Хефнър - бунтовник с кауза
На 84 години основателят на "Плейбой" Хю Хефнър олицетворява сексуалната свобода, за която неговото мъжко списание агитира от основаването му през 1953 г. с прочутата гола снимка на Мерилин Монро на двете средни страници.
Но има и друга страна на обичащия копринени пижами мъж, познат по света с прякора си Хеф. Той е и защитник на човешките права, публикувал е статии срещу маккартизма и войната във Виетнам, подкрепя гей каузите и легализацията на марихуана.
В петък бе световната премиера на документалния филм "Хю Хефнър: Плейбой, активист и бунтар", разказващ за тази страна на личността му. В интервю за Боб Търелоут от "Ройтерс" в имението "Плейбой" той говори за филма, за днешния политически консерватизъм и как иска да бъде запомнен.
Мислите ли, че тази част от живота ви, обществената дейност, е била изгубена при фокусирането върху начина ви на живот?
- Не, не мисля, че е била изгубена. Рей Бредбъри го каза много добре преди време в списанието: "Заради много гърди не се вижда гората." С други думи, заради този начин на живот, красивите момичета, плакатите и т.н. Те просто приковават вниманието.
Документалният филм описва иронията на двете ви страни – безгрижният живот и сериозният политически активист. Къде се пресичат двете?
- А не са ли едно и също? С други думи, не са ли сексуалната революция и расовата еманципация едно и също? Просто мисля, че това са области от нашето свободно общество, към които хората не се отнасят наистина свободно и правилно.
Мнозина не биха се съгласили и биха казали, че вашия начин да говорите за сексуална свобода е всъщност представяне на жените като предмети.
- Всеки, който мисли, че смятаме жените за предмет в негативния смисъл, го правят заради своите политически цели. Това произлиза от пуританското ни наследство. Простичката истина е, че сме два различни пола. Привличаме се. Това е основата на цивилизацията. Това кара света да се върти. Да се отрича фактът, че жените са обекти на желание в позитивния смисъл, означава, че не можеш да се справиш с реалността.
Каква е разликата между днешните младежи и тези през 1953, когато започна да излиза списанието?
- Тогава бяха малко по-изискани. Четяха повече. Променящите се технологии промениха навиците за четене. Не е същото да получаваш информация от интернет. Има ли оглупяване в Америка? Да, разбира се. В интернет има много ценни неща, но и много недостатъци.
Вие и "Плейбой" помогнахте да започне сексуалната революция, която либерализира културата ни. Ако го нямаше "Плейбой", щеше ли някой друг да направи същата промяна?
- Да, така мисля. Това е като всяко друго изобретение или обществена промяна. Но основното нещо, което освободи жените, беше хапчето антибебе. Това раздели създаването на потомство от секса.
Според разбиранията ни днес ние изглеждаме по-либерални, имаме закони, които подкрепят гей браковете и легализират марихуаната в някои щати. Въпреки това политическият пейзаж изглежда по-консервативен след управлението на Рейгън и Буш. По-либерални или по-консервативни станахме?
- В широкия смисъл ние сме много по-либерални. Но е имало и съпротива срещу това по-толерантно общество. Иначе казано, сексуалната революция се развихри в средата на 60-те и през 70-те, а след това имаше насрещно движение през 80-те. Политически религиозната десница помогна на Рейгън да влезе в Белия дом. Дойде и СПИН и се възцари политическо благоприличие, което също се отрази на сексуалността.
Тогава къде се крие днешното противоречие между консервативните политици и това, което изглежда се случва с американците в по-либерално общество?
- Проблемите с консервативизма нямат много общо със законите. Когато бях млад, повечето сексуални отношения извън брака бяха незаконни. През 50-те години добри, морални момчета и момичета от средната класа не можеха да живеят заедно, докато не сключат брак. Така че в това отношение сме станали доста по-либерални. Консерватизмът идва по друг начин.
Вижте политическата коректност... Мисля, че част от феминисткото движение също повлия на обществото със схващането си, че снимките на голота и сексуалност демонстрират някакъв вид експлоатация, и създадоха негативно отношение към неща, които ние иначе смятахме за обикновени или красиви.
Срещали сте много хора през годините - от знаменитости до звезди от сферата на спорта и сановници. Много от тях са идвали в имението. Кой не е идвал, а вие бихте искали?
- (смее се) Нямам представа. Обама определено е добре дошъл, но не мисля за това.
Във филма има сцени с вас и Сами Дейвис-младши. Какво би казал Сами за Обама?
- Вероятно същото, каквото казвам и аз. Искам той да се справи. Всички му възлагаме големи надежди.
Един малък съвет към мъжете като мен. Аз съм на 48. Какво е по-добро за сексуалния живот – виагра или три гаджета по едно и също време?
- Трите гаджета! (смее се) Защото на 48 не ти трябва виагра, въпреки че с 3 момичета помага.
Името на документалния филм е "Хю Хефнър: Плейбой, активист и бунтар". Това е един начин да ви запомним, но как вие бихте искали да ви помнят?
- Бих искал да ме запомнят като някой, който е повлиял положително върху промените на сексуалните ценности в обществото на моето време. Доста съм сигурен в това.