- Ами проверявам няколко различни фийда, много блогове, нови сайтове, сайтове за графичен дизайн, Facebook и Twitter. 

- Стига да успея да поглеждам сайтовете, за които съм абониран, през RSS всеки ден -  да. Тогава са по няколкостотин на ден и се справям - когато ме няма за седмица примерно, тогава става трудно. 

- Ами Джеръми Лесли от Magculture (http://twitter.com/magculture), той е добър. Както и Робърт Нюман (http://twitter.com/newmanology), също изключително добър, ако се интересувате особено от списания. За графичен дизайн - следвам Creative Review (http://twitter.com/creativereview) и Grafik (http://twitter.com/grafikmag), Linefed (http://twitter.com/linefed) също е добър по темата за графичния дизайн.  

- Имах жесток махмурлук и бях в ужасно настроение. И виждам, че някакъв човек е написал нещо, в което твърди, че "Гугъл" е Господ... и... аз не съм религиозен, не вярвам в Бог, но идеята, че изведнъж хората смятат интернет за решението на всичко - и това беше през 2002 или 2003 г. - просто ми изглеждаше абсурдна.

И сега така ми изглежда - искам да кажа, че да, служи за много интересни неща, но просто ми се стори, че не се чуват достатъчно други мнения. И така реших да пусна анонимно есе, кратко, с което да кажа защо ми е писнало от това. Публикувах го онлайн и просто го забравих. И след около месец то се превърна в топ резултата, когато търсиш "shit" в "Гугъл".

И изведнъж имаше хиляди посещения всеки ден - подозирам най-вече хлапета с компютри. После хората започнаха да ми пращат имейли. Аз бях регистрирал домейна с имейл адрес, който не беше мой, точно в случай че хората разберат кой е регистрирал домейна - не исках да получавам натрапчиви съобщения - обаче много хора си бяха направили труда да проучат кой е хоста на домейна и ми бяха намерили адреса.

И аз започнах да събирам имейлите им - и си казах: абе аз ще си публикувам истинския имейл адрес. Получавах стотици мейли от всички краища на света: "Напълно съм съгласен с теб!" или "Напротив, ти си идиот!", "Не разбираш ли, че не е редно да публикуваш нещо такова" - всякакви видове.  Аз обаче не съм отговорил на нито един. Просто ги събирам. Така че по някое време може да направя книга или уебсайт, които да събират всичките тези писма. 

- (смее се) Е, все още не искам да ги  публикувам всичките по вестниците, защото нямам договор с издателство, но в момента се опитвам да продам една идея за документална книга, най-общо - става дума за кино и местна култура. Имам и доста идеи за книги за списания - историята им, днешните списанията и различните култури и тяхната роля в медиите, защото те много рядко се архивират. Вестниците винаги се архивират и като цяло на тях се гледа като на основния източник на информация, но списанията са повече като културна карта на дадено време и място.

- В момента повечето онлайн платформи се опитват да възпроизведат хартиеното списание, защото форматът е по-познат  на хората. Но според мен това не работи достатъчно добре, защото никога не е достатъчно удовлетворяващо, както когато сам разгръщаш страниците. Така че от гледна точка на ползваемостта Issuu e много добра платформа, а има и други, и това е стъпка към създаването на подобаващо електронно списание, но не напълно.

Има хора, които правят интересни неща онлайн - например T Magazine на The New York Times, много интересна интерактивна версия на печатното издание. Но като цяло и въобще възпроизвеждането на идеята с обръщането на страницата онлайн - аз самият просто не я намирам за достатъчно удовлетворяваща.

- Много компании експериментират с iPad, мисля, че трудността идва от това, че никой досега не е успял да намери бизнес модел, който да проработи с него. Издателите са ентусиазирани от идеята, че можеш да си купиш приложения много лесно и е страшно лесен начин да накараш хората да си плащат за тях. Това винаги е бил проблемът - няма гаранция, че ще си купят списание или че изобщо ще го използват за списания, защото служи за толкова много други неща - можеш да играеш игри, да гледаш клипове, да проверяваш имейла - имаш целия интернет вътре.

Ще те разсейват толкова други неща, че не е ясно  дали списанията ще успеят да си извоюват достатъчно голямо място сред тях, за да изкарват достатъчно пари. Така че единствените ми резерви засега са дали ще могат да го превърнат в доходоносна платформа. Като устройство има огромни възможности - могат да се направят много различни и страшно вълнуващи неща за него, но просто не знам дали хората ще изкарват пари от тях. 

- Аз не съм графичен дизайнер, но определено имам дизайнерската болест. Изцяло съм погълнат от нея, a чувам, че е с летален изход. 

- Да, знам го, но така и не направих теста. Ами Helvetica е добър шрифт, но аз май не съм толкова полезен или прагматичен. Ще трябва да си помисля, май съм от онези по-необичайни шрифтове, обаче със сериф. Все пак има нещо традиционно в това, което правя, но определено не обичайния най-често използван серифен шрифт. Може би от онези, които изглеждат като написани с мастило - с мастилени точки по тях. 

- Не, аз мисля, че дизайнът е съдържание. Мисля че е грешка да се разграничават. Това е така, защото и самият дизайн разказва история, типографията разказва история, физическият носител разказва история и най-добрите книги и списания - и изобщо всичко - са тези, в които самият предмет допринася за историята, която се опитва да разкаже.

И смятам, че това е бъдещето на книгите, списанията и издателството – хората ще избират печатните издания, защото носителят помага на историята. Ако имате например история с призраци през Викторианската епоха - ще бъде книга, подвързана с протрита кожа, защото това ти говори за нещо старо и отминало, това ти казва част от историята и ти носи някакво усещане за нея. Така че за мен дизайнът е съдържание и съдържанието е дизайн.  

- Казва се "Предметите като списания" и е част от експозицията More or less в Софийска градска художествена галерия. Бях куратор на подобна селекция само веднъж преди в Милано и всъщност представлява части от моята лична колекция. Това са списания, които използват физическия си носител по най-добрия възможен начин.

Някои са списания, които сами по себе си са предмети с някаква функция. Има например едно от Испания - един брой е портфейл, друг е готварска престилка. И те бяха поканили различни творци да запълнят всеки брой с каквото решат. Така че портфейлът беше пълен с фалшиви кредитни карти, фалшиви сметки, фалшиви лични документи, всеки направен от различен творец. И когато разглеждаш портфейла, все едно разглеждаш списанието.

Готварската престилка имаше неща по джобовете и т.н. Има други с по-конвенционални формати за списание, но пак правят нещо необичайно - например Mono.kultur в последния брой вместо снимки са използвали миризми в хартията. Kilimanjaro е огромно списание с плакати, има и брой на Esquire. Така че е комбинация от по-необичайни списания и популярни такива, които използват предмети по интересен начин. 

- Мисля, че е чудесно  събитие. Наистина е добре да се събират различни вдъхновяващи хора. Мисля, че ще е хубаво да има малко повече лектори, които не са графични дизайнери. За да разкажат и своята гледна точка и как работят. Но като цяло е добра смесица от хора. Също с удоволствие бих чул повече лектори от този регион. Имам усещането, че сега бяха основно лектори от Холандия и Германия, но ще е супер да има повече хора от България, Македония, Сърбия.

Нека да се усеща, че се случва тук. Защото в момента е ясно, че искате повече хора тук да чуят чужди лектори, но поставете събитието в контекста на вашето място, така че хората от Германия и Амстердам да искат да дойдат да ви чуят.  В момента форумът докарва интересни и вдъхновяващи хора на местната публика, но ще е още по-добре, ако съчетае това с честване и популяризиране на местната култура.