерберг създава в стаята си в общежитието в Харвард сайта "Фейсбук" (Facebook) и едва ли е очаквал, че той ще се превърне в модерния вариант на древната агора. Днес това е площадът на дигиталния полис, форумът на онлайн демокрацията, обхващащ над 350 млн. потребители по цял свят.

Накратко, най-голямата социална мрежа. По данни на компанията за интернет анализи Compete.com от началото на 2009 г. "Фейсбук" отчита по над 1 млрд. влизания месечно, следван от конкурентния MySpace с около 800 милиона. За 5 години сайтът, чиито приходи през 2008 г. се оценяват на 300 млн. долара, израсна до незаобиколим комуникационен канал, обслужващ различни социални групи, и задължителен PR инструмент.

Другият подобен феномен е "Туитър" (Twitter), който предостави и възможност и за микроблогване - публикуване на текстови съобщения до 140 символа. И макар че е на 27-мо място по уебтрафик, сайтът се очерта като една  от най-сериозните алтернативи на глобалните медии. "Туитър" е и сред най-динамично развиващите се интернет компании, с 25 млн. потребители в края на 2009 г.

"Фейсбук" и "Туитър" внесоха нови измерения в социалното поведение и въведоха в активния речник думи като "разприятелявам се" (to unfriend). Те обаче не се приемат безрезервно от всички. Психолозите предупреждават и за опасни последици, особено за тийнейджърите,  които според тях отделят повече време на виртуалната си самоличност (аватар), отколкото на реалната.

Това, което може да заплаши успеха на този вид глобални мрежи, е комерсиализацията им. Показателен е случаят със Second Life, авангардния паралелен свят, залязъл сравнително бързо заради опитите за реални печалби посредством виртуални финансови институции.